Автор: Генерал майор о.з. инж. д-р Стефан ДИМИТРОВ
След началото на промените, започнали през 1989 г., и разпускането на Варшавския договор (01.07.1990 г.) България тръгва по нов път. Визията на демократите бе – първо, членство в НАТО за гарантиране на сигурността, а след това и членство в ЕС за осигуряване на икономически и социален възход.
За първа крачка към членството ни в НАТО може да се счита участието ни във войната в Персийския залив за освобождението на Кувейт. След като Ирак на 2 август 1990 г. нападна и превзе част от свободния Кувейт с неговите богати залежи на петрол, бе сформирана „Коалиция на желаещи” (от 32 държави) с гръбнак – войските и командването от НАТО.
В България се сформира „Инициативен комитет за освобожението на Кувейт”. В него влязоха популярни личности като д-р Соломон Паси, Любомир Иванов, Иван Гарелов, генерал-майор Стоян Андреев и др. Беше внесено предложение в парламента за наше участие в тази освободителна мисия.
Активна роля в нашия принос за освобождението на Кувейт изигра и военният аташе на САЩ у нас полковник Джон Хендли.
Парламентът взе решение на 26.10.1990 г. С изпълнение на това решение се заема току-що избраният президент д-р Желев, който възлага пряката отговорност за това на вицепрезидента Атанас Семерджиев, а той от своя страна – на МО.
В МО започна работа за подготовка и изпращане на такъв контингент. Министърът натовари с тази задача първия заместник-началник на ГЩ –генерал лейтенант Любен Петров. Той от своя страна възложи тази задача на Оперативно управление. Когато започна работа по формиране и подготовка на контингента, се потърси командир. Нямаше желаещи. Предложих се за доброволец. Имах мотиви, виждах единствен път за перспектива в кариерата ми като военен (след критичното ми изказване на последния партиен форум се оказах „замразен”).
Кандидатурата ми бе одобрена и започнахме конкретна работа. Първо изготвихме щата на батальона. След това изготвихме програмата му за подготовка. Тилът и бойна подготовка се подготвиха за повече време, Учебен център Враца бе определен за място на непосредствена подготовка на контингента. В това време из цялата страна вървяха подписки за набиране на доброволци. Събрах документите на желаещите и започнахме един предварителен подбор. Реклама имаше по националната телевизия, пуснахме и обява във в. „Българска армия”. Задействахме чрез военните окръжия системата за набиране. На другия ден доброволците трябваше да бъдат докарани във Военна болница за медицински прегледи за определянето на годността им. Отидох на място в болницата и проверих готовността на Първо отделение.
Първата версия на контингента бе смесен батальон. Ние нямахме готово такова формирование от професионални военни
Освен това сходните формирования на БА бяха комплектовани с наборни войници, а в решението на парламента бе формулирано, че контингентът ще се формира от доброволци.
Започна трескава организаторска работа по изготвяне на щата и програмата за обучение на доброволческия батальон.
Не закъсня и съпротивата срещу изпращането на войници да се бият за такава кауза. В печата се появиха плашещи публикации как пустинята е пълна с отровни змии, със скорпиони и какво ли още не. Плашеха ни, че като участници в тази коалиция Ирак можел да нанесе ракетни удари с химическо оръжие по България.
Само след няколко дни се промени решението и МО е предложило този батальон да бъде сапьорен – да разминира осеяното с мини бойно поле от иракските войски. Мотивът за това бе, че мините на Ирак са продадени от нашата страна. Нова задача, нов щат с нов състав и програма за обучение на батальона. Пентагонът ни отказал да пратим такъв батальон под предлог, че тази задача са я поели французите. Тогава от МО са предложили на полковник Хендли да изпратим химически батальон в очакване Ирак да използва химическо оръжие. Пак ни се отвори нова работа – щатове, програми за обучение. Оказа се обаче, че има такъв готов батальон на разположение от Унгария и нашият е излишен. Последвало е наше предложение да изпратим транспортен батальон от трайлери за превоз на съюзните танкове по асфалтираните пътища. Започнахме работа и по този вариант.
Пуснат беше слухът, че контингентът е попълнен с връзкари и затова се спира приемът на доброволци. В крайна сметка получих добър организационен опит, малка популярност и едно неочаквано „звание” – „командир на първия български контингент за война в чужбина”.
Нашето правителство е отправило нова оферта – да изпратим кораби миночистачи в Персийския залив и Ормузкия пролив за прочистване на района от мини. И тази оферта е отхвърлена. Заедно с това правителството ни е предложило да снабдяваме коалиционните войски с минерална вода и да приемаме ранени бойци в нашите Правителствена болница и Военна болница. По-късно на съюзниците сме предложили 5 големи хотела за почивка на участвалите в бойни действия бойци. Всички тези наши предложения бяха отхвърлени.
Полковник Джон Хендли е вършил и друга важна задача – да осигури безпрепятствено прелитане на американските военни самолети
към района на „Пустинна буря”. За да удовлетвори нашето желание за някакво участие, Пентагонът отправя официално искане към правителството за опрощаване на таксите за прелитане на техните самолети над нашата територия. От септември 1990 г.
до декември 1991 г. сумата от таксите за прелитане е достигнала около $3 млн. Нашето правителство опрощава тази сума на САЩ, с което България е призната официално за член на коалицията, освободила Кувейт. Като израз на това признание е поканена наша военна делегация да участва в парада на победата в Далас. В парада взехме участие генерал лейтенант Любен Петров (първи заместник-началник на ГЩ, отговарящ за контингента), полковник инженер Стефан Димитров (определен за командир на контингента) и подполковник Граматиков (преводач).
Самите тържества в Далас бяха три дни. Гостите бяхме от 12 държави, настанени в големия 5-звезден хотел „Енатъл“. Програмата ни бе богата. Парадът се проведе в центъра на града по затворен, като буквата О, маршрут. Ние бяхме качени на двуместен спортен „Буик“ и така преминахме пред публиката. На другия ден имаше религиозна церемония на Площада на съгласието. Минахме и покрай лобното място на президента Кенеди. На третия ден бяхме гости на семейството на американски офицер от запаса. Посетихме къщата му, вечеряхме с тях в ресторант. Запозна ни с живота на американския офицер от запаса.
Бяхме на прием, домакин на който бе американски милионер. Останахме с великолепни впечатления. Преди да заминем, за да не се „изложим”, до късно със съпругата ми сменяхме копчетата на униформата, които бяха с петолъчки, с нови копчета с лъвчета. Като посетихме Далас, видяхме голямата петолъчка като техен символ.
Пак преди да заминем, в коридора на МО срещнах началника на ВКР за МО. Каза ми да го посетя за инструктаж. Не намерих време. Като се върнах, го срещнах пак. Попита ме как е там. Отговорих му: „Глад, мизерия, безработица“. Той: „Ще те поканя да го разкажеш на моите подчинени, защото, като са зинали уста, Америка, та Америка.“
Според полковник Джон Хендли включването на България в коалицията за войната в Персийския залив допринесе, макар и съвсем малко, за подобряването на отношенията между България и САЩ. Контактите между военнослужещите от България и САЩ се подобриха значително.
