Наскоро проф. д-р Любомир Алексиев, полковник о.р., получи наградата на софийската лекарска колегия за дългогодишен принос в развитието на медицинска специалност в областта на авиационната медицина. Което той прави от 20 години и това за него е мисия. ВМА подготви цивилните екипи, които ще работят на 6-те медицински хеликоптера, италианско производство, които България закупува за медицинска евакуация по въздух (HEMS – Helicopter Emegency medical services). Но години преди това екипи на ВМА са обучени за такава медицинска евакуация по стандартите на НАТО.
– Професор Алексиев, идва ли звездният час на авиационната медицина?
– Важно е, че за специалността „Авиационна медицина” се чу. Тъй като тази медицина в последните години напредна сериозно у нас, а дотогава беше почти залязваща специалност. За около 15 години нямаше нито един специализант. Сега имаме около 15 специализанти по авиационна медицина и интересът се увеличава. Четирима души ще защитават дисертации по теми в тази област. Изключително голям напредък постигнахме в авиомедицинската евакуация за нуждите на Въоръжените сили (ВС), а това се пренесе и в цивилната сфера. Като ВМА участва в подготовката на цивилни екипи за въздушна медицинска евакуация, във формирането на Медицинския център за спешна медицинска помощ по въздух, в обсъждане на националните приоритети в тази област. Изключително ще е важна и диспечерската функция с диспечери медици, които вземат решението кой да бъде транспортиран. Авиационната ни медицина направи наистина голям скок, развива се Катедрата по авиационна и морска медицина на ВМА, като в Бургас и Варна се преподава и морска медицина. Аз преподавам и на двете места, където заедно с проф. Христо Бозов започнахме за първи път лекциите си по травъл медицина, медицина на пътуванията, в която часовете по авиационна и морска медицина са около 50%. С него сме и в ръководството на националното ни Дружество по авиационна, морска и космическа медицина. На 29 май в Долна Митрополия съвместно с военновъздушното училище подготвяме конференция. С навлизането на нови летателни средства във военната ни авиация се изисква и развитие на адекватна авиационна медицина. Промени се характерът и на използваните транспортни средства от ВС за цивилни нужди – за доставяне на донорски органи за трансплантации, за транспортиране на болни хора в страната и чужбина, особено на деца и родилки. Всичко това се поема от екипажи на ВВС, но и от медицинските екипи на ВМА, които са преминали през Катедрата ни по авиационна и морска медицина, единствена у нас, или през Центъра по авиационна и морска физиология и авиомедицинска евакуация към нея. За година се развива една съвсем нова дейност, в която катедрата ни, единствена у нас, има компетентност и място, а и реално сближава медицината и авиацията.
– Какво предстои в подготовката на цивилните медицински екипи?
– С пристигането на първия хеликоптер медиците ще се запознаят с реалната. Досега ползвахме установка за трениране на някои функции, товарене и разтоварване на болни, запознаване с апаратурата. В „Св. Анна” беше връчен първият сертификат за болнично-хеликоптерно летище за приемане на хеликоптери за HEMS. В София ще има такова и в болниците „Св. Екатерина”, и в тази в Лозенец. Болницата ни в Сливен има своя площадка за военни нужди. Но базата за медицински хеликоптер ще бъде в местността Бършен на мястото на старо селскостопанско летище. Там ще дават дежурства пилоти, техници и медицински екип.
– Как ВМА създаде модела за спешна медицинска евакуация, който се използва и при обучението днес на цивилните медицински екипи?
– Създаването на цивилни служби за обслужване с въздушен транспорт с медицински цели е последица от развитието на военната авиомедицинска евакуация. В опита, трупан от войните в Корея, Виетнам, в Залива се вижда преимуществото на въздушния транспорт при евакуация на пострадали. Той се пренесе и доразви за нуждите на гражданската медицина в света. У нас е същото: в системата на ВС започнахме да развиваме тези възможности от 90-те години. И днес вече имаме цялостна система за медицинска евакуация. Специалистите от ВМА съвместно с ВВС участват в почти всички вътрешни и международни учения с наши съюзници в системата на Алианса. Няма военна дейност, която да не изисква осигуреност на въздушен транспорт за болни, пострадали и ранени, който ние извършваме по стандартите на НАТО. Без него мисия и учение не може да стане.
– Как премина обучението на цивилните медицински екипи, които тази година се включват в HEMS?
– През миналото лято обучихме повече от сто човека във ВМА на две групи. В тях участваха сестри, лекари, реаниматори. Запознахме ги със системата на авиомедицинския транспорт, беше направен малък преговор на състоянията, които изискват такъв транспорт от гледна точка на реанимацията и на спешната медицина. Запознахме колегите с това, което ще имат на борда като медицинско оборудване, за да могат да извършват една от основните си задачи – лечение по време на транспортирането на пострадалия и болния. Т.е. да не се губи време, а да се поддържа животът и да започнат лечебни процедури още на борда. HEMS има три главни преимущества: бързина, достъпност до недостъпни за земния транспорт места и високо качество на медицинско обслужване на борда със започване на лечебни процедури от най-квалифицирани специалисти реаниматори и анестезиолози, които са в екипа заедно с медицинските сестри. Това накратко са най-големите предимства: време, качество, достъпност. Медиците от тези екипи не са получавали предварителна подготовка за особеностите на медицинското обслужване във въздуха. И затова в подготовката им във ВМА ние им показвахме какво означава авиационна среда и какво се случва с организма на човека на борда на един хеликоптер. Защото особеностите са много в условия на шум, вибрации и затворено пространство. А и по време на полет медиците също трябва да спазват правилата за безопасност.
– Каква практическа подготовка получиха те?
– Демонстрирахме ситуациите, които могат да се случат на борда, как се укрепва пациентът, как се извършват манипулации, как се проследяват жизнени функции и с каква апаратура. В земни условия демонстрирахме всичко, което може да им се случи на борда. С пристигането на първия медицински хеликоптер предстоят и първите учебни полети в реална среда и време. Възнамеряваме да отработим специални задачи, ако е възможно и със симулиращи кукли, за да отработят медиците реакции в различни ситуации с триаж на пострадалите преди качване на борда, с оказване на необходимата помощ по време на полета, с кацане на определени площадки. Сега три медицински екипа ще преминат през курс по авиационна безопасност и дейности на борда при самия производител в Италия.
– Какви са перспективите в развитието на авиационната медицина у нас?
– Ще трябва да бъде обхваната цялата страна с възможностите на хеликоптерите при транспортиране на болни и пострадали за покриване на т. нар. златно време за оказване на медицинска помощ. Съкращаването на времето до влизането в болница дава шанс за навременно лечение и повишаване на преживяемостта на пострадалите, особено при катастрофи. А спешната медицинска помощ с медицински хеликоптери е решаваща при кръвоизливи, при бременни и деца, където времето е основен фактор. Но не всеки спешен случай се нуждае от хеликоптерна евакуация. Тя спестява време и осигурява помощ от висококвалифициран екип и когато няма достъпност за земен екип. Затова специална диспечерска централа ще решава дали да се активира хеликоптерът при определен алгоритъм на работа на тази скъпа медицинска помощ. С БАН работим в няколко насоки, особено с Института за космически изследвания, имаме съвместни публикации в областта на авиационната медицина, но особено – за ролята на човешкия фактор. Работим сериозно и с оператори на дронове. Защото и те като хора имат своите ограничения, лимити и човешки характеристики. И те трябва да бъдат подготвяни и оценявани по качества. Оперирането с дрон не е обикновена геймърска игра и сега работим по разпределение на вниманието върху екрана, защото се обхващат огромни територии, като се следят и параметрите на дрона. Затова много пъти и пред различни форуми съм питал: Безпилотни ли са безпилотните самолети…
– А какви специалисти са диспечерите?
– Това ще са медицински сестри и лекари и те ще са специално обучени за този триаж: оценка по медицински показатели дали да насочат екип на медицински хеликоптер. И ще са в контакт с оперативните дежурни на лицензираните медицински хеликоптерни площадки в страната, които пък ще вземат решение дали е възможно да се лети в конкретната синоптична ситуация. Защото първият принцип при HEMS е безопасността. Но преди всичко чрез телефон 112 HEMS ще е директно свързана със Спешната медицинска помощ. Следващата голяма необходимост е да има и малък самолет за спешна медицинска помощ за екипи от София до Варна, Бургас или Силистра. Досега това правеше военният самолет „Спартан”. Полша разви отлична система HEMS с много хеликоптери, но и с 3 самолета.
