Казахстан е единствената бивша съветска република, където във всичките години след разпадането на СССР управлява един и същи човек. Всъщност Назарабев е начело на страната от по-рано – той става първи секретар на ЦК на казахстанската комунистическа партия през юни 1989 г., след като преди това в продължение на пет години е бил министър-председател. След като Казахстан става независима държава, той е избран за президент, а по-късно е преизбиран няколко пъти с огромно мнозинство. През 2010 г. парламентът в Астана по законодателен път дава на Назарабаев статут на „лидер на нацията“ (на казахски – елбасы). Това означава, че той може да продължи да управлява дори и след като престане да бъде президент.
От металург
до президент
Назарбаев е металург по професия, но по-голяма част от кариерата му в СССР преминава на комсомолска и партийна работа. Така той придобива голям политически опит още преди 1991 г. След това умело изгражда властовата пирамида на новата независима държава. На неговата политическа воля се дължат всички ключови решения в историята на Казахстан – сключването на концесионни договори с големи западни компании за разработването на огромните нефтени залежи на страната, преместването на столицата от Алма Ата в Астана през 1997 г., влизането в доминираният от Русия Митнически съюз, който през 2015 г. се трансформира в Евразийски икономически съюз.
На теория демократичното управление е по-добро от автократичното, но практиката в Централна Азия не го потвърждава. Единствената страна от региона, където през този век президентите се смениха няколко пъти и никой не успява да установи трайна автократична власт, е Киргизстан. Резултатът от демократизацията обаче не е обнадеждаващ – корупцията, бедността и клиентелизмът така и не позволиха на киргизите да заживеят по-добре. На този фон Назарбаев изглежда като просветен автократ, който управлява разумно, а и напоследък все по-често мисли за своето място в историята, а не само за краткосрочните резултати. Сериозни ресурси се инвестират в образованието както вътре в страната, така и за пълни стипендии на казахски студенти, учещи в чужбина, най-вече в САЩ.
Има ли поводи
за гордост?
Мнозина определят монументалните строежи в столицата Астана като кич и еклектика, но обикновените казахстанци искрено се гордеят с небостъргачите, кълбовидната сграда на „Експо-2017”, с оригиналния монумент „Байтерек“, президентския дворец или пък плажа с пясък от Малдивите, който е кацнал на последния етаж на шопинг мол с формата на шатра.
В годините на независимостта Казахстан се превърна в сериозна икономическа сила, макар че ръстът се дължи преди всичко на износа на нефт и на добре развития металургичен отрасъл. Опитите на държавата да изгражда и управлява съвременни индустриални предприятия обикновено завършват с провал, но на базата на природните богатства в Казахстан се появиха могъщи олигарси. В списъка на сп. „Форбс“ за 2018 г. фигурират петима казахстански милиардери и още четирима с богатство над $500 млн. Днес икономиката на Казахстан е значително по-голяма от тази на всичките останали четири централноазиатски държави, взети заедно.
От няколко години най-обсъжданата политическа тема в Казахстан е тази за приемника на Назарбаев. Президентът вече е на 78 г. и макар че изглежда здрав, а медицината е много напреднала, повечето наблюдатели смятат, че моментът на оттеглянето му наближава. При толкова силно персонифицирана власт определянето на приемник на Назарбаев ще бъде преди всичко политически, а не конституционно-правен казус.
Универсалният балансьор
Казахстан е огромна страна с територия 26 пъти по-голяма от българската и 18 млн. жители, обитавана от различни етноси, сред които казахите са около две трети от общото население. Назарбаев държи езичето на всички чувствителни баланси в страната – между отделните етноси и религии, между бизнес групировките, а също така и между трите жуза – големите казахски племенни обединения, съществуващи от векове. И до ден днешен дори в столицата Астана всеки казах знае към кой жуз принадлежи и на тази основа до голяма степен се градят и клиентелистките мрежи сред държавната администрация.
Макар че стратегическият геополитически избор на Назарбаев е в полза на съюза с Русия, президентът посвещава все повече време, статии и действия за утвърждаване на казахстанската държавност, независимост и идентичност. Той категорично не иска да остане в историята като един от централноазиатските лидери, въртели се в орбитата на Кремъл, а като главния първостроител на казахстанската нация. Назарбаев постепенно се дистанцира от Москва по отношение на културно-историческата памет. Той с гордост изтъква тюркския елемент в историята на своя народ и дълбоките корени на казахстанската държавност от времето преди руснаците да се появят в Централна Азия. Стъпка в същата насока е и решението на президента за смяна на писмеността – от кирилица на латиница.
Кандидат-наследниците: Дъщери, внуци и държавни функционери
Когато стане дума за смяна на властта в Централна Азия, погледите най-напред се обръщат към близките роднини на действащия лидер. Назарбаев няма синове, а три дъщери. От тях активна в политиката е най-голямата – Дарига. Тя има многостранни таланти – доктор по политология, оперна певица, бизнес дама. Понастоящем е депутат в Сената на Казахстан, а преди това е била зам.-председател на долната камара на парламента и вицепремиер в правителството. Дарига има голямо влияние над баща си, а също и своя политическа клиентела в управлението на страната. Шансовете й да стане приемник на лидера обаче до голяма степен бяха проиграни след 2007 г., когато тогавашният й съпруг Рахат Алиев изпадна в немилост пред тъста си и бе обвинен в бизнес машинации, създаване на организирана престъпна група и дори в убийство. Алиев стана враг номер едно на Назарбаев и бе арестуван в Австрия по искане на Казахстан, след което се самоуби в килията си. Официално Дарига Назарбаева се разведе още преди кончината на съпруга си, след 2011 г. се върна в политиката, но репутацията й вече е сериозно накърнена.
Заедно със съпруга си Тимур Кулибаев втората дъщеря на Назарабаев Динара е сред най-богатите хора в Казахстан, но стои встрани от политиката и е още по-малко вероятно да наследи поста на баща си. Назарбаев има и девет внуци, но те са още млади и макар че някои от тях вече са навлезли в обществено-политическия живот, никой от тях не се и опитва да мери мантията на дядо си.
Затова повечето политолози смятат, че е по-вероятно Назарабев да бъде наследен от някой от най-висшите държавни функционери – шефа на президентската администрация, премиера или председателя на парламента. През годините обаче на тези постове се завъртяха голям брой хора, някои от тях вече достигнаха пенсионна възраст, а и засега никой не е получил ясен знак, че може да бъде избран за приемник. Впрочем ротацията на кадрите в Казахстан често е свързана с шумни корупционни дела – само за последните години осъдителни присъди са получили двама премиери и 17 министри и зам.-министри.
Следващите редовни президентски избори в Казахстан трябва да са през 2020 г. Тогава Назарбаев ще е на 80 г. и засега не казва дали ще се кандидатира отново. По-вероятно е да го направи. Но и дори да напусне президентския пост, той ще остане лидер на страната си, докато е жив. Така че поне в следващите няколко години приемник на действащия държавен глава няма да е необходим.
