Марк АНДРЕЕВ
„Храбри“ и „Смели“ – бъдещето на Военноморските сили и корабостроенето
Стратегическо планиране за модернизиране или за придобиване на изцяло нови способности за военноморските сили представлява огромно начинание за всяка държава. При Сухопътните сили е възможно и с по-ограничени ресурси и в по-кратък срок да се създадат формирования, които да имат конкретни способности (актуален пример са Силите за териториална отбрана на Украйна), но планирането и развитието на военноморски способности отнема години и е скъпо, високотехнологично и индустриално ангажиращо начинание. Тези проблеми не изчезват след придобиването на флот. Също толкова важно след това е и финансирането и възможностите по поддържането му – океанският флот на СССР, който адмирал Горшков изгради през 80-те години на миналия век, може да се спори, че беше еквивалентен на този на САЩ, но накрая не беше потопен в морски сражения и битки, а изгни заради липса на пари и възможности за поддържане след разпада на СССР. Да се върнем на придобиването – дори и да притежаваш нужния бюджет и да си готов да го надхвърлиш, строенето на кораби не е като производството на автомобили – не може да очакваш продуктът ти да е готов в рамките на няколко месеца и демонстративно да се качиш зад руля – особено ако желаеш кораб от клас, който българските ВМС очакват и за който искаме да поговорим.
Огромен скок за корабостроенето в България
Проектът за придобиване на двата нови кораба беше приет от Народното събрание още през 2016 г., но бе белязан от редица затруднения. В един момент дори се стигна до оттегляне на фирмата, кандидатстваща за изпълнител, заради стойността на проекта, която не отговаряше на актуалните цени на пазара. В крайна сметка след актуализиране на цените като изпълнител на проекта беше избрана германската NVL Group, която възложи изпълнението на партньора си „МТГ–Делфин” – най-голямата българска корабостроителница. Така проектът за придобиване на нови патрулни кораби на ВМС започна и предвид доброто темпо на изпълнение се превърна не само в надежда за бъдещ голям успех за флота ни, но е и огромна крачка напред за развитието на корабостроенето в България. На първо място изпълнението на такъв проект от българска корабостроителница гарантира, че голяма част от бюджета за корабите се инвестира в български контрагенти и работни места, а не отвъд граница. Това от своя страна идва с вечния въпрос в България относно корупция, но тук трябва да се отбележи, че контролът е на много по-високо ниво и всичко се гледа под лупа. Проектът за придобиване на нови кораби е от критично значение за ВМС и качеството на изпълнението му е въпрос не само на пари, но и на национална сигурност и живота на служещите на борда му. На второ място успешното му приключване от „МТГ–Делфин” в сътрудничество с NVL Group ще превърне корабостроителницата ни в конкурент на пазара за строителство на такива бойни кораби, които са в изключително голямо търсене навсякъде по света. Тази конкурентност би значела повече поръчки за такива кораби в бъдеще и в бъдеще – създаване на индустриален хъб с множество квалифицирани работни места, мащабни инвестиции в региона и технологично сътрудничество.
За ВМС двата кораба реализират крайна нужда за нови кораби, разполагащи с целия асортимент от модерно въоръжение, сензори, радари и системи, които биха дали възможност за по-добро изпълнение на задълженията по опазване на суверенитета на България и интегриране със силите на НАТО.
Въпроса за способностите – какво искаме на нашите кораби?
Както вече беше отбелязано, планирането и строежът на кораби не е проста задача – докато въпросът за изграждането на корпусите е вече решен и те се строят, въпросът за въоръжението е все още на етап планиране и преговори, а за да може да функционират по предназначение, на борда на корабите е нужно да бъдат инсталирани множество системи.
Основният оръжеен комплект, който ВМС желаят, включва противокорабни ракети, торпедни системи и противовъздушни ракетни комплекси. Като допълнително въоръжение на борда трябва да има 76-мм брегово оръдие и 35-мм зенитни установки. Заедно с това трябва да има 3 D радар, сонар, комуникационни системи, системи за електронна война и най-вече – добре интегрирана система за управление и мениджмънт на всички тези оръжия и сензори.
Относно системата за управление и мениджмънт очаква се тя да бъде 9LV Combat Management System – производство на шведската фирма Сааб. Системата интегрира всички оръжейни и сензорни системи на борда, преработва цялата информация от тях и я прилага на един лесноразбираем панел, който се използва от екипажа за управление. Също така тя е способна да преработва информация от други източници (приятелски кораби, самолети, сателити, дронове и др.) и да предлага възможности, базирани на информациятар която има. Системата се използва на борда на австралийски, шведски и норвежки кораби, като части от нея са използвани от „Локхийд Мартин“ в техни системи, разработени за фрегати на канадския флот.
Противовъздушните ракетни комплекси се очаква да бъдат най-модерната версия – системи за вертикално изстрелване – MICA на френския производител MBDA. Вертикалното изстрелване позволява те да не стоят върху палубата на кораба, а да се пазят в корпуса. Днес това е стандарт, който всеки флот се старае да следва. Радиусът на действие на ракетите е 20 км, а ускорителите им могат да променят вектора на тягата, което им дава голяма маневреност. Ракетите могат да разпознават и различават и инфрачервени и диполни примамки.
Сложният избор на противокорабни ракети
На този етап въпросът относно противокорабните ракети остава „плаващ” – ВМС са се насочили отново към продукт на „Сааб–RBS 15 Mk III“. По своето естество ракетата има много добри показатели и се ползва в Германия, Финландия и предстои скоро и в Полша. Критиките към тази система са свързани с нейното интегриране в останалата част от въоръжените сили. Към този момент ВМС оперира „Екзосет“ – ракети, производство на френската MBDA, и интегриране на сегашните кораби с ракетите на „Сааб“ би било скъпо. Също така и бъдещите изтребители Ф-16 на ВВС не могат да използват нито „Екзосет“, нито RBS 15 Mk. III, а друг вид ракети, пригодени за Ф 16 Блок 70 – например AGM-84 „Харпун“ на „Бойнг“ .
Строителството на кораба продължава по график във варненската корабостроителница
МТГ „Делфин“, като предаването му се очаква в края на 2025 г.
Възниква въпросът нужно ли е ВМС да разделят арсенала си от такива ракети на две части на отделните платформи. Това би усложнило поддръжката и би коствало допълнителни средства не само на тях, но и на ВВС, ако в определен момент се вземе решение и нашите самолети да имат противокорабни ракети. Важен фактор при сделки по придобиване на оръжейни системи е размерът на поръчките – колкото по-голяма е поръчката, толкова повече може да се реализират спестявания от мащаба и да има сигурност на доставките. От своя страна NVL Group и „МТГ – Делфин“ заявяват, че могат да пригодят новите кораби с „Екзосет“.
Амбициите не идват без проблеми за решаване
Въпреки сегашните затруднения, свързани с избора за противокорабни ракети, безспорно може да се каже, че постигнатото по проекта досега е много, и това затруднение може да се приеме като съвсем нормално. Това са скъпи системи и както казахме по горе – добре е да мериш три пъти, преди един път да започнеш да строиш. Тези кораби се очаква да бъдат гръбнакът на ВМС в следващите десетилетия и решенията, които предстои да се вземат сега, ще имат голямо отражение върху способностите и цената им.
