Да имаш личен живот и цивилна кариера, не противоречи на това да се чувстваш способен да се включиш в отбраната на своята държава, казва евродепутатът и редник първи клас
Още акценти от интервюто:
През последните 2 г. видях, че егото е една от основните спирачки в политическата среда у нас
Въоръжението на армията ни трябва да се модернизира. Но първо – да се повишат възнагражденията на военните
Не трябва да се връща задължителната казарма, но трябва по-широко да се застъпи военното обучение
– Г-н Новаков, вие излязохте в неплатен отпуск като евродепутат, за да влезете в казарма. Защо мъжете трябва да ходят в казармa?
– Да поемеш отговорност, винаги придава смисъл на живота. Не само мъжете могат да ходят в казарма, жените също, макар практиката да показва, че предимно го правят мъже.
Надявам се този 1 месец в Българската армия да послужи като повод за размисъл за мъжете на моята възраст – между 25 и 40 г. Това е възрастта на хората, с които сме тук.
От историята знам, че всички империи са се срутвали тогава, когато отбраната стане работа на чужди наемници и престане да бъде ангажимент на нейните хора. Затова съм тук – имам дълг. Защото отбраната на страната е конституционен дълг на всеки гражданин.
Преди да дойда, аз не се чувствах достатъчно способен – ако не дай боже се наложи, да мога да помогна държавата ми да остане независима и цяла. Затова съм тук.
С клетвата, която ще дадем след няколко дни пред бойното знаме във Велико Търново, се заклеваме да дадем живота си за народа и страната си. Няма по-възвишена цел. Може би единствената е да бъдеш добър родител.
– Какво ви подтикна да се откажете от високата заплата в Брюксел и да влезете в казармата? Споменахте, че го правите, за да смирите егото си и да се научите да работите в екип?
– Това беше част от мотивацията ми. Да развия още повече уменията си да работя в екип. Видях, особено през последните 2 г., че егото е една от основните спирачки въобще в политическата среда у нас. Влизането ми в казармата беше като скок в ледена вода – обличаш униформа и ставаш един от многото, бръснеш си брадата… И егото приключва в момента, в който станеш редник и започнеш да правиш лицеви опори наравно с другите, и започнат да наказват целия взвод заради грешката на един. Ставаш част от цялото, носиш отговорност и за други хора. Това доста смирява, кара те да не разсъждаваш само от своята гледна точка и да ти пука за останалите.
– Вие сте политик, разпознаваема личност – имаше ли разлика в отношението към вас?
– Съвсем не. Отношението към мен е като към всеки друг редник. Ставам с другите в 5,30 ч. Ям в същия стол това, което ядат и другите. Не съм получил друго отношение и съм благодарен, защото това е и причината да съм тук. След публикацията в “24 часа”, за чийто интерес благодаря, имаше хора, които поискаха да се снимаме, да им разкажа, съвсем приятелски, но нищо повече. Оттам насетне пътуваме в един и същи ЗИЛ към стрелбите, дишаме същата прах. Тук има дух на другарство и колективизъм, много ми харесва.
– Тежко ли ви е това, което правите там, този казармен живот?
– Хората от съседната батарея са родени през 2004 г. За да мога да покривам тяхното ниво на физическа активност, от мен се изискват тройно повече усилия. Аз съм на 35 г. В личното си време тичам, правя около 6-7 км на ден, за да поддържам тяхната форма. В събота например направихме преход от повече от 20 км в гората. Бях с хора, които са родени тогава, когато аз съм бил на 16 г., но ми хареса, че не окапах. Полагам усилия, не е лесно, но това е коренно различен начин на живот за мен. Не си спомням кога за последно ми се е случвало един месец да лягам и ставам в едно и също легло. Знаете, работата ми като евродепутат предполага една седмица в Брюксел, една в Страсбург, една в София и отново. Когато съм в България – почти винаги съм в някой от офисите ми – Благоевград, Габрово, Русе или другаде, постоянно пътувам.
Тук приоритетите са други, има много строг разчет на времето и тепърва ще осъзнавам колко много ми даде престоят тук. И много се надявам, че догодина тук ще има двойно повече доброволци, които са разбрали, че не е невъзможно. Ако един евродепутат може да отдели 1 месец и да дойде тук, много други хора също биха могли. Имаш дрехи, храна, място за спане, от теб се изисква единствено желание да се научиш да стреляш, да научиш малко тактика и това какво прави армията.
– Какви хора влизат в казармата и с каква мотивация?
– Изключително разнообразни – от всеки мога да науча нещо. Най-младият е на 18 г., най-възрастният е на 39 г. Има сервитьори и достатавчици на пица, има и хора със собствен бизнес, други имат земеделски земи и са работили добре, но въпреки това са сложили униформата. Някои са имали мечти, друг го прави заради баща си, който е военен… Всеки има различна мотивировка, но едно ни обединява всички – това, че обичаме България.
– След това, което видяхте и преживяхте в този един месец – трябва ли да се върне задължителната казарма?
– Не. Трябва да има обаче възможност да дойдеш тук и да служиш за определено време, ако искаш. Но не и задължителна казарма. Може би трябва по-широко да се застъпи някаква форма на военно обучение.
– То и сега има някаква форма на военно обучение, но не е във всички училища май. Какво трябва да включва едно такова обучение, като вашето ли да е?
– Не си представям ученици и студенти в казармен режим. Но обучения в рамките на няколко дни могат да синтезират много от знанията и уменията, които получаваме тук. Те няма да видят самоходна гаубица, нито установка БМ-21 или зенитни установки, с каквито отбраняваме небето, но е достатъчно да имат обща представа за стрелковото оръжие, да могат да се ориентират в планината, да могат да четат карти. Както и най-важното – да разбират необходимостта от наличието на българска армия и военни. Да имаш личен живот и цивилна кариера, не противоречи на това да разбираш от отбрана и да се чувстваш способен да се включиш в отбраната на своята държава.
И не е задължително да е с оръжие – ако си добър с компютрите, добре дошъл, направи го! Тук, в моето поделение 52520, факултет на Националния военен университет, има и киберсигурност, и информационни системи. Не е задължително да хвърляш гранати, да тичаш в калта или танк да те облази, както казват, ако минеш между веригите.
– Сега като виждате отвътре армията – какво е нивото ѝ? Много се говори как трябва да се повишава боеспособността и да се модернизира въоръжението. Как изглеждат нещата отвътре?
– Във военния устав има нещо, което много ми хареса. Там пише, че трябва да понасяш с твърдост несгодите на военната служба. Стаите, в които спим, са скромни, не е хотел или спа и няма нужда. Харесва ми, че кубинките ни са модел от 1940 или 1950 година. В първата седмица не си чувствах краката, но така трябва да бъде.
Колкото до въоръжението – армията ни трябва да се модернизира. Но на първо място – да се повишат възнагражденията на военните. Те трябва да бъдат поощрени първо с добри заплати, а след това и с модерно въоръжение. Освен това всички курсанти да станат военнослужещи и да получават заплата. Те работят неуморно.
– Във време на война близо до границите ни спокоен ли сте как се защитава държавата ни след казармата и погледа към армията отвътре?
– От гледна точка на това какви хора са се заели и са отговорни за отбраната на държавата ни – да! Защото дори при тези заплати и при по-суровите условия тук аз виждам много мотивирани млади офицери и командири, които обичат България и влагат сърце в работата си. Знам, че имаме достатъчно оборудване, с което като част от НАТО да допринесем, но за в бъдеще то със сигурност трябва да бъде подобрено. Да съм спокоен, е силно казано, защото спокойните хора често се успиват и допускат грешки, но със сигурност всеки, който подценява България и българските военнослужещи, би сгрешил!
– Сега по-подготвен ли ще сте за дебата дали да се дава старо оръжие на Украйна, за споровете за установките С-300?
– Със сигурност, защото информацията ми вече ще е и от личен опит. Поделението ми е именно артилерия и противовъздушна отбрана. Разбира се, аз не съм навлязъл така навътре, но поне по отношение на противовъздушната отбрана и установките С-75 “Двина”, С-125 “Нева”, С-200 чак до С-300 – те са част от нашия отбранителен потенциал. Тук преценката трябва да е на хора, които познават в детайли. Но знам, че предмет на обсъждане е да се даде ли въоръжение, което България не може да използва заради дефекти и не може да поправи. Ако е така, не виждам защо да не водим дебат. Не е страшно да обсъждаме възможности и да видим какво би получила България за това. Да не забравяме, че държавата ни е направила своя цивилизационен избор – да принадлежи на Европа и да е част от НАТО. И няма как да мишкуваме и да се надяваме, че можем да искаме и получаваме подкрепа, без да даваме нищо и да сме съпричастни.
– Как този месец в казармата ще промени фокуса на работата ви като евродепутат?
– Остават ми няколко дни до клетвата, но знам, че това е опит, който ще ме промени – и като човек, и като професионалист. Обичам да правя такива неща, защото ми позволяват да вляза буквално в обувките, в случая в кубинките на хората, за които утре ще гласувам. В комисията по бюджет на ЕП често дискутираме парите за военна мобилност. Това са пари за проекти с двойно предназначение -да разширяваш магистрали и тунели, да вземаш по-бързи влакове, което е за хората, но и да знаеш, че по тези по-здрави мостове може да мине отбранителна техника. Вече знам защо това е важно особено за България, която се намира на източния фланг на ЕС и НАТО.
– Какво ще предприемете в тази посока като евродепутат?
– Може би отново ще повдигна въпроса за това как се отбранява ЕС. Фронтекс няма достатъчно потенциал да отговори на миграционния натиск, това трябва да стане с финансиране и по-сериозно оборудване.
Европа не може да е бежанският лагер на целия свят. По нашите граници, идват и хора, които не бягат от война. Постоянно общувам с хора от транспортния бранш, шофьори – колко от тях си изпатиха затова, че без да знаят, някой им е срязал брезента и се е качил в ремаркето. Какво ще се случи, ако пресечеш границите на Америка по същия начин? Защо при нас трябва да е различно? Мисля, че сме олевели повече, отколкото трябва. И този либерален уклон, в който всички са добре дошли, малко трябва да бъде поставен на трупчета.
– Това, което видяхте отвътре за състоянието на армията ни, ще ви даде ли нови аргументи в битката ви за членството на България в Шенген?
– Да, защото България е стражът на Европа. Да, и Холандия пази външна граница, и Португалия. Но мигрантският натиск е тук, войната се води на няколкостотин километра от нас. Къде трябва да насочим потенциал, финансиране, ресурси?
Разсъждавам не само като редник първи клас Новаков, а и като член на ЕП – от тази ситуация България може да се възползва, да поиска. Защото, ако пазиш живота на 500 милиона души в цяла Европа и си в Шенген, можеш да разполагаш с общата информационна система, да пазиш много по-добре.
В противен случай ни казват: Оправяйте се, имате задължения, но нямате права. Вие сте длъжни да пазите външната граница, но когато тръгнете да пътувате, ще се редите на опашки. Този морал не го разбирам.
Визитка
Роден е в Пазарджик
Бакалавър по публична администрация и магистър по право. Специализира в САЩ по програма за млади лидери
От 2014 г. е евродепутат от ГЕРБ. През 2023 г. влезе в престижната класация “Топ 100 на най-влиятелните евродепутати” – EUmatrix
На 6.10.2015 г. ЕП одобрява доклада “Новаков”, след който България получава 6,377 млн. евро помощ за справяне с последствията от наводненията и тежката зима
Борбата за правата на транспортния бранш е една от големите каузи на Новаков. За пръв път в историята на ЕП по негова инициатива се събират над 44 хил. подписа срещу опашките по границите и за отстояването интересите на шофьорите, превозвачите и жителите на пограничните райони
Източник: 24chasa.bg/
