В Скопие Урсула фон дер Лайен посочи шансовете, но и задълженията за продължаване на европейския път
Когато този текст види бял свят, четиридневната обиколка на председателя на Европейската комисия(ЕК) Урсула фон дер Лайен из държавите от Западните Балкани ще е приключила. Тя започна със среща с президента на Северна Македония Стево Пендаровски в неделя вечер, продължи с разговор с премиера Димитър Ковачевски в понеделник предобед, последва обща пресконференция и гостенката отпътува за Прищина. Там още на обяд тя разговаря с президента Вьоса Османи и с премиера Албин Курти. И така – до края на обиколката, по време на която Фон дер Лайен обясни на домакините в шестте държави – кандидатки за членство в Европейския съюз, новия План за растеж и за стимулиране на реформите, който ЕК задейства. Той бе огласен преди известно време в Тирана, където лидерите на ЕС се събраха с представителите на държавите от Западните Балкани да отпразнуват и решат съдбата на Берлинския процес. С едно изречение – Планът за растеж на страните от Западните Балкани означава, че гражданите и бизнесът от този район ще могат да ползват същите придобивки, които имат гражданите на страните членки преди членството им в Европейския съюз. Това представлява
отваряне на пазарите на ЕС за стоки от Северна Македония
елиминиране на търговските бариери, намаляване на формалностите по граничните пунктове за стоките и пътниците, отваряне на пазара на работна сила и др. Всичко това, подкрепено от едни шест млрд. евро, от които 2 млрд., предназначени за грантове за проекти, а останалите четири – за заеми за реализация на стратегически проекти. Така поне го разбраха в Скопие, като премиерът Димитър Ковачевски няколко пъти подчерта, че новите възможности, които ЕК предлага чрез Плана за растеж, са „отворен прозорец”, през който всяка страна от Западните Балкани би могла да влезе. В това число и неговата – Република Северна Македония.
Тази мантра за „отворения прозорец” на възможности, който трябва да се използва, не слезе и очевидно няма да слезе от устата на Ковачевски. Още повече че и Фон дер Лайен не си спести употребата ѝ. А в Скопие, пък и не само там, обичат да демонстрират своята привързаност към европейската бюрокрация чрез ползване на лексиката на нейните представители. Но че Северна Македония е
на кръстовище по пътя към европейското членство
е повече от очевидно. И Урсула фон дер Лайен даде ясно и категорично това да се разбере за пореден, а вероятно и последен път.
Не съм сигурен, че политиците в Скопие в по-голямата си част разбраха посланието, което тя им отправи лице в лице с визитата си в Скопие, с казаното там за възможностите, които Планът за растеж предлага, но и за работата, която трябва да се свърши. Верни на повърхностното си приемане на дипломатическия език, който в Брюксел ползват, медиите край Вардар побързаха да оценят факта, че Скопие е първата спирка от обиколката на председателя на ЕК, като знак за симпатиите към Северна Македония и предимството, което ѝ се дава от ЕС в сравнение с другите страни – кандидатки от района. Нищо подобно, просто логистиката препоръча
Фон дер Лайен да започне пътуването си с шестмилиардния морков в ръка от Скопие
към другите столици поради географското разположение на главния град на Северна Македония по отношение на другите дестинации. Проста работа, ама когато гледаш от всеки технически факт да добавяш пропагандни бонуси за себе си и за държавата си, никак не е добре. Просто издава манталитета.
Както и да е. Колкото и да се изкушаваме да пуснем в употреба ироничния тон към въпросния „отворен прозорец на възможности”, няма да го направим. Простият поглед върху политическата и геополитическата картина ни показва, че това е така, искат или не в Скопие. Просто то не зависи от тях. От една страна, войната в Украйна и другите новопоявили се опасни кризи наоколо, като тази в Близкия изток, извадиха на преден план нуждата от нова динамика и нова скорост на процеса на присъединяване на страните – кандидатки за членство. Бързата писта, върху която стъпиха Украйна и Молдова, предизвика ревност в държавите от Западните Балкани. Някои от които, в случая Северна Македония, вече повече от петнайсет години стоят на брега на реката, надявайки се най-после
лодката за Брюксел да мине и да ги качи
Планът за растеж не е нищо друго освен опит за допълнително материално стимулиране на всяка от тези страни, който да ги накара да произведат най-сетне исканите от тях реформи. Познавайки мисленето на гражданите на Северна Македония, а и на политическия и бизнеселита ѝ, мисля, че те ще се възползват от предложението на Фон дер Лайен. Дори си давам сметка, че вече са започнали да калкулират ползите от въпросните 6 млрд. евро и да правят калкулации колко от тях могат да усвоят.
От друга страна, през пролетта на следващата година предстоят редовни избори за нов Европейски парламент. Това означава и нова Европейска комисия с нов вероятно неин председател. И понеже времето до май ще дойде бързо, очевидно е, че в Брюксел са загрижени какво ще отчетат за своя петгодишен мандат по политиката на разширяване на Евросъюза. Ще има ли с какво да се похвали председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заедно със своите еврокомисари? Направиха ли достатъчно, за да осигурят условия страните кандидатки да покажат най-доброто от себе си, или останаха в плен на празните обещания и бюрократизма? В оставащите шест–седем месеца от мандата на Фон дер Лайен и нейните подчинени ще бъдат крайно нужни някакви, макар и малки успехи по посока на придвижването на кандидатите за членство по европейския път. Успехи, които тя и еврокомисарите ѝ да сложат в портфолиото си, когато излязат пред европейските избиратели. Така че прозорецът ще бъде отворен още само няколко месеца. После ще трябва да се чакат нови послания, нови политики, нови лица. А може би и нови условия и изисквания…
От трета страна, политиците в Скопие са притиснати от някои срокове, за които подхвърли и Урсула фон дер Лайен.
В края на ноември приключва прегледът на местното законодателство
след което според т. нар. френско предложение, превърнало се в позиция на всички страни членки на ЕС, би трябвало да се проведе второто междуправителствено заседание с ЕК. Това би означавало старт на същинския преговорен процес за членство в ЕС. Но това може да се случи само ако бъдат извършени промени в конституцията и българите бъдат вписани в нея. Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че би било добре всичко това да бъде завършено до края на тази година. Началото на процедурата за промяната на основния закон ѝ давало надежди за това. Което не ѝ попречи да призове всички политически партии в страната, без да ги назовава поименно, да направят така, че условието за вписването на българите чрез промени в конституцията да бъде изпълнено. След това прозорецът на възможностите, макар и със скърцане, ще се затвори.
Разбира се, каквото и да каже и представи председателят на Европейската комисия в Скопие, тълкуването е различно. Според дипломати Северна Македония вече се „била качила на влака” за Европа с билет в ръка, но чакала да мине контролата, за да ѝ верифицира правото да пътува. Други пък препоръчаха държавата да ползва предимствата на Плана за растеж, но да не бърза с промените в конституцията и ако може да изчака времето, когато решенията в ЕС ще се взимат с мнозинство, а не с консенсус. Така всички бъдещи „изнудвания” от страна на България, за които край Вардар са убедени, че ще съпътстват целия преговорен процес, щели да бъдат елиминирани. Така че прозорецът нека си е отворен, но има ли заплаха за прословутата идентичност на македонците да не се влиза в него.
Какво пък, както казва народът – каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Поговорката я има и у нас, и оттатък границата.