Пламен ПЕТРОВ
През тази седмица се навършиха 67 години от въстанието на унгарския народ срещу комунистическата власт и срещу военната окупация от страна на Съветския съюз. Датата 23 октомври, когато въстанието започва, е национален празник на Унгария, макар че през 1956 г. в крайна сметка антикомунистическият бунт е потушен.
След края на Втората световна война Сталин слага ръка на цяла Източна Европа и в страните от този регион бързо се установяват комунистически диктатури, подобни на тази в СССР. Особено жестока и репресивна е новата власт в Унгария, където управлява Матиаш Ракоши, обявен за най-верния ученик на Сталин. Опозиционните партии са забранени, остава само комунистическата, която се нарича Унгарска партия на труда. Ракоши създава политическа полиция, надхвърляща 28 хил. души, а само щатните доносници, които й помагат, са над 40 хил. Унгарската Държавна сигурност създава досиета на поне 10% от жителите на страната. Както и в СССР чистките и репресиите скоро засягат не само опозицията, но и редиците на управляващата партия. Историците са изчислили, че в този период е репресиран всеки 18-и унгарец.
След поредица от вътрешнопартийни битки през юли 1956 г. Ракоши все пак губи поста генерален секретар на комунистическата партия, но го отстъпва на своя верен съратник Ерньо Герьо. Бунтът срещу властта започва на 23 октомври с.г. със студентска демонстрация. Младите хора искат незабавно изтегляне на съветските войски от Унгария и съставянето на ново правителство начело с Имре Наги, който минава за реформатор в редиците на управляващата партия. А след това – организирането на свободни многопартийни избори, връщане на политическите затворници, закарани в СССР, връщане на религиозното обучение в училищата и отмяна на задължителното изучаване на руски език. Милицията се опитва да разпръсне протестиращите студенти, но в тяхна защита излизат над 200 хил. жители на Будапеща. Започват улични схватки. Уплашеното ръководство на комунистическата партия вика на помощ съветските войски. Те идват, но са посрещнати с мощен отпор, водят се боеве по улиците. Властта е принудена да назначи Имре Наги за премиер, който на практика застава начело на антикомунистическата революция и разпуска зловещата Държавна сигурност. Обявява и възстановяването на многопартийната система и напускането на Варшавския договор.
Съветските войски се изтеглят от Будапеща, но само временно. Въстанието придобива открито антикомунистически характер, след като са освободени над 13 хил. политически затворници, започват убийства на партийни функционери и на агенти на разпуснатата тайна полиция. Съборени са статуите на Сталин и други комунистически функционери.
На 4 ноември съветската армия нахлува отново в Будапеща, вече с много по-голяма сила – 60 хил. войници, 3000 танка, авиация и артилерия. Съветските сателити от Организацията на Варшавския договор одобряват смазването на унгарското въстание, но не участват пряко в тази акция. Правителството на Наги е обявено за „контрареволюционно“, а съветските войски формално са повикани от Янош Кадар, който се провъзгласява за ръководител на комунистическата партия.
Унгарската съпротива срещу повторното съветско нахлуване в Будапеща продължава около седмица. Но силите са неравни. Въстанието е смазано жестоко. Загиват над 2500 унгарци и около 700 съветски войници. 200 хил. души бягат през Австрия в Западна Европа. Месеци след това в Унгария продължават масовите арести и преследвания. Съдбата на Имре Наги е трагична – той се скрива в югославското посолство, но после е изведен оттам с измама, арестуван е и е обесен.
Така най-голямото антикомунистическо въстание в Източна Европа завършва с поражение. Една от причините за това е, че Западът не се намесва с военна сила в защита на Унгария, през 1956 г. все още важи разделението, потвърдено в Ялта, според което тази страна е в съветската сфера на влияние. Но към днешна дата урокът от унгарското въстание е извлечен – ЕС и НАТО не оставиха сама в бедата друга източноевропейска държава – Украйна, която през миналата година бе нападната от Русия.
