Единственото оръжие срещу дезинформацията е информацията, убеден е непоколебимият устатник в мрежата Стефан Попов – Чефо.
Той е млад, той е симпатичен, атлетичен, начетен, харизматичен, талантлив и информиран съвременен градски човек. Той е криейтър, влогър, създател на съдържание, а защо не и инфлуенсърна име Стефан Попов, по-популярен като Чефо в своя информационен канал в YouTube. Там започва да прави познатите на масовата публика поредици: реакции на песни, коментари на интернет видеа, влогове от пътешествия.
През 2022 г. в канала започва да се публикува видеосъдържание, обхващащо по-социални тематики и актуални събития. Правят се коментари на теми като войната в Украйна, световната и българската политика, история и гражданско образование. Дава се гласност на проблемите и всички по-гръмки нередности и злоупотреби в държавата.
Казва, че е
безпристрастен, пристрастен към фактите
Когато не обстрелва с факти „кремълските мегафони“ и не похапва „чебурашки“ на закуска, Чефо прави на руска салата президента Владимир Путин, маринова като сельотка посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова, разкоства продажните български политици и журналисти, като междувременно не пропуска да позагрее на силен огън вся ’остальная сволочь’, която изпълва като тлъста плънка лоясалия от дезинформация интернет. И погледнете, отборът от другата страна не е никак малък – Мартин Карбовски, Явор Дачков, Петър Волгин, проф. Боян Чуков, Киро Брейка, доц. Валентин Вацев, д-р Пламен Пасков, виртуалната „Поглед ТВ“, Информационна агенция ПИК и прочие и прочие знайни и незнайни герои на дезинформаторското поле.
Роден е през 1993 г. в Търговище, но родителите му се преместват във Варна, когато още е съвсем малък. На 10 години постъпва в детско-юношески театър, играе в пиеси, печели поетични рецитали с Яворов и Ботев на уста, а след средното школо (елитната Първа езикова гимназия във Варна) е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Още в първи курс прави стъпки в киното с участие във филма на режисьора Иван Ничев „Българска рапсодия“. Влиза и в ролята на развлекателен репортер в „Денят с Георги Любенов“ по БНТ1, където със стоицизма на тибетски монах работи всеотдайно цели седем години.
Завършва Театралната академия през 2016 г. и намира препитание в Благоевградския драматичен театър, участва в телевизионни сериали, а в началото на т. г. се включи и в популярния риалити формат „Сървайвър“, където заради релефните си форми бързо се увенча със славата на секссимвол.
Тълпи от актьорчета сукалчета могат само да му завиждат за този летящ старт в актьорското поприще, пък и не само те. Цяла кохорта от застаряващи жреци в Храма на Мелпомена цял живот вдигат прахоляк по сцената, без да са оставили след себе си нито една съществена роля.
Обаче той – не! Изненадващо обръща мускулест гръб на току-що проходилата си кариера, започнала доста бляскаво, за да се посвети на нещо далеч по-несигурно и нерентабилно, а именно – своя собствен YouTube канал на име Chefo.
„Това, което се случва в българския интернет, е предимно в посока развлечение и много малко са хората, които произвеждат съдържание, посветено на значими и непреходни неща. Чувствам се малко като
сам юнак на коня
а това е лошо за хората, които имат гледна точка като моята, като виждат каква огромна империя от влияние се е изправила срещу нас. Точно това е особеното при криейтърите с пропутинска политическа нагласа, че те съумяват да се представят за неутрални, за да прокарат своите истински позиции. Неутралитетът по отношение на войната в Украйна всъщност е „За“ нея. Призивът за двуполюсно отразяване на новините от фронта реално е кремълска опорка“, уверява ме той.
Говорим си с Чефо за руските технологични провали, за крадените автомобилни и космически технологии, за неуспешното приземяване на последния руски спътник на Луната и за факта, че само ден по-късно индийците направиха за смях Русия, приземявайки там успешно свой апарат.
„За съжаление, руските управляващи не инвестират в благополучието на собствения си народ, а само в пропаганда и подронването на държавните устои на съседни народи, предимно от бившия соцблок, включително и България. Изливат се огромни средства в създаването на негативен облик на запада и лъскането на собствения имидж на Русия, че тя, видите ли, е самоотвержен защитник на православните християнски устои. За един непросветен човек, който гледа на нещата отгоре-отгоре е напълно нормално да се подведе. Ценностите, които ръководят руските манипулатори, са не толкова да дърпат себе си нагоре, колкото да дърпат другите надолу. Ако руснаците останат съвсем без тази приказка, че са духовен водач на човечеството, ще останат съвсем без поддръжници по света. Нямат особени технически постижения, нито уникален стандарт на живот. Освен с територия и полезни изкопаеми няма с какво да се похвалят като алтернатива на прогнилия Запад“, категоричен е Чефо.
Когато го питам как така човек, роден през 1993 г., без да е живял и ден в социализма, има толкова конкретна преценка за този строй, отговорът на Чефо буквално ме поваля като мълния: „Няма нужда да си живял в нацистка Германия, за да прецениш, че Хитлер е чудовище, нали така. Не е нужно да си пряк свидетел на определен исторически период, защото има достатъчно достоверни източници. Това е една опорка на троловете, които искат да дискредитират моя труд в интернет:
Не си видял, не си живял, прекалено млад си!
То, и да си живял в някое запокитено в нищото българско село, ако не си имал сетивата да усетиш истината, ако си бил галеник на режима, това прави ли те по-компетентен или по-запознат. Аз може би съм един от двамата или тримата криейтъри в, YouTube, които се опитват да информират с факти народонаселението. Затова ме ненавиждат и наричат „джендър“ и „соросоид“ както реални путинофили, така и соцносталгици и фалшиви профили, отглеждани във ферми за тролове. Плаши ме това, че не се вземат никакви мерки на национално ниво, за да се ограничат дезинформацията и фалшивите новини, защото така се подменят обществените нагласи, а оттам и възходът на путинофилските партии става все по-голям. Четох едно изследване, че ние като народ сме едни от най-податливите на конспирации. Това беше и една от причините да се захвана с произвеждане на съдържание, защото наистина има глад за обективност, извлечена от фактите, а не от пропагандните сайтове на агресора. Нещата не са никак розови и може би затова съм толкова атакуван“, жалва се бившият актьор.
Питам го наистина ли има нещо такова, като
любов към Русия, заложена в гените на българина
„Със сигурност ние трябва да сме признателни – и ние сме. Всичко извън това понятие „признателност“ не бива да преминава границите, превръщайки се в раболепие, угодничество на политическо или институционално ниво. Това е погрешно, така ние отричаме собствената си същност като народ.
