„В дните между 5 и 7 септември 1916 г. се водят боевете на българската армия с румънски и руски войски, известни като Добричката епопея. В тази битка се решава съдбата на България. Десетилетия наред героизмът на генерал Колев, на неговата конница и на българската пехота, разгромили и гонили „освободителите“ обратно чак до тяхната граница, е премълчаван“.
Това написа в профила си в социална мрежа Даниела Горчева. Публикуваме позицията и с известни съкращения:
„За драматичните мигове от отбраната на Добрич, спасена от генерал Колев, който на своя глава решава да се притече с конницата си на притиснатите от мощно руско настъпление български защитници, разказва в спомените си полковник Георги Малчев:
„В това време 35-и пехотен полк се намираше в едно ужасно положение: с открит ляв фланг и със силно оредели вериги от големите загуби, без никакъв резерв, срещу настъпващите няколко редици вериги една след друга. Пред това положение командирът на полка ми каза: „За победа няма никаква надежда, но и отстъпление вече е почти невъзможно. Тук поне геройски ще се мре.“
Докато недоумявахме, зърнах откъм левия ни фланг, че препуска право към мен български конник, яхнал едно малко конче. Докато се опомня, този напет храбрец скочи от кончето си и ми рапортува:
„Г-н подполковник! Много здраве от генерал Колев! Дръжте се! Той разплака мама им – удари ги във фланг и в тил.“
Този ценен поздрав се чу от войниците и едно бурно и нескончаемо „ура“ съпроводи отстъплението на русите и сръбската бригада и отекна по цялата позиция около Добрич, понеже вестта – спасителната вест – в миг се предаде по целия фронт и тил като по радио.“
Победите на генерал Колев имат обаче цена. Отказал да спи в предвидените за офицерите по-добри условия, той споделя несгодите на своите войници и спи на полето с тях, а често и не спи с дни. Стресът, влагата, студът разклащат здравето му и на 29 юли 1917 г. той умира от туберкулоза във Виена“.
