Окупация или освобождение, всъщност това е основният въпрос около съществуването на Паметника на съветската армия, който популярно беше наричан „Моча“.
„Събарянето на „Моча“ е пряка последица от войната в Украйна и ако русофилите трябва да се сърдят на някого за махането на този паметник, трябва да се сърдят на Путин. С агресията си в Украйна той разруши основния мит, който крепеше остатъците от руското влияние в света – че руската армия не е окупатор, а освободител. Този мит беше един от основните аргументи за съществуването на срамния паметник в центъра на София“. Това пише Димитър Попов във faktor.bg. Публикуваме статията с известни съкращения и коментар.
„…Символът на армията освободител беше използван от Русия като пропагандно клише, с което тя оправдаваше всяка своя агресия в Европа. Зад този мит нямаше никакви аргументи. Той е обраснал с толкова лъжи и с откровени исторически фалшификации, че се е превърнал в огромен балон, който задушава Източна Европа десетилетия наред.
…Руската армия е тук още през 1878 г. с техния Сан-Стефански договор, който прокламира не създаването на българска държава, а на окупирана от Руската империя зона на Балканите, населена с българи. Това е същността на цялата руска политика. Тя продължава през Първата световна война, когато Русия се опитва да окупира Добруджа, изпращайки казашки орди срещу българската войска. И завършва успешно след Втората световна война, когато съветската армия пристига в България като официален окупатор, който избива целия държавен елит и налага просъветски режим, обслужвал 45 години великоруските имперски интереси толкова раболепно и всеотдайно, че заслужи името на най-верен сателит на Москва в Европа.
…Със събарянето на „Моча“ България направи важна стъпка към пълната си независимост от Русия и към осъзнаването, че символи като „Моча“ саботират нашата европейска принадлежност.“
Ако днес ние търсим нашата европейска и атлантическа идентичност и я намираме в общите ни действия с нашите съюзници, а не просто партньори, това е, защото страната ни и обществото ни вече са направили своя цивилизационен избор – за НАТО през 2004 г., а за ЕС през 2007 г. Когато говорим за паметници, разбира се, че трябва да съблюдаваме историята, защото народ без история няма бъдеще. Много ясно обаче трябва да определим кое точно е история и кое е зловредна пропагандна истерия, защото едното обективно няма нищо общо с другото!
