Васил Кутинчев е роден през 1859 г. в Русе. Баща му е абаджия. Той има още трима братя. Марин става капитан I ранг, Петър – полковник, най-малкият брат Кръстьо е инженер. Васил приключва военната си кариера с най-високото звание в българската войска – генерал от пехотата. След като завършва класното училище в Русе, става учител. През лятото на 1878 г. е призован в армията и отива да служи в 14-а пехотна русенска дружина. След една година завършва първия випуск на Военното на Н. В. училище и е изпратен в 24-та Силистренска пехотна дружина. Там през 1882 г. е произведен в чин поручик. Така започва военната му кариера. През 1883 г. вече е командир на рота в 23-та Русенска пехотна дружина. През 1884 г. тя е включена в състава на 5-и Дунавски пехотен полк.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г., полкът му е дислоциран на южната граница с Турция. Кутинчев е вече капитан и поема командването на 1-ва пехотна дружина от полка. С избухването на Сръбско-българската война дружината на Кутинчев е предислоцирана на Сливница и се бие на десния фланг на позицията от 5-и до 7-и ноември. Участва в превземането на Цариброд и атаката срещу Пирот. В тези битки раняват командира на полка и капитан Кутинчев поема временно командването. През 1887 г., като майор, е назначен за командир на 10-и Родопски полк, а след една година – на 1-ви Софийски пехотен полк. На този пост през 1891 г. Кутинчев е произведен в чин подполковник и остава на него до края на 1892 г.
От началото на 1893 г. е повишен в помощник-началник на 1-ва Софийска пехотна дивизия, а по-късно – на 3-та Балканска пехотна дивизия. Следват години на най-различни назначения. В началото на 1904 г. Васил Кутинчев е повишен в чин генерал-майор и е назначен във Враца, където поема командването на 6-а Бдинска пехотнна дивизия. А от средата на следващата година е назначен за командващ на 1-ва Софийска пехотна дивизия. Според генерал Кутинчев „победата на една войска се подготвя в казармата още в мирно време, защото „когато заговорят топовете“ погледите на подчинените се обръщат към командирите. Тогава от тях се искат дела и пример, а не умуване и празни думи“.
Първа армия, която воюва на десния фланг на българската армия, води тежки и ожесточени боеве в района на селата Каспа, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер. Във взаимодействие с Трета армия, командвана от генерал Радко Димитриев (той командва в тази операция и Съединените армии – Първа и Трета), основните сили на Източната турска армия са разгромени. Още в първите дни на войната те търпят големи загуби, но успяват да се изтеглят, да се съвземат и да се организират за отбрана. В резултат на това се стига до четиридневните епични боеве по линията Люлебургас–Карач дере–Бунархисар. В тези боеве частите на Първа и Трета армия показват изключителна храброст и издръжливост и смазват съпротивата на противника. Тази победа обаче не се използва за окончателното му унищожаване и той успява да се организира и укрепи на Чаталджанската позиция на фронт от 20–25 км и дълбочина 6–8 км. Първа и Трета армия атакуват тази позиция на 4 и 5 ноември 1912 г., но до съществени резултати не се достига.
Командва Втора армия и бие гърците
Балканската война продължава. На 20 ноември 1912 г. е сключено примирие. След младотурския преврат примирието е отменено и дипломатическата обстановка се променя. Командването на Първа и Трета армия отново е обединено, но този път командващ е генерал Кутинчев, а водеща е Първа армия.
В последвалата Междусъюзническа война генерал Кутинчев продължава да командва Първа армия, съсредоточена в района Видин – Берковица, за действия срещу сръбските войски. След като на 22 юни 1913 г. сръбските части преминават българската граница при Кюстендил, Първа и Трета армия настъпват и превземат Княжевац. Настъплението към Пирот е спряно заради румънците от север, които заплашват в тил българската войска. На 11 юли турските войски преминават българската граница и командването на Втора армия е поверено на генерал Кутинчев.
На 14 и 15 юли армията, усилена с части от 4-та армия и Западнородопския отряд, започва Кресненската операция. Войските на Кутинчев нанасят удари по фланговете на гръцката армия при Пехчево и Мехомия и я обкръжават. Гърците правят някакви опити за отпор, но в крайна сметка гръцкото правителство иска спиране на бойните действия.
След демобилизацията през август 1913 г. генерал Кутинчев отново става началник на Първа военно-инспекционна област. В началото на Първата световна война генерал-лейтенант Васил Кутинчев е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. На този пост той остава до май 1917 г. Тогава напуска военната служба и е зачислен в запаса. През следващата година обаче отново за известен период е на военна служба като генерал за поръчки при Щаба на армията. На 23 октомври 1918 г. Васил Кутинчев е произведен в най-високия чин в армията – генерал от пехотата.
Военната операция по линията Люлебургас–Бунархисар по време на Балканската война от 28 октомври до 2 ноември 1912 г. е най-кръвопролитната битка през Балканската война. В нея българските войски (Първа и Трета армия) под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев нанасят жестоко поражение на османските сили в Източна Тракия и те са принудени да отстъпят към Цариград. Това е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-Пруската (1870–1871 г.) и Първата световна война.
След гръмовните поражения на турските войски при Лозенград и линията Люлебургас–Бунархисар турското правителства изпада в много тежко положение. То търси посредничеството на великите сили, спира военните действия и иска сключване на мирен договор с България. Фердинанд отказва.
В същото време Главното командване на българската армия не оценява оперативния успех при Лозенград (превземането на крепостта от Трета армия) и Люлебургас–Бунархисар (от Първа и Трета армия) и вместо да продължи настъплението, нарежда на войските да спрат. Това лишава България от стратегическа победа и възможността да се сдобие с по-големи граници, отколкото е определял и Санстефанският мирен договор.
