„Голда Меир“ е за момент на геополитически възел за Израел, за Желязната лейди на Израел и нейните генерали
Поредното, 37-мо издание на Киномания, представя 40 филма от 16 ноември до 3 декември. В първия ден с филма на Стефан Командарев „Уроците на Блага“, който току-що получи поредната си награда в чужбина, ще се открие фестивалът в зала 1 на НДК. И в същата зала на 18 ноември от 19.00 ч. ще видим „Жан дьо Бари: фаворитката на краля“ с участието на Джони Деп, който за пръв път играе ролята си на френски, а с филма се откри фестивала в Кан.
Отново френска реч ще звучи и на 19 ноември, отново в зала 1, тъй като 50-я си филм като режисьор, „Чист късмет“, Уди Алън е заснел за пръв път на френски и отново след „Полунощ в Париж“-във френската столица, където той от години живее.
На 25 и 26 ноември пак в зала 1 програмата на Киномания ни среща с други големи съвременни режисьори. Първата вечер ще видим „Наполеон“, нетипичен биографичен филм на Ридли Скот, в който Хоакин Финикс и Ванеса Кърби са в ролята на императора и императрица Жозефина-филм за безмилостното изкачване към властта. Втората вечер се представя определения като най-добър филм на Люк Бесон от дълго време: „Догман“. Заглавието е с грандиозни визуални ефекти, но навлиза дълбоко психологически в съдбата на млад мъж, намерил спасение от тиранията на баща си в грижата и любовта към армия от кучета.
Освен в зала 1 и кино „Люмиер“ на НДК, ще гледаме филмите на кинофестивала в кината „Одеон“, Дом на киното, Евросинема, G8, „Влайкова“ и зала „Славейков“ на Френския културен институт, а също в страната: в „Лъки Дом на киното“( Пловдив) и във ФКЦ (Варна).
Ще видим и филма „Странен начин на живот“ на Педро Алмодовар; както и „Великият беглец“-лебедовата песен на сър Майкъл Кейн, който преди дни обяви пенсионирането си от киното. Специални прожекции отбелязват 80-годишнината на кинозвездите Катрин Деньов и Робърт де Ниро, 75-я юбилей на Жерар Депардийо и Джеръми Айрънс и стогодишнината на режисьора Франко Дзефирели с 4 филмирани режисирани от него оперни спектакъла.
„Киномания“ представя втората българска прожекция на „Клети създания“ (28 ноември, „Люмиер“) на режисьора Йоргос Лантимос, който препълни зала 1 на „Синелибри“.
Не е за изпускане документалният филм „Калас-Париж 1958“, посветен на родената преди 100 г. оперна дива Мария Калас и също документалният-„Китовете, пазители на планетата“. „Дааали!“ е посветен на ексцентричния художник. Биографични са „Голда Меир“, като Хелън Мирън се превъплъщава в Желязната лейди на Израел, сред най-емблематичните и влиятелни политически лидери на ХХ век. Във филма Меир е жена в момент на драматичен геополитически период, в потенциално фатален за страната ѝ момент, заобиколена от мъже: генералите Даян, Елазар и Шарон, както и Хенри Кисинджър, в решаващ момент за висшата дипломация.
Киномания традиционно предлага най-доброто от изминалата година в световното кино.
Освен споменатите големи премиери, общо 20 са новите заглавия, а фестивалът ще представи и много класики, като информацията за прожекциите е на сайта на Киномания – kinomania.bg
„Времето е спряло”като разказ за войната в нас
„Времето е спряло” не е нов спектакъл за Театър 199, но има дълъг живот. Просто е спектакъл, който в дни на реална война наблизо до нас се гледа с други очи. Пиесата на Доналд Маргулис е с първо поставяне в България. В ролите на фотографката и военния репортер са Кристина Янева и Пенко Господинов. Режисьор е Ивайло Христов. Няма да разказваме за сюжета, нито за травмата на отразяващите войната журналисти после, в живота без война. Когато войната остава в теб. Публикуваме само част от речта на фотографа Джеймс Нахтуей на форума TED:
„Във време на социален катаклизъм и съмнение в ценностите на нашето общество, винаги ще се намерят хора, които съхраняват своя идеализъм. В наши дни, когато бушуват войни не толкова далече от границите ни и огромен брой хора напускат домовете си, за да търсят по-нормално съществуване в други страни, разказите на журналистите, които работят в най-горещите територии и образите на фотографите, които ежедневно рискуват живота си, са безценни за нашето по-задълбочено разбиране на конфликтите…” А сюжетът, всъщност, е за личния избор на репортера: да се върне в ада на войната, за да продължи да разказва живота на живите хора там. Или да остане в тишината на мирния свят. Но как се живее с нестихващата война в теб…
