Елизабет Алън е заместник-държавен секретар на САЩ по публична дипломация и обществени въпроси. Тя има дългогодишен опит в сферата на комуникационните стратегии и връзките с обществеността. Алън е била заместник-помощник на президента Барак Обама и заместник-директор по комуникациите на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън. По време на работата си в Белия дом тя е управлявала комуникационното планиране на президента, вътрешната, външната и законодателната информационна стратегия.
Алън беше на посещение в България в края на октомври за разговори с българското правителство по двустранни въпроси и проблема с дезинформацията, а във Варна се срещна с командването на Военноморските сили и посети Морския координационен център на НАТО.
Елизабет Алън коментира и руската пропаганда и дезинформация като заплаха за националната сигурност, опитите на Кремъл да установи хегемония в Черно море и Стратегическия диалог.
„Засега, изглежда, че Путин доста успешно използва медийната свобода на западния свят, за да разпространява пропагандата си. България е наводнена от наратива на Кремъл, но негови жертви изненадващо станаха дори страни като Унгария и Словакия.
Европейската комисия обяви платформата на Илън Мъск Х за „за най-мощното средство за разпространение на руски лъжи и пропаганда“. Губи ли Западът войната с руската пропаганда? Как трябва да изглежда „контраофанзивата“ срещу нея? Този въпрос наистина е наш приоритет“, твърди Елизабет Алън. По думите й дезинформацията е въпрос на национална сигурност, защото така се формира мнение в колективното съзнание и то формира принципи.
Всъщност използването на свободата на словото на Запад не е нещо ново. Всички диктатори и диктатури от по-ново време са се възползвали от тази „слабост“ на демокрацията. А това е една от „пробойните“ на западните държави и т. нар. либерален свят. Няма как да се забрани едно такова постижение като свободата на словото, за да се ограничи дезинформацията, и така тя намира поле за изява въпреки ясното знание, че не бива да се дава гласност на откровените лъжи и дезинформации.
И все пак има процедури, чрез които свободата на словото да не бъде ползвана за дезинформационен канал. Един от начините е осветляването на използваните платформи и коментатори проводници. Това е необходимо, дори ако се наложи известно ограничаване на свободата на словото, защото „другото мнение“ не е проява на свобода, а е „вратичка в закона“.
