За да ускори разгръщането на млади литературни таланти, ръководството на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин и лично директорката Десислава Иванова организираха пленер с участието на поетите Бойко Ламбовски, Калин Терзийски, Лъчезар Лозанов (който отскоро отново е в екипа на в. „Българска армия” – вестникът, в който до 2019 г. има 26-годишен журналистически стаж – б. р.). От местните литературни среди участваха Катерина Ненчева и Лилия Джонова. Събитието беше сред изявите, посветени на празника на града – Димитровден. Това е третата поредна годишна среща с цел литературата да се направи по-привлекателна сред младите, обясни в началото на събитието Валентина Вълчева, завеждащ отдел „Заемна за възрастни“.
На първата среща в библиотеката към всеки от поканените автори се присъединиха по двама ученици от 11. или 12. клас, които участват в курс по творческо писане в различните училища. Задачата беше заедно да отидат на забележителни места в града и да напишат колективно стихотворение за него, като използват творческия опит на авторите и предложат свои идеи при разработката и осъществяването му.
След 3 часа работа (в 17,30 ч.) трябваше да се явят в реставрираната Синагога превърната в Културен център “Жул Паскин“ и пред многобройната публика да прочетат стихотворението си. Сред обектите за вдъхновение бяха избрани Речната гара, Телеграф капия, Драматичния театър и др. Под бляскавите арки и изписани със звезди тавани върху сцената на възстановената сграда всеки от авторите беше представен с кратка творческа биография. След прочита на „колективните“ творби им беше връчена награда. После се представиха и с две стихотворения от личното си творчество, които публиката прие с аплодисменти. Раздаваха се книги и автографи.
Надя Паскова, ученичка в 12-и клас на Профилираната природо-математическа гимназия „Екзарх Антим I“, работи в една група с поета Лъчезар Лозанов. „Интересно е да наблюдаваш твореца, докато създава нещо на място по дадена тема – какво го вдъхновява, какъв е творческият процес“, каза тя.
Имаше срещи и с други известни видински поети като Анелия Гешева и Николай Бойков.
Сглобеният човек
Гарата е брошка
не върху железни релси,
а върху живо водно тяло.
Прилепила бялото туловище на кораб
със витрини, отразили градове, любов,
съдби и драми,
с натежали бордове от пришълци.
Събрани са в един човек мозайка,
който се разсипва – огледало,
счупено на хиляди парченца,
хукнали да отразяват
несъбираемия Бдин*. И той събира
етноси и брегове, които в друго време
биха били изгризани, разсечени, разядени
от чувството да притежаваш и насилваш.
Ала Бдин е древен, насъбрал несъбираемото.
С втечнените очи наслагва брегове и острови
и този воден гръб пренася
корабът с название на викинг –
виждаш как от хиляди парченца огледало
върху палубата се събира някакъв човек огромен,
взел на този град неизтощим сърцето –
като чаша камък и човешки случвания,
от която да отпиеш, да обичаш и да помниш.
Надя Паскова
Елена Асенова
Лъчезар Лозанов
*Старото име на Видин
