Личният състав се привлича и задържа в строя с условия на труд и с отношение, казва командирът на Мобилната комуникационно-информационна система (КИС)
– Г-жо полковник, неотдавна завършихте ВА „Г. С. Раковски” като първенец на випуска от специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили”. Какви бяха личните Ви мотиви, с които броени дни след това приехте длъжността командир на Мобилната КИС?
– Не съм човек, който стои на едно място. В професионалната си кариера бих желала да се развивам. Може би това е била причината да подам документи. Приеха ме и очаквах да получа предложение за по-висока длъжност от тази, на която бях дотогава. Нямах никакви колебания в интерес на истината. Длъжността е с огромна отговорност, но предварително бях решила, че искам да продължавам напред в кариерата си.
– Какви бяха първите задачи, с чието решаване се заехте на новата позиция?
– Есенният период е много натоварен за Мобилната КИС. От една страна, започват ремонтни дейности на някои от сградите, което е свързано и с много документална обработка. От друга страна, ни предстои едно учение – CETATEA („Читатеа” – б. р.) в Румъния, екипът вече замина. И там подготовката беше огромна. От средата на септември започнахме два курса – един за първоначална военна подготовка за новоназначени войници. И първи модул за придобиване на военно звание младши сержант, в който обучаемите са разделени на два взвода. Така реално имаме три класни, които за един месец трябва да обучим. Освен това имаме и много позиции, които трябва към момента да усвоим. Това е свързано с обществени поръчки, чиито подготовка и самата процедура са кратки, а има и обработка на голям обем документация. През септември това ми бяха първите неща, с които се сблъсках. Също така Мобилната КИС беше домакин и на честването, организирано от СКС за 145-годишнината на Свързочните войски.
– Как Ви посрещна армейският колектив? Все пак за първи път жена става командир на формирование от такъв тип?
– Към момента не мога да кажа, че изпитват някакво недоволство, че съм жена и техен командир. Усещам уважение, дисциплинираност, което много ме радва. Надявам се от тук нататък да е все така. Старая се да бъда коректна, да бъда първо човек към всички и да намеря общ път, сечението да намеря между тях и мен.
– Смятате ли, че вече са изчистени всички неясноти, да не кажа конфликти, в отношенията мъже–жени в армията?
– Досега не съм усетила някаква дискриминация към мен. Ако си вършим работата, както се старая през годините в армията да си върша моята работа, смятам, че не е проблем това, че съм жена. Когато човек си върши работата, усеща уважение и признание от мъжката част. Винаги ми гласуват доверие за каквито и да било задачи, включително смятани за „по-мъжки”, както в случая дори – командир на формирование на бригадно ниво. Аз съм първата жена командир на такова ниво и силно се надявам да не съм последната. Но това, че са ми гласували доверие, е признание, че работата ми е забелязана. В никакъв случай не мога да кажа, че в нещо съм дискриминирана в работата си досега.
– Какви са основните Ви изисквания към подчинените? Към какви личностни недостатъци сте непримирима?
– Държа на дисциплината. Аз и с тях съм споделяла, че освен на воинската дисциплина, която е задължителна в такова формирование, държа и на дисциплината между колегите, между тях самите, по отношение на работата. На всички ни се е случвало да изпълняваме някаква задача, която не ни харесва, или пък да работим с хора, които не ни допадат. И ако я няма тази дисциплина, работата няма да върви. На това държа. Армията е колективна работа, тя не е индивидуална. Държа да работят в колектив, да работим заедно в екип. Непримирима съм към, така да го кажа – тарикатлъка, към прехвърлянето на работата, към скатаването. Отговорността ни е обща.
– Какви са основните постижения на Мобилната КИС, върху които смятате да надграждате нови способности?
– Когато встъпих в длъжността през септември, много приятно ме изненада сертифицирането на националните комуникационно-информационни мрежи за оперативна съвместимост със съюзниците ни от НАТО. Изненадата ми беше приятна, защото преди това съм работила по този проблем, още като бях в отдел КИС в СКС. Нещата вървяха бавно. Но за една година вече имаме сертифициране. Имаме оборудване, куфари, техника, с които можем да отидем и да се включим във всяко едно учение, където да обменяме информация и данни. Смятам, че това трябва да се развива във връзка със съвместимостта ни със съюзниците ни от НАТО. По отношение на другата техника Мобилната КИС е единственото по рода си формирование за развръщане на КИС на полето. И там имаме напредък, което също много приятно ме изненада – с нови машини, с ново оборудване, закупено през последните една-две години. Опитваме се и ще продължим малко по малко да модернизираме всеки един елемент от това оборудване. Нашата специалност ежедневно се развива. Това, което сме купили днес, след два месеца вече ще е остаряло. Много е трудно, свързано е с голям финансов ресурс. Тази година имаме проект – заедно с отдел КИС на СКС ще организираме допълнителни курсове за личния състав във връзка с новите технологии. Надявам се и там да пробием, да имаме успех, да пратим специалистите навън за обучение – в частни фирми и софтуерни университети.
– По какви други основни проекти за модернизация ще работите най-усилено в предстоящите месеци и години?
– Неоспорим факт е, че КИС трябва да фигурира във всеки проект за модернизация на Българската армия. Каквото и въоръжение да придобием във войските, трябва да имаме подходяща КИС, за да го управляваме. Иначе то губи смисъл. Така че аз лично ще работя с Мобилната КИС и заедно с командването на СКС по два основни проекта. На първо място е изграждането на КИС в полеви условия за национални нужди. Това ще е свързано с модернизацията на самите устройства в машините, с допълнително обучение на личния състав, да се опитаме да захраним всяка една машина с необходимата информация, да предоставим необходимата информация на поле. И на второ място – проектите, които сме започнали за оперативна съвместимост със съюзниците ни от НАТО.
– С какви мерки ще привличате и задържате в строя военнослужещи?
– Смятам, че личният състав се привлича и задържа с условия на труд и с отношение. Дори смятам, че финансовият въпрос е след това – на по-заден план. При нас много от сградите са от времената на наборната казарма. Идеята ми е малко по малко да стартираме тяхното обновяване, за да подобрим условията на труд. А като отношение имам предвид, разбира се, аз самата да се отнасям човешки с тях. Не става само с командване и да чакаш да изпълняват, без да ги разбираш.
– Какви основни учения и тренировки предстоят за Мобилната КИС до края на 2023 г.?
– Както казах, наш екип замина с техника и оборудване за учението CETATEA в Румъния. То ще продължи почти месец. Това е комуникационно учение, като целта е страните участнички да предоставят техника и взаимно да се свържат, да обменят информация. В края на октомври ни предстои комплексна тренировка по КИС на Българската армия. Това също е учение, в което всички структури в армията развръщат КИС и обменят информация на национално ниво.
– В днешната напрегната международна обстановка, когато на 300 км от България се води война в Украйна, как у офицерите се изгражда и поддържа убеденост в евроатлантическата ориентация на държавата и армията ни?
– Армията вече е друга, не е както едно време. Така че всеки един военнослужещ, предполагам, си има някакво лично отношение към конфликта. Но по отношение на службата смятам, че работата ни в екип в структурите на НАТО, участието в учения, в съвместни тренировки, всичко това, като че ли сглобява колектива ни в чисто европейски мащаб. Много е важна съвместната ни работа със съюзниците. Смятам, че със съвместни учения, тренировки, работни срещи добиваме повече убеденост, увереност и самочувствие в Алианса и в Европа въобще. И имаме чувство за принадлежност, че ние сме си в Европа.
– Бихте ли посъветвали читателите как да противостоят ефективно на дезинформацията и хибридната война в интернет и социалните мрежи?
- Като информационен специалист винаги съм леко скептична към всякаква информация, която чета в интернет. Говоря лично за себе си, без да се ангажирам с някаква политика или стратегия на МО. Винаги проверявам информацията, не само в български сайтове. При това не само в интернет, но и в социалните мрежи и Телеграм каналите. Не смятам, че в това отношение в България нещата са на ниво. Някак си има едно доверие към всичко, казано… по телевизора. И от тази гледна точка хората трябва да са по-информирани, да четат повече, да се интересуват, да търсят, да видят къде е истината. Дезинформацията е част от информационната война – тя е ежедневие, както информацията, така и дезинформацията. Когато става въпрос за дезинформация, може би трябва да имаме някакъв коректив, на който да вярваме, да се формулира ясна позиция, тогава ще е по-леко.
–––––––––––––
Перфекционист, който не разчита на късмет
Аз съм перфекционист, но се опитвам да се освободя от това си чувство, защото няма как всичко да е наред, споделя полковник Янева. И още: „Никога не разчитам на късмет. Гледам да си свърша нещата, за да съм убедена, че съм си направила всичко както трябва”.
Завършва шуменския факултет на НВУ „В. Левски” през 2002 г. и в следващите години служи в София като информационен специалист. Първо работи с бази данни и информационни системи в Комуникационно-информационния център, след което отива в СКС. Там преминава през всички стъпала на професията до началник на сектор „Комуникационно-информационни мрежи”. Завършва задочно ВА „Г. С. Раковски” през 2013–2015 г. , а през август 2023 г. се дипломира като първенец на випуска на стратегическия курс на Академията.
Синът ѝ вече е на 16 години и му е дала свободата сам да си хареса професия. Има много възможности за избор в днешно време, казва полковник Янева.
Споделя, че няма определено хоби, но най-добре релаксира, когато си е вкъщи или шофира: „Не съм почитателка на високите скорости. Но шофирането ми носи успокоение. Като се кача в колата, гледам пътя и се отърсвам от всичко друго”.
Има си житейско правило: Като си постави нещо за цел, да не се отказва. Отчаянието не влиза в плановете ѝ. Когато кандидатствала в Академията и имала колебания, приятелите ѝ казали: Не си спомняме някога да си поискала нещо и да не си го постигнала. Така и станало. И постиженията ѝ продължават.