„Елит не се създава за 10 години. И не говоря само за избитите пред онзи ров през февруари 1945 г. Дори не пиша и за другите десетки хиляди убити без съд и присъда.“ Това написа неотдавна в профила си в социална мрежа Константин Мишев. Ето неговата позиция с леки съкращения и частичен коментар, за да се помни и познава историята ни и ако някой днес се има за елит, нека първо се замисли какво точно е елитът.
„България беше посечена тогава. Онези, които не бяха убити, бяха репресирани. Цветът на нашата България. И как мислите, че може да се създаде елит от крадците на кашкавал от мандрите? Няма как. Това е било геноцид. В Камбоджа избиха правистите си и лекарите си. Същото е станало в България. И същото е станало в Съветския съюз. Избиване или обезличаване на културния, военния и политическия елит. Аз пиша за геноцид срещу елита. А елит не се създава с неуки хора. Не се създава със шумкари. И съсипването на България се чувства още по-силно днес. Колко още години трябва да изминат? Колко? Сигурно поне още 100, а си фантазирахме, че България ще се промени. Промяна в някакъв смисъл се случи, но благодарение на падането на СССР. Тя не стана, защото изградихме нови елити.“
Именно елит ни е нужен днес – политически, научен, културен, военен, всякакъв. Някога „царските“ офицери са имали самочувствието на елит и не само са го имали, но те са били истински елит. Това достойнство беше посечено през 1945 г. „Или си с нас, или си против нас!“, среден път няма, е, има, да станеш каменоделец на алпинеума в Борисовата градина например, която по ирония на съдбата по това време вече се нарича „Парк на свободата“. Такъв е случаят с „царския“ майор Георги Иванов – ДКВ (до края на войната). И ако някой днес се има за елит, нека първо се замислим дали това не е фалшив елит, дали пък не сме сбъркали, като сме квалифицирали някого за елит, или всъщност точно така искат да мислим…! Защото механичното определение по правило не се превръща в традиция. Елитът e база, а тя е стратегическата основа на бъдещето ни. И точно поради тази причина ние избрахме да сме на страната на разума и справедливостта, а те вървят ръка за ръка с НАТО и ЕС – нашите естествени партньори и нашият етичен избор.
