Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Защо в еврозоната: битката не е от днес

[post-views]
Защо в еврозоната: битката не е от днес

Проф. д-р Ганчо Т. ГАНЧЕВ

Отъждествяването на валутния борд с националния суверенитет на България е несъстоятелно.

Българският преход към пазарна икономика е един от най-драматичните в Източна Европа. България стартира в условията на фалит по външния си дълг и вън от Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация и Европейския съюз. Съветът за икономическа взаимопомощ, върху който се изграждаше стратегията на икономическото развитие на страната, се разпадна. Всичко това доведе до дълбока икономическа криза и висока инфлация.

След тежки преговори страната стана пълноправен член на международните финансови институции, сключи договор с Европейския съюз, и встъпи в Световната търговска организация. Беше постигнато споразумение с т. нар. Лондонски клуб на частните банки кредитори и Парижкия клуб на държавните заемодатели, с което беше решен въпросът с достъпа до международните кредитни пазари.

Всичко това постави основите за развитието на страната въз основа на принципите на свободната пазарна икономика. Същевременно обаче

България забави силно икономическите си реформи

Правителството на Жан Виденов се опита дори да върне процесите назад, което доведе до повторна тежка икономическа криза. За стабилизиране на икономиката МВФ предложи въвеждането на т. нар. валутен борд. По-голямата част от българските икономисти подкрепят въвеждането на този механизъм, който действително помогна за преодоляване на хиперинфлацията от 90-те години и позволи умерен икономически растеж. От друга страна обаче, бордът затруднява финансирането на частния и публичния сектор, не позволява провеждането на икономическа политика, ориентирана към динамично икономическо развитие.

Още в началото на настоящото столетие, с въвеждането на колективната валута, в България се появиха предложения за възприемане на еврото дори преди членството на България в ЕС. Тези идеи бяха отхвърлени от Европейската централна банка и Европейската комисия. Независимо от това авторитетът на колективната валута у нас беше изключително висок. Впоследствие, при влизането на страната в ЕС, беше поет ангажиментът за възприемане на колективната валута в бъдеще.

Впоследствие общественото мнение в страната постепенно започна да става все по-скептично към присъединяването на страната към еврозоната. Първоначално причината беше в кризата с държавните дългове в страни като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Самата еврозона беше преструктурирана с оглед решаване на проблемите със задлъжнелите държави и нестабилните банки. Беше създаден Европейският стабилизационен механизъм, насочен към решаване на натрупаните проблеми. Стана ясно, че ако България стане член на еврозоната, тя ще трябва да участва в колективните стабилизационни мерки. По-късно, вече след присъединяването на България към валутния механизъм, предшестващ реалното присъединяване към еврозоната, в България беше разгърната

кампания за дискредитиране на еврото като колективна валута

което силно повлия за нарастване на обществения скептицизъм. Доводите против присъединяването към еврозоната могат да се групират около следните проблеми.

Първо, загуба на национален суверенитет. Второ, негативни последствия, като висока инфлация, нарастване на държавния и частния дълг. Трето, влизането в еврозоната ще повлияе негативно върху конкурентоспособността на българската икономика, необходимо е да забавим процеса, докато се доближим до средното равнище на икономическо развитие в ЕС.

Първият довод, силно подкрепян от политическите сили с патриотична насоченост, е особено абсурден. Именно валутният борд е пълен отказ от национален монетарен суверенитет. Влизането в еврозоната представлява

възстановяване на суверенитета в монетарната област

в рамките на колективната монетарна политика на ЕЦБ, във формулирането и прилагането на която ще участва и Българската национална банка.

Следва да се подчертае, че в момента в ЕС има две групи държави – страни, участващи в еврозоната, и държави, провеждащи автономна политика. Към последните се отнасят страни като Чехия, Унгария, Полша, Румъния и др. Няма обаче държави във валутен борд. Ако българските патриоти настояваха за преминаване към суверенна и автономна политика, това би имало някакъв смисъл. Отъждествяването на валутния борд с националния суверенитет на България е несъстоятелно.

Инфлацията също е повод за много спекулации. Примерът на Естония, Латвия и Литва, а напоследък и на Хърватска, категорично отхвърля тези опасения. На практика в условията на свободно движение на стоки, услуги и капитали в ЕС повечето цени в България са изравнени с тези в еврозоната, а тези, които не са изравнени, са под държавен контрол. Това засяга цените на водата, парното и др., които са регулирани и не зависят от монетарния режим. Що се отнася до държавния и частния дълг, то действително еврозоната позволява по принцип по-лесно финансиране на държавния и частния сектор. Това обаче е огромно предимство, а не недостатък.

Българската държава няма да бъде принудена да замразява огромни ресурси

за да гарантира емисията на левове, а ще може да се възползва от значителни допълнителни средства за финансиране на инвестициите и растежа.

Доводът за необходимостта от допълнителен период за догонване също е несъстоятелен. Проблемът е преди всичко в това, че режимът на валутен борд, макар и овладяващ до известна степен инфлацията, се отразява крайно негативно върху растежа, социалната стратификация, върху неравенството и възможността за реформи. След въвеждането на този механизъм България се закотви на равнището на най-бедна, най-социално поляризирана и една от най-корумпираните страни в ЕС. Всичко това трябва и е възможно да се промени.

Що се отнася до конкурентоспособността, ще отбележим две обстоятелства. Първо, въвеждането на еврото ще понижи транзакционните разходи за българския бизнес. Второ, в момента се работи усилено върху въвеждането на дигиталното евро. То ще позволи моментални и безплатни разплащания в реално време в рамките на еврозоната. Ако българският бизнес остане извън тази разплащателна система, неизбежно ще претърпи огромни загуби, защото неговите конкуренти от еврозоната ще имат очевидно предимство.

В заключение ще подчертаем, че влизането в еврозоната ще представлява логичен завършек на трудния процес на преминаването на българската икономика на релсите на съвременните стоково-парични отношения. Пропускането на този шанс ще има изключително негативни последици за икономическото развитие и благосъстоянието на страната, на гражданите й за общата ни стабилизация и сигурност.

КАРЕ

Валутният борд е пълен отказ от национален паричен суверенитет

Валутният борд е монетарен механизъм, при който се елиминират суверенните, автономните функции на централната банка. Тя престава да бъде кредитор от последна инстанция на банковия сектор, забраняват се операциите на открития капиталов пазар, централната банка няма право до купува държавни ценни книжа на българското правителство. Паричната емисия е обвързана с валутния резерв на централната банка. Това означава, че нито един лев не може да бъде напечатан и пуснат в обращение, ако не е поне 100% гарантиран със съответното количество евро. Валутният курс на лева е фиксиран първоначално към германската марка, а впоследствие към колективната валута на ЕС – еврото.

Валутният борд е пълен отказ от национален валутен суверенитет. Централната банка не може да провежда парична политика. Това означава, че монетарните инструменти не могат да се използват нито за стабилизиране на инфлацията, нито за постигане на пълна заетост и подпомагане на икономическия растеж. Разчита се на саморегулирането на икономиката.

Най-ново

Единична публикация

Избрани