Започвам да пиша тези думи с мисълта за неотдавнашното отбелязване на 100-годишнината от края на Първата световна война. А подсещането за това идва и от 
посещението в ямболския Музей на бойната слава. Най-новата експозиция на музея е посветена на тази годишнина.
С финансова помощ от Министерството на отбраната са изработени две диорами, които пресъздават статични сцени на тема „29-и пехотен Ямболски полк при отбраната на Добро поле на 15 септември 1918 г.”. Другата тема е
„Ямболският цепелин L-59”
който прави най-дългия полет по време на Първата световна война – от Ямбол до Хартум (Судан) и обратно. Фотоси с текст и изображения разказват за „Голямата война” и нейните жестоки мащаби.
Музеят на бойната слава в Ямбол продължава да се утвърждава. Началото е поставено от инициативен комитет с председател кмета Георги Славов с подкрепата на ямболската общественост, а идеята е да има музей, който да представя идентичността на военните подразделения, настанени в Ямбол и региона след Освобождението до наши дни. Официалното откриване на общинския музей на бойната слава в Ямбол е на 9 май 2013 г., което съвпада и с откриване на възстановения портал–паметник на 29-и Ямболски пехотен полк.
Във вътрешните експозиции посетителите могат да се запознаят с историята на ямболските полкове – 4-ти конен полк, 29-и Ямболски пехотен полк и Трета пионерна дружина. Представени са участията на ямболските формирования в Балканските войни, в Първата световна война и във Втората световна война. Понякога зад един отделен експонат има цяла история – разказ, който впечатлява и вълнува.
Експозицията, подредена на открито, представя танкова, артилерийска, авиационна, тилова, противовъздушна техника от двете световни войни и от следвоенния период. Сред немската бронирана военна техника е и щурмово оръдие Jagdpanzer L 48, което е едно от шестте запазени в света и това го превръща в ценен музеен експонат. Интерес представляват и щурмовото оръдие Sturmgeshutz III G, среден танк Panzerkampfwagen IV, модификации – H и J.
Сред експонатите са и танков влекач, който е на основата на Т-55, Бързоходна траншейна машина БТМ-3, противотанково оръдие МТ-12. Тиловата техника е представена от полева кухня ПК-300, водоноска 300 литра и от полева фурна за хляб от периода на Първата световна война и е марка, която и сега се произвежда, отбелязват уредниците на музея.
За своите пет години и половина музеят се превръща в интересен туристически обект за малки и големи.
Сред посетителите са и тези, които търсят информация или споделят факти за своите бащи, дядовци и прадядовци, участвали във войните.
Уредничката Ива Панева посочва случай от предния ден. Дошъл правнук, който разказал за своя прадядо – единствен оцелял от деветима братя. Те са участвали в състава на 29 Ямболски пехотен полк в Междусъюзническата война, 1913 г. В тази война на фронта загиват четиримата братя, другите четирима загиват в лазарета от раните си, оцелява само деветият брат. Идването на правнука в музея е част от неговото лично поклонение пред паметта на предците му.
Своята почит и емоционална връзка с миналото има и д-р инженер Теодор Масов, който споделя: „Наследник съм на редник Марин Бинев Маринов родом от с. Крумово, Ямболско, служил в състава на 46-и пехотен полк (в състава на който влиза 29-ти ямболски полк). Сражавал се в битките за връх Каймакчалан, ранен на 02.10.1916 г. при кота 1881 и починал от раните си в няколко дни по-късно.
Музеят е храм на българщината
храм за честта и славата на героите, където можем да си спомним за тях и тихо да сведем глава пред паметта им”.
Поддържането, опазването на обекта изисква много труд и грижи посочва директорът на музея подполковник о.р. Милчо Начев. В момента се ремонтира покривът на една от сградите, има и ред други задачи за изпълнение. Когато говори за музея, директорът увлича събеседника с енциклопедичните си познания.
Милчо Начев е роден в Калофер, а от около 36 г. през свободното си време се занимава с дърворезба. Участвал е в две мисии зад граница – 2014–2015 г. в Ирак и 2012–2013 г. в Афганистан. В канцеларията на музея погледа привлича икона на Св. Георги Победоносец. Начев си признава, че е изработена от него върху черешово дърво и от години тази икона го придружава, където и да отиде, включително на мисиите зад граница. Музеят има много приятели и поддръжници включително и институции като Министерство на отбраната, Община Ямбол, съюзите на офицерите и сержантите, Военния клуб в града. Подкрепа оказват също настоящи и бивши военнослужещи, граждани, ученици. Например със съдействието на вече покойния бивш директор на Националния исторически музей Божидар Димитров в експозицията на открито присъства и боен хеликоптер МИ-24.
Дарение за музея правят и учениците на Профилирана математическата гимназия „Атанас Радев” в Ямбол. Те събират средства, за да бъде направено копие на „Браилско знаме”, ушито и извезано в навечерието на освободителната Руско-турска война от 14-годишната Стилияна Параскевова. Тя е дъщеря на родения в Ямбол и живеещ в Браила Иван Параскевов. Той е автор на проекта на знамето, което е предшественик е на българският трикольор, посочва Начев.
Преди година площта и сградите на музея се увеличават значително. С решение на Министерския съвет на община Ямбол са предоставени още три военни имота с отпаднала необходимост за МО и БА в района на бившите „Пионерни казарми” на ул. „Стара планина” 1.
Сега общата площ вече е 84 дка
Част от популярността на музея се дължи и на периодично организираните възстановки на епизоди от военни действия, които се правят всяка година на 9 май от дружество „Традиция”. Другият притегателен център е военнта техника. Но в голяма степен истината си остава тази – вълнуващото и значимото е човешката съдба, втъкана в битките за свобода и независимост на Родината.
Валерия ТОДОРОВА
