В сряда Европейската комисия препоръча да бъдат започнати официални преговори с Украйна и Молдова за присъединяване към ЕС. Това е значим жест на подкрепа за Киев, който се сражава с Русия. Освен това Грузия получи статут на кандидат член на ЕС, а е планирано и започване на преговори с Босна и Херцеговина, когато бъдат изпълнени поставените условия. Но къде се намират в цялата ситуация останалите държави от Западните Балкани, поставя въпроса Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Корупция по високите етажи на властта, неспазване на върховенството на закона, съмнително отношение към националните малцинства. В началото на миналата година изглеждаше немислимо, че Украйна ще се превърне в сериозен кандидат за членство в ЕС в обозримо бъдеще. Но ето че 20 месеца след началото на войната, започната с инвазията на Русия в източноевропейската страна, ситуацията е друга.
Европейската комисия представи очакван с нетърпение доклад за развитието на страните, желаещи да се присъединят към ЕС. Тя увери, че Украйна е готова за преговори за членство, като се имат предвид извършените от нея реформи въпреки военните действия срещу Русия. Според доклада на ЕС Украйна е извършила четири от седемте реформи от първостепенна важност, които бяха изисквани.
„Днешният ден е исторически“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сряда, като добави, че препоръката идва десет години след протестите на Майдана в Киев, „където се стреляше по хора, обвити в знамето на Европейския съюз“.
Положителният знак от ЕС е жизненоважен стимул за Украйна в труден момент, когато нейните войски не успяват да осъществят пробив на фронта, а вниманието на Запада е отвлечено от сътресенията в Близкия изток.
Украинският президент Володимир Зеленски приветства решението като „правилната стъпка“ за Европа. „Нашата страна трябва да бъде в Европейския съюз. Украинският народ го заслужава и защото защитава европейските ценности, и поради факта, че дори във време на пълномащабна война ние оставаме зад думите си“, написа той в социалните мрежи.
Украйна подаде кандидатурата си за членство в Европейския съюз, веднага след като Москва започна своето нашествие по всички фронтове през февруари 2022 г. и официално получи статут на кандидат за присъединяване през юни същата година.
Лидерите на двадесет и седемте страни членки на ЕС тепърва ще трябва да приемат препоръките на среща на върха идния месец. Фон дер Лайен заяви, че Украйна и Молдова трябва да бъдат задължени да завършат останалите реформи, преди да бъде насрочена официална дата за начало на преговорите за членство. Тя каза, че нейният кабинет ще публикува сводка за развитието на процесите през март догодина. Но дори и да започнат преговори с Украйна, това ще бъде едва началото на стриктна процедура по преглед на реформите, която може да продължи години – ако не и десетилетия – преди получаването на членство в европейския блок.
Наред със задвижването на процедурата за Украйна и Молдова Брюксел предложи кандидатски статут за Грузия. Молдова и Грузия, които също са бивши съветски републики, подадоха кандидатурата си по едно също време с Украйна.
Какво се случва със Западните Балкани?
Войната в Украйна даде глътка въздух на ЕС в контекста на възпрепятствания й план да приеме нови членове, като се има предвид стремежът да се неутрализира влиянието на Русия и Китай. За първи път ЕК представи доклад за всяка една от десетте страни, желаещи да бъдат приети в съюза – Турция, Грузия, Черна гора, Сърбия, Косово, Албания, Северна Македония и Босна и Херцеговина, плюс Украйна и Молдова.
Външната министърка на Словения Таня Файон посочи, че това разширяване към Западните Балкани и на изток не е продиктувано единствено от интересите на ЕС и на евентуалните нови страни членки, но е и геостратегическа необходимост. „Европа ще бъде още по-стабилна, сигурна и преуспяваща, когато разширяването бъде оформено“, заяви тях.
Турция започна разговори за присъединяване през 2005 г., но те стигнаха до задънена улица. Преговорите с Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия също са в застой. Босна и Херцеговина обаче може да се надява да започне преговори за присъединяване.
За Босна вратата е отворена
Босна и Херцеговина не получи безусловно одобрение, тъй като не успя да се сдобие с единодушна подкрепа след получаването на статута на кандидат за приемане в ЕС през декември миналата година. Комисията препоръча да бъдат започнати преговори в момента, в който „се достигне съответният етап по изпълнение на условията за членство“.
Специално препоръката в полза на Босна и Херцеговина обаче се приема като важен политически знак. „Отваряме доста широко вратата си и каним Босна“, заяви Фон дер Лайен. „Сега, за да премине през тази врата, е нужна, разбира се, инициативност от страна на Босна“, добави тя.
Докладът за разширяването на ЕС сочи, че Босна и Херцеговина е отбелязала напредък по отношение на политическите критерии със сравнително бързото назначаване на редовно правителство след произведените през миналата година избори. То започна реформите, включително и по отношение на укрепването на правната сигурност. Проблемът обаче е в действията на властите в административната единица Република Сръбска, които подкопават конституционния ред в държавата.
Съобщението от Брюксел предизвика разнородни реакции в страната – от оптимизъм до разочарование. Премиерката Боряна Крищо (председател на Съвета на министрите) заяви, че Босна и Херцеговина все още има възможност да ускори приемането си в ЕС. „Това е важен и силен стимул за всички нас, които сме в държавните институции на Босна и Херцеговина, да работим по-бързо, по-добре и повече, за да изпълним условията и първостепенните задачи“, каза Крищо. Настоящият босненски президент, оглавяващ триумвирата на председателите на републиката на ротационен принцип, Желко Комшич заяви: „Сега всичко зависи от самите нас!“
„Очаквахме безусловна препоръка за започване на преговори и зелена светлина, независимо от цялата неизвестност около бъдещето на ЕС и съответно разширяването му, за да се заемем със същинската работа по организирането и провеждането на преговорите“, заяви на свой ред президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик.
Словенският член на ЕК – еврокомисарят за управление на кризи Янез Ленарчич, заяви, че откакто е получила статут на кандидат миналата година, Босна и Херцеговина е показала „най-бързия напредък досега в прокарването на реформите“. Той е уверен, че страната може скоро да достигне задължителното ниво на изпълнение на първостепенните изисквания – това е условието за започване на преговорите – а решението трябва да бъде взето от Европейската комисия през март догодина.
Северна Македония „да ускори темпото на реформите, свързани с ЕС“
В сряда еврокомисарят по съседството и разширяването Оливер Вархей призова Северна Македония „да ускори темпото на реформите, свързани с ЕС“ сега, при положение, че „процесът на преговорите по присъединяване вече е започнал“.
Според него някои промени в наказателния кодекс са събудили безпокойство в страната, тъй като засягат дела за корупция по високите етажи на властта. „Укрепването на доверието в съдебната система и борбата с корупцията, включително със сериозни разследвания, наказателно преследване и окончателни присъди в делата за корупция по високите етажи на властта, е от ключово значение“, отбеляза Вархей. По отношение на процедурите на проверка комисарят заяви, че властите в страната са показали високо равнище на ангажираност с извършването им, включително що се отнася до съответните конституционни промени.
Що се касае до отношенията между България и Северна Македония, българският премиер Николай Денков каза по време на срещата на върха на Европейската политическа общност в Гранада през октомври: „Няма да има промяна в позицията ни. Ако си променят конституцията, това отваря за тях вратата“ (цитатът е от интервюто на кореспондента на БТА Николай Желязков с премиера Денков – бел. ред.). Европейският нюзрум посочва, че Денков има предвид настояването на София правата на българското малцинство да бъдат включени конституцията на Северна Македония като предварително условие за вдигане на българското вето върху започването на преговори със Скопие за присъединяване към ЕС.
Белград направи промени в конституцията
Вархей изтъкна, че Сърбия е направила промени в конституцията във връзка с независимостта на съдебната система, в законите за медиите и е изпълнила условията за преминаване към следващия етап. Той каза също, че Сърбия е отбелязала напредък в съобразяването на външната си политика с насоките на ЕС, но липсата на санкции срещу Русия си остава причина за безпокойство. Той добави, че Белград и Прищина са поканени да се ангажират по-съзидателно с диалог помежду си и да сключат договорените споразумения.
„За нашата демокрация е важно да наблюдаваме напредък навсякъде, както и в областта на медиите, но по-специално това се отнася за Косово и Метохия. В доклада няма нищо неочаквано, не бива да очакваме революционни промени. Важно е да вървим по пътя на Европа и в същото време да защитаваме нашите национални интереси“, заяви сръбският президент Александър Вучич.
Албания върви успешно към приобщаване в ЕС
По думите на Урсула фон дер Лайен Албания върви успешно към приобщаване в Европейския съюз, както отбеляза тя преди срещата на върха на Берлинския процес в Тирана. Председателката на ЕК засегна и темата за икономическото развитие на страната. „Ние вече поставихме добри основи с нашия План за растеж на стойност 30 милиона евро. Той работи. Половината от сумата по плана – 16 милиона евро, вече е вложена“, заяви Фон дер Лайен, имайки предвид икономиките на страните от Западните Балкани и единния европейски пазар, между които все още има доста голяма дистанция. „Икономиките на страните от Западните Балкани са 35 % от средните за ЕС“, добави тя.
Какво да очакваме?
Със стремежа на Украйна към членство в ЕС и с надеждите на останалите кандидати е свързана една много по-съществена тема за обсъждане – как да се направи Европейският съюз управляем, ако броят на страните членки надхвърли 30. Някои държави като Нидерландия настояват, че не трябва да има съкращаване на пътя, необходим за извървяване до приемането в ЕС. На свой ред Унгария – най-близкият съюзник на Русия от Европейския съюз – обвинява Киев в ограничаване на правата на етническите унгарци.
Допускането до ЕС на разтърсената от война страна с население над 40 милиона души ще означава значителна промяна, а и огромни разходи – за блока, и ще превърне страните, които понастоящем получават средства от еврофондовете, в нетни платци.
Румъния, например, иска Молдова и Украйна да се присъединят към ЕС бързо, но това не означава „от днес за утре“, заяви президентът на страната Клаус Йоханис на съвместна пресконференция с белгийския премиер Александер де Кро в Белгия.
„Наясно сме, че тези преговори за присъединяване продължават с години, наясно сме от нашия личен опит и виждаме добре, че за някои държави от Западните Балкани те вече отнемат много време. Очевидно е, че нашето желание е тези преговори да започнат бързо. Това не означава присъединяване, това означава преговори и подготовка на присъединяването“, каза Йоханис. „В същото време аз съм напълно съгласен, че Европейският съюз трябва на свой ред да направи някои промени и, ако мога да повторя казаното от мен на последния Съвет в Гранада, не само кандидатите трябва да бъдат подготвени за присъединяване, но също и ние, които вече сме членове на ЕС, трябва допълнително да се подготвим за присъединяването на другите. Необходимо е да се усъвършенстват процедурите, да се усъвършенстват някои преговорни процедури и така нататък. Така че – има работа и за двете страни“, добави Йоханис.
Източник: bta.bg
