В района на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън бяха установени редица метали като олово, цинк, мед и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване – златото. Това каза в интервю за БТА главен асистент доктор Ралица Събева от Катедрата „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“ към Геолого-географския факултет (ГГФ) на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, която участва в 32-рата българска антарктическа експедиция на Ледения континент.
На българската база на остров Ливингстън главен асистент д-р Ралица Събева работи по проект за изследване на природни ресурси в рудни жили.
Колко години продължава този проект, какви природни изкопаеми бяха открити вече и златото ли е най-ценното сред тях?
Това е научен проект, който е двегодишен и това е втората година по изпълнение на теренните задачи по него. Миналата година беше поставено началото, бяха взети образци и сега трябва да допълним тези изследвания, обясни главен асистент д-р Събева. Тя уточни, че са установени редица метали в района на българската база като олово, цинк, мед, както и един от най-важните, който интересува човечеството от самото му създаване – това е златото.
„Заедно със златото, обикновено върви и сребро, и нека не забравяме така наречените редки елементи, които са в момента много актуални и са изключително важни за развитието на технологиите. Такива се установяват също, като те обикновено се наблюдават като примеси в рудни минерали. Например, това са телур, селен, манган, кадмий, молибден, които са много важни за развитието на технологиите, както и за легиране на стомани – едни от най-важните елементи“, каза Ралица Събева.
Този проект е логично продължение на предхождащ го, по който работихме заедно с един мой колега, също от Геолого-географския факултет – главен асистент Стефан Велев. Първите изпробвания, които направихме с него, установихме и наличие на злато, или първите данни за златото. Затова продължаваме тези изследвания, за да видим какво е неговото разпространение, какво е неговото качество и въобще да получим повече информация, обясни Събева.
„И нека не забравяме, че геологията или геолозите са тези, които са изградили базата и са направили мечтата Антарктика да е възможна – това България да е в Антарктика да е възможно. Това са пионерите в геоложките изследвания и разбира се, начело с проф. Христо Пимпирев, който имах честта и привилегията да бъде мой преподавател, ментор и сега работим заедно“, заяви главен асистент д-р Ралица Събева.
Какво е количеството и качеството на златото, открито на българската полярна база на Антарктида?
„Първо за качеството – златото е установено под микроскоп, съответно след това са направени химични анализи, за да бъде установено неговото качество. Установяват се два типа злато, едното е така нареченото самородно злато, или чисто злато, което няма примеси, и другото е електрум. Това е злато, което е с високо съдържание на сребро в него“, обясни главен асистент д-р Събева.
Тя каза, че въпросът за количеството на откритото злато е свързан с мораториума, който важи в Антарктика до 2048 г. „Той гласи, че търсенето, проучването и добивът на полезни изкопаеми са забранени дотогава, след това не се знае какво ще се случи, разбира се. За да установим количеството на даден метал, означава, че трябва да имаме системни изследвания върху определена площ и определен мащаб. Едни от най-добрите изследвания и проучвания се правят с метода на сондирането, който на този етап е забранен. Така че за количества, все още е много смело да говорим“, поясни Ралица Събева.
Една от основните цели на 32-рата българска антарктическа експедиция е свързана с изграждането и завършването на новата научноизследователска лаборатория на остров Ливингстън. С какво тя ще помогне за дейността на геолозите?
Създаването на тази лаборатория е много ценно за всички учени, които ще работят там, разбира се – най-вече за първообработката на самите проби, с които всеки се занимава, каза главен асистент д-р Събева.
„При геолозите е излишно да губим време, да правим там микроскопски препарати, или да стоим на микроскопи. Там основната цел е да бъдем на терен и да събираме теренни данни, проби и образци. Едно от важните неща, които може да се осъществи в тази лаборатория, е да имаме режеща машина, с която да съкращаваме обема на пробите, тъй като от предната експедиция се върнах с два-три бидона, пълни с камъни. Геолозите ги наричаме камъни – това са образци, скали, руда, или ще съкратя обема на тези проби. На място мога да видя кое е интересното и кое е важно, за да мога да го взема със себе си в България. След това тук предстоят подготвяне на микроскопски препарати, за които не си струва там да губим време – да стоим на микроскоп или да правим микроскопски препарати“, разказа геологът.
В края на май тази година в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в Ректората на СУ беше открита експозицията „Скалното и минерално разнообразие на Антарктика“, в която участва Ралица Събева
Сега се намираме в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, който е към Геолого-географския факултет и по повод 60-годишнината на ГГФ направихме една антарктическа изложба, с моя колега главен асистент Стефан Велев, разказа главен асистент д-р Ралица Събева.
„Отделихме едни от най-интересните скални разновидности и минерали, и създадохме една антарктическа изложба, която да бъде постоянна и хората да могат да се запознаят с това антарктическо скално разнообразие. Има руди, различни типове рудни минерали, които съдържат тези метали, за които преди малко споменах. Това са халкопирит, пирит, галенит, свалерит. Тук е показана и проба, в която се установява златото – може да се види микроскопски препарат – така наречените аншлифи, в които се гледат рудни минерали и е установено злато. И въобще разнообразие от скали и минерали, и всеки е добре дошъл да се запознае със скалното разнообразие на Антарктика“, обясни геологът.
Ралица Събева е участвала в две антарктически екпедиции, включва се и в 32-рата ни експедиция на остров Ливингстън
Това ще бъде третата ми експедиция, преди това съм участвала в 28-ата антарктическа експедиция, както и миналата година – в 31-вата експедиция, в която беше и първото плаване на българския кораб до Антарктика, каза главен асистент д-р Ралица Събева.
Тя разказа и как минава един неин ден на Антарктида и уточни, че той най-вече преминава в работа. „Обикновено още от предната вечер се планира следващият ден – къде ще ходим на терен, кой какви научни и теренни задачи ще има. Всичко това е тясно свързано с метеорологичните условия. Аз работя в няколко района на острова, има и съседни заливи, в които работя и до там се стига с лодка. Много важно е какво е морето, може ли да влезем с лодката в него и има ли ледоход, и дали може да се осъществи това изследване в дадения ден“, обясни Събева.
По думите й фокусът на българските учени на Антарктида е основно насочен в работата. „Но има и чисто битови неща, които са много важни, защото живеем там и трябва да закусваме, вечеряме, трябва да се изперем. Има чисто битови неща, които съвместяваме всички заедно и си помагаме“, отбеляза геологът.
Какво трябва да знаят българите за Антарктида, това, което е най-важно?
Нещо, което е станало вече, като клише, но Антарктида е най-девственият, запазен, чист, прекрасен континент – природната лаборатория на света, в която наистина могат да се осъществяват много важни изследвания за това какво предстои в нашето бъдеще, за това какво оставяме на нашите поколения. И определено човек там обръща внимание както навътре в себе си, така и към това какво се случва в света. Това е континентът, който ни дава тези разсъждения – да гледаме по друг начин на света и на живота, подчерта главен асистент д-р Ралица Събева.
Главен асистент доктор Ралица Николаева Събева е от Катедрата „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“ към Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в направлението „Полезни изкопаеми“. От 2016 г. е главен асистент, от 2015 г. е доктор по „Геология и проучване на полезни изкопаеми“, от 2010 г. е магистър по „Геохимия“, а от 2008 г. е бакалавър по „Геология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, в Геолого-географския факултет, в Катедрата „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“.
Научните интереси на Ралица Събева са свързани с икономическата геология (търсене и проучване на полезни изкопаеми), минералогия, рудна минералогия, сулфиди, епитермални находища, генезис на рудни находища, металогения, самородни метали и полярни изследвания. Тя е участник в 28-ма, 31-ва и в 32-ра българска антарктическа експедиция. Участвала е в две антарктически изложби, в две музейни сбирки, организатор и лектор е на десетки събития, като антарктически конференции, Софийски фестивал на науката, Европейска нощ на учените, на посещения в училища.
Научната и публикационна дейност на Ралица Събева е свързана с девет научни проекта (два антарктически) – ръководител е на два от тях, с десет научни публикации в реферирани научни издания, с около 20 участия в научни конференции.
Има лекционни курсове и теренни практики в направленията: „Търсене и проучване на полезни изкопаеми“, „Находища на метални и неметални полезни изкопаеми“, „Минералогия“.
Главен асистент д-р Ралица Събева има членство в редица организации: председател на АПЕКС България – Асоциация на младите полярни изследователи; основател и заместник-председател на Университетския подводен клуб „Южен залив“; в Българския антарктически институт; в Комисията по рудна минералогия към Международната минераложка асоциация; в Българското геологическо дружество и в Българското минераложко дружество.
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА“ дава подробна информация за цялото плаване на кораба „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда – Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК „До Антарктида и назад под български флаг“, посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА“ / „Bulgaria – Antarctica: BTA’s log“.
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Източник: bta.bg
