Министрите на Тирана и Прищина – със „семейна снимка” в Пея и послание: двуглавият черен орел от албанското държавно знаме е техен общ покровител
Преди да поговорим за двуглавия черен орел върху червен фон, каквото е албанското държавно знаме, да кажем няколко думи за нещо, което пък нас ни интересува. В София приключи третата среща на смесената мултидисциплинарна българско-македонска комисия за историята и образованието, формирана като резултат от двустранния ни договор със Скопие от 1 август м.г. Това, което се разбра от изявленията на двамата председатели на българската и на македонската част от комисията – проф. д-р Ангел Димитров, от българска страна, и проф. Драги Георгиев – от македонска, е, че ще отбелязваме съвместно 24 май, празника на светите братя Кирил и Методий, както и събитията, свързани с Григор Пърличев. За Самуил още ще се дискутира, макар че и там за него като български цар, както за всеславянските просветители и за Пърличев всичко е ясно. Може да ни се струва недостатъчно за година работа, но и това е добре. Както казва народът, малко, малко, а хич…
От друга страна, двете страни се стягат за поредното съвместно заседание на правителствата, този път на територията на България, но пак в близост до Македония. Според наши източници, най-вероятно е срещата да се проведе на 18 декември, малко преди по повод Коледните празници държавата ни да пусне е, не кепенци, ама поне празнични завеси на прозорците. Македонците пък ще продължат да се стягат за посрещането първо на Нова година, нали при тях Коледа е на 7 януари. Та, като гледам, посочената по-горе дата, ако е вярна, май е последната, която двете правителства могат „да хванат”, за да продължат традицията, колкото и къса да е тя, и да изпълнят договорката си да се събират заедно поне веднъж в годината. Ако се вярва на обещанието, дадено от двамата премиери Борисов и Заев при последната им среща в София неотдавна, те ще трябва да открият и новопостроената част от магистрала „Струма” от Сандански до Кресна. Стига падналият сняг и лютият студ да не попречат на строителите да завършат работата си по начин, който да позволява да се опъне червената лента и тя да бъде срязана тържествено и с прегръдки и „фалби”…
Докато ние с македонците се опитваме да направим отношенията си по европейски стандарти едни други две съседни държави – Албания и Косово, обявиха, че готвят своето обединение. Дори му дадоха срок във времето – 2025-а, същата, която преди година от Брюксел обявиха като вероятна за приема на Сърбия и на Черна гора в Европейския съюз, колкото това към днешна дата да звучи далечно. И хипотетично. Най-малкото, защото от следващата година Европа ще има своя нов състав на парламента, значи, и нова Европейска комисия. Знае ли човек какъв заек ще изскочи от Брюксел… Но все пак фокусирането и споменаването тъкмо на този срок никак не е случаен в една балканска политическа и медийна ситуация, в която символите се превърнаха в част от митологията на общуването.
И така – правителствата на Албания и на Косово се събраха на поредното си, пето поред от 2014 г. насам, съвместно заседание на територията на Косово – в Печ, град, който албанците наричат Пея, също както и тяхната бира, собствено производство впрочем. Не е лоша… Още преди срещата беше съобщено, че ще бъде решено от Нова година да отпаднат митническите такси между Албания и Косово. Заявени бяха и някои други гранични облекчения, с които процесът на обединение на двете албански държави ще се ускори. Даже онзи устат косовски премиер Рамуш Харадинай, който няма мярка на приказките си, обяви, че от Нова година границите между двете албански държави щели да паднат, каквото и да означава това. И за да демонстрират единството си – етническо, политическо и национално, министрите се снимаха в традиционното финално „семейно фото” със скръстени отпред на гърдите ръце, имитирайки двуглавия черен орел от герба върху албанското знаме. Същото това знаме, което албанците развяват винаги на свои тържества и празненства, независимо къде живеят – в Албания, Косово, Македония, Черна гора или някъде другаде по света. Същото това знаме, което е държавен флаг на Албания. Македонците например много се дразнят, когато черният двуглав орел на червен фон се развява на проявите на местните албанци, защото виждат в него белег на съседна държава, а не на албанската етническа общност, както албанците твърдят. Та, министрите от двата кабинета на своята среща в Печ/Пея демонстративно сплетоха ръце пред гърдите си в знак, че всички те заедно и поотделно, както се казва, се кланят на един и същи култ.
Няма какво да се прави, и друг път сме споменавали, че балканската политика е пълна със символика
Този път тя обаче подразни доста хора наоколо и най-вече политиците в Белград. Даже министърът на отбраната Александър Вулин реагира остро, подхвърляйки, че динамичното албанско-косовско сближение говори, че проектът за „Велика Албания” очевидно още е жив. Но освен посланието, което снимката изпрати към района, Европа и света, и което в Белград никак не могат да приемат, там се подразниха и от едно от решенията на съвместното албанско-косовско заседание: през следващите шест месеца митническите такси на граничния пункт Морина, който свързва столиците Тирана и Прищина с прекрасна магистрала, да бъдат нула процента като първа стъпка от премахването на митническия контрол въобще. В същото време косовските власти преди около месец качиха вносното мито за стоките от Сърбия и от Босна и Херцеговина на 100 процента. Факт, който в Белград бе приет като провокация и против който реагираха, настоявайки международната общност да използва влиянието си в Прищина и да принуди тази такса да бъде променена. Тоест, да бъде върната на първоначалните нива от 10 на сто, макар че и този процент се вижда висок на вносителите на стоки от Сърбия в Косово. Но на пресконференцията след края на заседанието албанският премиер Еди Рама не видя нищо лошо в това „косовските мита на север (към Сърбия) да бъдат сто на сто, докато на юг (към Албания) да са нула процента”. Това вероятно е и темата на разговорите, които френският президент Емануел Макрон има намерение да проведе при визитата си в Белград, стига напрежението по улиците на Париж и на страната да не го е принудило да отмени посещението си.
Да кажем и какво се договориха двете правителства. Албания и Косово ще признават взаимно шофьорските книжки, за митническия контрол вече казахме, ще действат заедно в международните финансови институции, ще премахнат роуминга на мобилните телефони помежду си, ще си сътрудничат в областта на политиката за младите и в здравеопазването. Подписани бяха също така и договори за взаимно признаване на фитосанитарните и ветеринарните свидетелства, за създаване на обща Търговска и стопанска камара от двете държави, както и за признаване на индустриалната собственост. С други думи, създават се предпоставки за формиране на единно икономическо пространство между двете страни и улесняване на бизнеса между тях, в това число и чрез възможности за ползване на пристанището Драч на албанското крайбрежие на Адриатическо море.
На обвиненията, че Тирана и Прищина избързват с всички тези мерки, косовските политици отговарят, че вече се били уморили да чакат визовата либерализация за Европа. Докато албанските албанци пък не можели безкрайно да се надяват, че ще започнат преговори за членство в Европейския съюз въпреки обещанието, че това би могло да стане още през юни следващата година. Затова щели да започнат съвместна работа по стратегия, която да събере Албания и Косово заедно до 2025 г. Да припомним, че и в Скопие с надежда гледат календара на следващата година и чакат обещания термин, за да започнат да отварят и затварят глави от преговорния процес за членство. И ние им помагаме за това, макар че онези около Вардар все са недоволни. Манталитет…
