Две смърти няма, без една не може!
Полк. Борис Дрангов (1872–1917)
Николай Големанов
Трима забележителни българи, много известни, но тук поставени редом с десетки и десетки хиляди, а после преоткрити в интернет. Ключова дума, щракване с мишката – и основните данни за тяхната гибел са пред вас… Модерни времена.
Поетът
е намерен чрез ”филтър” презиме/фамилия; в случая Дебелянов. И четем:
Димчо Велев Дебелянов
чин: подпоручик
част: 22-ри пехотен полк, 8-а рота
месторождение: Ихтиман [Копривщица], околия: Ихтиманска…
дата на смъртта: 2 окт. 1916 г.,
къде е загинал: с. Караджово/ с. Горно Караджово
къде е погребан: с. Караджово
Пак така всеки може да открие офицера
Борис Стоянов Дрангов
чин: полковник
част: 9-и пехотен полк
месторождение: Скопие, околия: Скопска, сегашно название: Скопие
дата на смъртта: 26 май 1917 г.,
къде е загинал: позицията при кота 1050
къде е погребан: Скопие
Народопсихологът
е Иван Минков Хаджийски, доброволец във Втората световна война. Справката също е лаконична:
чин: журналист
част: 2-ра армия
месторождение: Троян, околия: Троянска, сегашно название: Троян
дата на смъртт а:1-ва фаза [4 окт. 1944],
къде е загинал: м. Висока чука, околия/държава: Македония
къде е погребан: Троян, околия/държава: Троянска
Подобна справка бързо може да получи всеки българин, който се интересува за някой от прадедите си. А след войните през XX век в повечето родове у нас има поне един загинал.
”Войните на България”
Снимка Държавен архив Враца; от дигиталната колекция на ДАА ”Войните на България”
Данните са в сайта на Държавна агенция Архиви (ДАА), в платформата ”Архивите говорят”, която съдържа няколко интересни тематични колекции, например документи от Народния съд, протоколи на Политбюро, полицейски досиета от Царство България.
Документалната колекция ”Войните на България” обхваща славни и драматични събития от 1885 до 1945 г.
Данните са подготвени и подредени ясно и стегнато, по начин, удобен както за внимателно четене, така и за бърз преглед, както и за издирване на факти по един или друг признак. Разделите са четири, тъй като Балканската освободителна война и Междусъюзническата (1912–1913 г.) са представени заедно.
Всяка война е представена с кратка историческа справка и хронология. Следват списъци на загинали бойци и командири, а за Първата световна война – и на наградени. Тези списъци съдържат и известни биографични данни за войника или офицера – не само дата и мястото на смъртта и дали е убит, починал или ”без вест пропаднал”.
Стотици са оригиналните документи, свързани със съответната война – политически, дипломатически, военни, административни, общински и лични. Част от тях не са публикувани досега.
Само за краткотрайната Сръбско-българска война от 1885 г. в сайта са приложени близо 700 документа. Над 3200 архивни единици има в раздела за Първата световна война, ако не броим списъците; 3515 страници за загиналите, средно 25 имена на страница.
Снимка Държавен архив – Кюстендил
”Галерия” е рубриката с илюстрации към всяка от войните. В нея виждаме малко известни, ако не и уникални фотографии, карти, пощенски картички.
Не става дума за някакви засекретени документи; те и по-рано бяха на разположение в Държавния военноисторически архив във Велико Търново с неговата читалня и други възможности за справки и информиране. Но сайтът на ДАА прави достъпа несравнимо по-лесен и от това се възползват хиляди хора.
Колекцията ”Войните на България” се допълва и обновява ежегодно, уточни експерт в агенция ”Архиви”. Допълнително се проучват различни съхранявани документи и откритата информация, например за загиналите, се добавя към сегашната база данни.
Радост и плач
Особено вълнуващи са стотиците лични документи за войните: записки и дневници, писма, снимки за спомен, удостоверения и т.н. Те ни доближават като никога по-рано до отдавна отминали времена на бури, до подвига на нашите предци, до изживените от тях трагедии.
Сред документите от Първата световна война е дневникът на Неделчо Бенев, учител от Габрово – подофицер от 3-та дружина на 23-ти Шипченски пехотен полк.
На 20 септември 1915 г. той отбелязва минаването на неговата част напът за фронта през родния му град: „Множество жени и деца в шпалир ни посрещат. Радост и плач.“
Снимка, Държавен архив Русе; от дигиталната колекция на ДАА
”Войните на България”
Тежка е зимата на позициите
Из дневника на офицерски кандидат Михаил Керменлийски (Македонски фронт):
Неделя, 17 септември 1916 г. Мъглив ден. Из Мъгленско се води артилерийски бой. Тази сутрин в 4 ч сърбите направили опит за настъпление на Тимов връх, като открили силен пушечен огън. Опитът им е осуетен. Имаме от 10-а рота 3 убити и 20 ранени. От 19.VII досега на Тимов връх имо 14 убити и 87 ранени наши войници.
… Понеделник, 18 септември 1916 г. Мъглив ден. В 6 ч сутр[инта] валя сняг, също от 8 до 10 ч сутр[инта] и земята побеля. Ранна зима, която със своя преждевременен студ ни изненада. Вдводовете работят същото, както в събота.
…Имаме заповед частите от дивизията да укрепят позициите, до които са стигнали, и да ги държат на всяка цена.
Воденето на военните действия в Добруджа, които ангажираха значителна част от нашите войски и военни муниции, и напорите на неприятеля на Македонския фронт ни заставят да водим отбранителна, позиционна война тук.
Вторник, 19 септември 1916 г. Студ. Слана. А тежка е зимата на позициите. В заслоните дим – не можеш очи да отвориш, не можеш въздух да поемеш. Пък неприятелската гаубична артилерия следи где ще има дим, где комин ще пуши и веднага открива луда стрелба, защото знае, че там, около огъня има събрани хора, сигурни жертви. В предните окопи още по-лошо.
Дежурен наблюдател съм…
* * *
Дневниците на Мандраджиев и Керменлийски са сред включените в сборника ”100 години от Първата световна война” – двойния брой (111–112) на Известия на държавните архиви, който беше издаден през есента. Също на годишнината е посветен и фотоалбумът, който подготвя Държавна агенция ”Архиви”. Той ще съдържа снимки и се очаква да излезе много скоро.
