Полша, държава от НАТО твърди, че някои бойци на „Вагнер“, представящи се за мигранти, са проникнали през Сувалския проход – критична гранична зона, която разделя проруската държава Беларус с руския анклав Калининград на Балтийско море.
Конфликтът в Украйна изведнъж привлече вниманието на световната общественост към многобройните скрити и сложни регионални спорове в рамките на и между държавите от Източна Европа – от проруски регион на Приднестровието в Молдова до Кримския полуостров в Черно море и Калининград – руски анклав в Прибалтика, който няма сухопътна връзка с Русия.
Проходът или коридорът „Сувалки“, който се намира между Полша и Литва и обозначава граничната линия между двете натовски държави, е една от тези потенциални конфликтни зони, защото този „малък участък от страната“ разделя Калининград и с Беларус, която е проруска държава.
През лятото на 2022 г. Литва и ЕС наложиха ограничения за пътуване на руски превозни средства, като попречиха на придвижването им през Сувалския проход като част от западните санкции срещу Москва заради нападението ѝ срещу Киев.
Значението на региона наскоро отново стана актуално, след като полският министър-председател Матеуш Моравецки обяви, че ситуацията в Сувалския коридор „става още по-опасна“, откакто се твърди, че напоследък ЧВК „Вагнер“ (Частна военна компания) – непредсказуема руска наемническа група, е започнала да действа през стратегическия коридор.
„Имаме информация, че повече от 100 наемници от групата „Вагнер“ са се придвижили към Сувалския проход край Гродно в Беларус“, заяви Моравецки, който смята, че войниците на „Вагнер“, маскирани като беларуски граничари или мигранти, могат да навлязат на полска територия, за да „дестабилизират“ държавата от НАТО, създавайки „допълнителни рискове“.
Бунтът на „Вагнер“ през юни, който предизвика учудване у някои, както в западните столици, така и в Кремъл, показа, че наемническата групировка може да прибегне до порочни тактики, за да реализира загадъчната си политическа и военна програма, очевидно подкрепена от някои влиятелни националистически руски елити. Значителен брой бойци на „Вагнер“ бяха преместени в Беларус след споразумение между Кремъл и наемническата групировка за прекратяване на бунта.
Експертите смятат, че групировката използва глобалните си операции в няколко африкански държави като Нигер, Мали, Централноафриканската република и Буркина Фасо, както и в Сирия и Украйна, като разменна монета с Кремъл, твърдейки, че защитава руските геополитически интереси.
Има признаци, че групировката може дори да има пръст в неотдавнашния преврат в Нигер, който свали прозападното демократично избрано правителство. Ръководителят на „Вагнер“ Евгений Пригожин похвали преврата в Нигер, а новите военни лидери на западноафриканската страна проявиха интерес да привлекат подкрепата на наемническата групировка.
Подобно на Нигер, „Вагнер“ има голям потенциал да създава проблеми в оспорвани гранични райони като Сувалския проход, който е от решаващо значение за руските геополитически интереси в Източна Европа, където разширяването на НАТО отдавна предизвиква сериозна загриженост у Москва.
Името на Сувалския проход идва от едноименния полски град в близост до полско-литовската граница, която е очертана през 1920 г. със Сувалското споразумение, след като двете държави възстановяват независимостта си след Първата световна война.
Преди подписването на споразумението регионът Сувалки е спорен между Полша и Литва, което води до военна конфронтация между двете държави през 1920 г. По време на войната Полша завладява областта Сувалки, в която има многобройно литовско население.
След войната полските сили нахлуват и във Вилнюс, сегашната столица на Литва, в която, напротив, има значително полско население, въпреки че са подписали Сувалското споразумение. Те се оттеглят от Вилнюс едва през 1939 г. под натиска на Съветския съюз след Втората световна война. По-късно Литва влиза в състава на СССР.
Макар че границите, определени от споразумението – което, интересно, не съдържа разпоредба относно статута на Вилнюс – до голяма степен представляват настоящата полско-литовска граница. Въпреки, че и двете страни стават част от НАТО след разпадането на СССР, напрежението относно статута на Сувалкинския регион между двете страни „продължава да се усеща и до днес“.
Въпреки продължаващото етническо напрежение в региона, членството в НАТО изглежда е помогнало на Литва и Полша да водят по-приятелски по спора за Сувалки. Но разпадането на Съветския съюз постави Русия пред дилема, тъй като Москва загуби достъпа си до района, откъсвайки стратегическото си пристанище Калининград в Прибалтика от континентална Русия.
Докато съществуваше Съветският съюз, Калининград – единственото целогодишно незамръзващо пристанище в Балтийско море, което е от решаващо значение за руските търговски и транспортни интереси, имаше пряка връзка с Москва през района на Сувалки, минаващ през териториите на Литва и Беларус, които тогава бяха част от комунистическата федерация. По време на Студената война Полша също така е част от просъветския Варшавски договор.
Но тази благоприятна за Москва ситуация се променя с края на СССР, тъй като Литва става независима държава, присъединяваща се към НАТО, а Полша, с най-голямата армия в региона следва същия път като Вилнюс.
Изведнъж Русия се оказа изправена пред геополитически пробив, оставяйки своя анклав Калининград и важния си достъп до морето изолирани, поради факта, че Полша и Литва имат контрол над Сувалския проход.
Още преди конфликта в Украйна Сувалкинският проход беше повод за напрежение между Русия и НАТО, като някои висши западни военни лидери изразиха опасенията си, че Москва може да затвори прохода, за да свърже отново сухопътния си маршрут между Беларус и Калининград.
„Получавате хиляди руски войници на учения в двата края на Сувалския пролом, а сега всички са на терен“, заяви през 2015 г. генерал-лейтенант Бен Ходжис, който командваше американската армия в Европа.
Бившият естонски президент Тоомас Хендрик Илвес също изрази загриженост относно руските намерения. „Това е уязвимост, защото едно нахлуване ще откъсне Литва, Латвия и Естония от останалата част на НАТО“, каза той, визирайки евентуално руско превземане на Сувалския проход, което може да откъсне балтийските държави от НАТО от Полша, разделяйки и държавите от ЕС.
С конфликта в Украйна напрежението около прохода се повиши, след като Полша заяви, че наемници на Вагнер наскоро са се появили близо до критичния, до голяма степен ненаселен коридор, състоящ се от равнинни земеделски земи.
Според експертите етническото напрежение между полското и литовското население в района на Сувалки може да бъде използвано от Москва „за разпалване на местен сепаратизъм“, подобно на Приднестровието и Източна Украйна, което ще накара някои проруски радикали да призоват за „присъединяване на региона към Калининград“.
По време на войната в Украйна Русия възстанови сухопътния мост между Москва и Черноморския полуостров с анексирането на Крим и части от Източна Украйна. Някои смятат, че същото може да се случи и с Полша и балтийските държави, ако Русия реши да се придвижи по Сувалския проход, за да възстанови сухопътната връзка между Беларус и Калининград.
През 90-те години на миналия век руснаците се опитват да създадат „комуникационен коридор“ между Голдап – полски граничен контролно-пропускателен пункт, и беларуското Гродно, през Сувалки. Въпреки многобройните и усилени дипломатически преговори Полша отхвърля руското предложение.
–––––––––––––––
Мурат Софуглу, TRT World
Източник: БГНЕС
