Наши летци може да докарат у нас през 2025 г. първите нови изтребители. Ако ги транспортираме чрез летене, ще се наложат няколко презареждания във въздуха, за да преодолеят разстоянието от около 10 000 км
Очаква се догодина българските ВВС да изпратят още пилоти в САЩ за обучение на новите изтребители Ф-16 Блок 70, с които скоро ще се въоръжи бойната ни авиация, научи в. „Българска армия“ от осведомени източници. В момента отвъд Океана се обучават 12 наши летци, чиято подготовка приключва скоро. Отзивите за нашите момчета са много добри, американците ги оценяват като професионалисти с бъдеще, които ще станат добри пилоти на новите изтребители. В САЩ нашите летци ще получат базова подготовка за управление и пилотиране, както и сертификат, че могат да летят на новите Ф-16 Блок 70. Когато се завърнат у нас и вече сме получили първите Ф-16, те ще продължат подготовката си тук, като надграждат уменията си, но вече за бойно използване на този тип изтребители. Някои от първата партида подготвени пилоти, които ще се завърнат у нас, ще бъдат обучени за инструктори, като бройката им се определя от клиента, т.е. от нашата страна. Догодина в САЩ би следвало да заминат и първите български техници за обучение по поддръжка и обслужване на новите самолети, като срокът на този курс е от 9 до 12 месеца, стана ясно още.
Засега производството на самолетите се извършва съгласно графика и към момента в различни етапи на производство са 6 от самолетите, предназначени за нас. Първите два български изтребителя Ф-16 Блок 70 ще излязат от завода в Гринвийл – Южна Каролина, вероятно през лятото на 2024 г., но ще ги получим през 2025 г., тъй като има рутинна процедура, съобщиха за в. „Българска армия“ запознати с производствения цикъл. Първите два самолета ще бъдат използвани за обучение на нашия инженерно-технически състав в САЩ.
Всъщност оказва се много вероятно родни пилоти да докарат вече произведените за България Ф-16 от САЩ до България. Като това ще е решение на нашата страна – дали американски летци, или ние ще си ги транспортираме от САЩ до Авиобаза Граф Игнатиево. Практиката показва, че редица страни – клиенти на „Локхийд Мартин“, предпочитат собствени пилоти да ги доставят до местоназначението им, тъй като това е допълнителен тренинг и приучване към новата техника.
Разстоянието, което ще трябва да прелети един, вече наш, Ф-16 от САЩ до Граф Игнатиево е приблизително около 10 000 км. „Това означава, че ще има нужда от няколко, близо 3–4 презареждания над Атлантическия океан или чрез междинно кацане. Ще се наложи въздушната цистерна да лети с изтребителя. Въобще ще е необходима сериозна подготовка. Затова е важно двете правителства как ще се договорят. Има и възможност изтребителите да бъдат транспортирани и доставени без летене, но това пак ще е ваше национално решение, което трябва да предложи държавата – собственик на самолетите“, каза още източникът ни.
На българските Ф-16 Блок 70 има възможност да се монтират допълнителни резервоари за керосин, чрез които се увеличава радиусът на действие на изтребителите. Те са монтирани и се намират постоянно на самолета. Не са от този тип, които се подкачват и откачват според задачата за деня. Тези стационарни резервоари не се пълнят постоянно с гориво, а само когато се наложи според обстоятелствата и действията във въздуха, които предстоят. До края на 2027 г. България трябва да получи всичките 8 изтребителя Ф-16 от първата партида, която вече закупихме.
Производителят на изтребителите американският оръжеен гигант „Локхийд Мартин“ ще участва и в конкурса, който обявихме, за придобиване на 3-D радари. Според източника България е заявила, че иска да придобие 7 такива радара с пакет резервни части и поддръжка, като заплащането може и да бъде разсрочено. Това са системи от ново поколение и притежават способност за значително по-голям обхват, освен това могат да засичат цели и обекти с по-малки размери. Друго предимство е изображението на обстановката, което предоставят във формат 3D. Този тип радари на „Локхийд Мартин“ са придобити от 30 държави, като 15 от тях са членки на НАТО. От нашите съседи армията на Румъния е въоръжена с такива. А това винаги е един плюс, тъй като, ако се наложи, чрез сътрудничество и договаряне могат да се осигурят резервни части оттам. Най-вероятно тръжната процедура ще определи типа на договора – дали ще е министерство и съответната компания или държава–държава.
