Хората са най-ценният ни ресурс, заявява командирът на 24-та авиационна база „Крумово“
– Господин бригаден генерал, какви бяха по-важните събития за авиобазата през тази година?
– Настоящата 2023 г. е поредната изпълнена с динамика, усилена подготовка и различни типове задачи. Екипажи и вертолети от авиобазата взеха участие в традиционния парад за Деня на храбростта и Празник на Българската армия – 6 май, както и в редица учения, сред които „Родопи-23”, ТУБС „Отбранителен шит-23” и Stealth Dagger-23 за сертифициране на тактическа група от СКСО. Освен това екипажи проведоха подготовка на симулатор на вертолет „Кугар“ в тренажорния комплекс HELISIM в гр. Маринян, Република Франция. Целта беше постигане на високо ниво на подготовка при изпълнение на сложни задачи и аварийни процедури, а също и за уеднаквяване на стандартите с другите страни – членки на НАТО, и за постигане на поетите ангажименти по цели на способностите. Това позволява отработване на голям обем от аварийни процедури при нулев риск за екипажа и летателния апарат.
– Бихте ли се спрели на задачите за гасене на пожари и спасяване на пострадали. Повече или по-малко бяха те в сравнение с миналата година?
– 2022 г. беше една от най-тежките по отношение на гасенето на пожари, но тази година се оказа не по-малко натоварена и ние отново активно работихме в помощ на населението. В края на лятото изпълнихме поредица от задачи за гасене на горски пожари, най-вече в труднодостъпни планински местности със силно пресечен терен, сред които тези край с. Карабунар (община Септември), в землищата на с. Любен (община Съединение), с. Бабек (община Брезово) и с. Кубадин (община Средец), в района на Казанлък, между селата Бориславци и Маджарово (област Хасково) между селата Хвойна и Забърдо (община Чепеларе) в района на с. Михилци (община Хисар) и в района на с. Добростан. По време на участието си в гасене на пожари екипажите от авиобазата прекараха във въздуха над 80 часа и хвърлиха над огъня над 760 т вода. Освен гасенето на пожари през годината досега изпълнихме и няколко по-различни типа задачи в помощ на населението. Още през първите дни на януари вертолет „Кугар“ се включи в спасителна акция за парапланерист в района на МТО – станция на вр. „Мусала“. През лятото имаше две задачи в Пирин планина, през юли транспортирахме пострадала жена от района на вр. „Вихрен“, а в началото на август – белгийски гражданин със счупен крак от района на вр. „Полежан“. През септември пък в рамките на един ден извършихме две задачи за транспортиране отново на парапланеристи, пострадали в Национален парк „Централен Балкан” в Стара Планина.
– Какво е положението с авиационната техника?
Фото капитан Димо Вичев и авторът
– Инженерно-техническият състав от авиобазата полага огромни усилия, за да поддържа авиационната техника, но тя не е достатъчна. Това безспорно влияе върху изпълнението на поставените задачи и подготовката на екипажите.
– Продължава ли участието ви в Центъра за обучение на пилоти за специални операции в Хърватия?
– Да, за втора поредна година екипажи и инженерно-технически състав от авиобазата участваха в „Многонационалната програма за подготовка за специални операции – МППАСО” – Multinational Special Aviation Program (MSAP) в Задар, Република Хърватия. Целта на тези тренировки през първата година беше да се отработят тактики, техники и процедури при изпълнение на полети за търсене и спасяване, както и евакуация на изолиран летателен състав в планинска гориста местност. През настоящата втора година на обучение целта на тренировъчната програма беше да се отработят процедури при изпълнение на полети с прибори за нощно виждане. Подготовката спомага за усъвършенстването на уменията на летателния състав в многонационална среда и при съвместната ни работа със Силите за специални операции, също така допринася за предаване на придобития опит на екипажите в България.
– Какво е окомплектоването с личен състав?
– Окомплектоването не е пълно и всяко напускане или пенсиониране на опитни военнослужещи се усеща и води до допълнително натоварване на личния състав. Надявам се този проблем да бъде успешно преодолян в бъдеще. Признателен съм на военнослужещите и цивилните служители от авиобазата за техните усилия, отговорност и професионализъм, благодарение на които успяваме да се справим успешно с поставените задачи.
– Постъпиха ли в авиобазата млади офицери?
– Да, през 2023 г. в авиобазата постъпиха няколко млади офицери, сред които има пилоти, инженерно-технически състав и специалисти по комуникационни, информационни и навигационни системи. Надявам се през следващата година да имаме още повече млад и мотивиран личен състав, на който опитните кадри да предадат своите знания и умения.
– Как осигурявате приемствеността при летците и инженерно-техническия състав?
– Трудно е, но разчитам през 2024 г. да имаме повече пилоти и наземни специалисти, които са ключови за успешното изпълнение на бъдещите ни задачи и за поддържане на приемствеността между поколенията. Не трябва да забравяме, че именно хората са най-ценният ни ресурс, и дори при наличие на техника и ресурс задачите не могат да бъдат успешно реализирани, ако липсват способни, опитни и мотивирани хора, които да дадат най-доброто от себе си за изпълнението им.
– Достатъчен ли е осигуреният нальот?
– Нальотът е в пряка зависимост от изправната авиационна техника. Очаквам в бъдеще да разполагаме с повече техника и ресурс както за поддържане на подготовката, така и за повишаването на способностите ни и усвояването на нови типове задачи.
– Имаше ли новости при подготовката през тази година?
– Новите видове подготовка, които бяха отработени в тренировъчния център в Задар, спомогнаха за усъвършенстването на летателната подготовка на екипажите от 24-та авиобаза при полети с очила за нощно виждане, полети в труднодостъпен планинско-горист терен, за авиомедицинска евакуация и извеждане на хора, търпещи бедствие. През последните години авиобазата е изправена пред редица трудности и ограничения, но въпреки това аз съм оптимист за бъдещето. Досега предизвикателствата не са успели да ни обезверят и вярвам, че и в бъдеще ще имаме възможност да надграждаме способностите си както, за да се готвим за военни задачи, така и, за да бъдем в помощ на населението при бедствия и аварии. Военната вертолетна авиация съществува и се развива вече повече от 62 години и съм уверен, че ще продължи да бъде неизменна и успешна част от Военновъздушните сили на Република България.
