Проектът ЕС е създаден с идеята да няма война
– Доц. Попов, какъв проблем е напускането на Великобритания за самия ЕС?
– В процеса няма нищо драматично. Дълго говорихме за ценностите, които ни обединяват. Този разговор е за идентичността на Европа от 17-и век насам – светска цивилизация в света с ценности като свобода, справедливост, законност, равенство, демокрация, солидарност. ЕС и днес е съюз на държави на базата на ценности. Друго е обаче съюзът на интереси. Тук става превъртането – когато държавите осъзнават, че националните им интереси не се осъществяват. Тук стои въпросът за националната им съдба. Тя е свързана със суверенитета и с правото им да решават бъдещето си. И днес имаме един състоял се ЕС на нивото на ценностите и един несъстоял се ЕС на нивото на интересите. И възниква въпросът – как от Брюксел да се управляват разнородните и дори разнопосочните национални интереси. Защото въпросът не е само за различие на скоростите на развитие. Как се справя Лондон по този казус – като напуска ЕС. И не заради разминаване в ценностите, а заради националния интерес, който не съвпада с интересите на другите 27 страни от ЕС!
– Брекзит не е ли и шанс за Европа?
– Брекзит си е британски интерес и Лондон не цели, напускайки, да разпадне ЕС. Той дори предпочита да общува с 27-те в Брюксел, макар и като квази единно тяло. Но случаят „Великобритания” е събитие за ЕС, което преди 15-ина години не можехме да допуснем. Смятахме, че е важно да станеш член на ЕС и нямахме идея за ситуация, в която можеш да излезеш от него. В някакъв смисъл Лондон създава модел за ехit, който след време може да е полезен за държави, които биха поискали да последват националния си интерес по този начин. Например Италия, страна – учредителка на ЕС, е възможен пример заради днешното й несъгласие с Брюксел по базисни принципи за бюджета, миграцията, сигурността.
– А какви процеси отключва раздялата с Великобритания?
– Има реален процес, който не бива да се подценява – възстановяване на националните суверенитети и интереси от десетина години. Това е Вестфалската система на международни отношения с проекта й за модерните национални държави от 1648 г. Моделът, в който националните държави превръщат международната арена в среща за състезание и конфронтация между национални интереси. Но и с убеждението, че моделът води до по-устойчив мир и по-голям просперитет за тях. Напълно е възможно след изборите през май догодина ЕП да е разполовен между партии, носители на идеологията на европеизма, и партии, носители на идеите на национализма. Така в една надевропейска институция, в една и съща сграда, може би ще видим сблъсъка на национализма и европеизма. Което означава и съвсем друг модел на създаване на следващата ЕК, на формиране на европейски политики. Не съм убеден, че визията на френския президент Макрон е спасителна за Европа, тя е по-скоро разделителна, отколкото обединителна. Тя предполага съществуването на Европа като суверенен субект на европейска сигурност, европейска идентичност за сигурност. Това е изключително предизвикателство към световния поствоенен мир. Тя поставя под въпрос поствоенната ситуация след Втората световна война, т.е. ролята на победителите в нея и че е възможно да се вземат решения за сигурността на Европа без Вашингтон, Москва или Лондон. А поствоенна Западна Европа е проект на победителите във войната, създаден във Вашингтон, проектът ЕС е поощрен и съгласуван в САЩ. А не измислен в университетите на Париж и Берлин. Той е политически проект и е част от идеята за Западен свят, в който влизат и Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия. Затова тази визия е предизвикателство, тя е по-скоро утопична, отколкото реалистична. Аз съм убеден и вече се чувства, че някои европейски страни не биха приели да превърнат САЩ в потенциален противник в сферата на сигурността и, както Макрон заяви, че ако се наложи, ЕС ще се отбранява самостоятелно от Москва, Пекин и дори от Вашингтон.
– А по визията му за обща европейска политика по миграция?
– Това е вторият нереалистичен елемент. Та нали заради дебата за миграцията ЕС започна да се разделя, в тази сфера не е възможна обща политика. Има различни национални интереси, а като външни граници на ЕС Италия, Гърция, Испания имат друго преживяване на миграционните процеси. Други разбирания за европейското и идентичността имат и от Вишеградската група. А проблемът да се превърне еврото в световна валута и еврозоната – с общ бюджет и общ финансов министър, също е красив, но утопичен жест. Иначе идеите звучат красиво и чрез изричането им Макрон ни се явява един нов Волтер на 21-ви век…
– Но и Вие твърдите, че Европа има нужда от нова утопия?
– Той дава нова утопия. Но утопиите трябва да имат и реалистични елементи, за да са устойчиви във времето. А говорейки за прогресистки европеизъм, това почива повече на френски традиции – просветителски и цивилизационни, защото Франция е един голям фактор в съвременната цивилизация. Но проблемът не е просто френски и е повече прагматичен, а Макрон прави „голям меланж” с позиционирането си нито вляво, нито вдясно, опитвайки се да ги съчетае в една програма и идеология, а класическите партии набират скорост, като говорят конкретно и очертават посоки. Така депутатите в ЕП, излъчени от националистически партии, може да са 1/2 от бъдещия му състав. Само Италия с управляващите си 2 популистки партии се очаква да има 50 депутати! Следват Франция с партията на Марин Льо Пен, немската „Алтернатива за Германия”, националистите във Финландия и в Швеция, които набират скорост, партиите от страните във Вишеградската група или австрийските и словенските националистически партии, които са на власт. И разговорът, и дискурсът за бъдещето на Европа става друг.
– Ако се случи, доколко идеите за обща европейска сигурност и отбрана ще се осъществят?
– Категорично смятам, че САЩ няма да допуснат съществуването на самостоятелна европейска армия, самостоятелно европейско разузнаване и самостоятелна европейска система за сигурност. Като победители във Втората световна война те имат особена привилегия да са лидери в света по проектите на сигурността. Те са част от Съвета за сигурност на ООН, където постоянни членове са страните – победители във войната. И ако някой иска да разруши този ред, трябва първо да разруши ООН и СС на ООН. Победените Германия и Япония не се допускат там, въпреки че днес са високо демократични и развити държави… А НАТО се управлява от Вашингтон и е реалният продукт на поствоенната ситуация. Има система за сигурност и тя се казва Северно-атлантически договор, а САЩ непрекъснато инвестира в нея. Така че е добре, че Германия, като безспорен лидер в ЕС е с разумна политика и френските амбиции, донякъде илюзии, ще бъдат вероятно успокоени от Берлин. Ходът с подкрепата на канцлера Меркел за обща европейска отбрана да разчитаме така: да седнем на масата да преговаряме и да видим какво ще излезе от тази идея. Самата Льо Пен казва: да – на военното сътрудничество, не – на европейска армия. Кой ще я управлява, тя е консервативна и йерархична, вертикална система. Обща европейска армия ще има, когато ЕС стане една държава. А президентът Тръмп пита: Какво, няма да купувате американско оръжие ли, или ние ще имаме едно отношение към Москва, а вие – друго… Това ще е промяна на световния ред. А Китай иска да подпомогне ЕС в този процес. Битката за Европа е знакова, тя има специално място в историята на света, но не запазено завинаги. Затова вотът през май ще е важен за бъдещето й. А нови лидери трябва да се изправят пред реалността на многообразието на Европа. И да намерят верните формули, които да помогнат да говорим за нея все още в единствено число. Но проектът ЕС е създаден с идеята да няма война. И колкото по-добре преговарят дипломатите, толкова повече се отлага включването на военните в разрешаването на проблемите в света. Затова – да внимаваме с терминологията по въпросите на милитаризма, добре е, че Европа има силна дипломация.
