Критиците към еврото казват, че щели да се вдигнат цените, но държавите, към които се стремим и на които искаме да приличаме, всичките са с евро. А кои се плашат от еврото и защо? Това попита премиерът Бойко Борисов, цитиран от в.„Труд“. По думите му и в банковия съюз, и в еврозоната нито централните банки, нито банките в съответната държава могат да си позволяват волности. Защо ни е страх тогава да дисциплинираме този сектор, който е толкова важен за всеки един от нас, попита още Борисов.
Плюсовете за страната от влизането ни в еврозоната ще са с по-ниски лихви по кредитите, стабилна банкова система, заяви още Борисов.
Най-оптимистичният вариант България да замени лева с еврото е 1 януари 2022 г. Това пък заяви финансовият министър Владислав Горанов на дискусия за пътя на България към еврозоната, цитиран от в. „Сега“.
Финансовият министър увери, че до момента планът на България за присъединяване към валутния механизъм ERM-2, или т.нар. чакалнята на еврозоната, както и към Банковия съюз върви добре. Очаква се до юни Европейската централна банка да е готова с прегледа на активите на 6-те избрани български банки и стрес тестовете.
Влизането в Банковия съюз, при което част от българските банки попадат директно под надзора на ЕЦБ, е едно от условията за допускането ни в чакалнята на еврозоната, като двата процеса трябва да вървят едновременно.
Според министър Горанов засега няма повод да се притесняваме за стрес тестовете, така че през юли може да се очаква да получим покана за ERM-2. Там престоят е двегодишен, след което има една година за подготвителни действия за окончателната замяна на валутите.
Според финансовия министър ключът за влизането на страната ни в чакалнята е в ръцете на ЕЦБ и на националните правителства на 19-те държави, членки на еврозоната, плюс Дания.
На опасенията дали приемането на еврото няма да доведе до висока инфлация в страната, заяви Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за еврото, социалния диалог и съюза на капиталовите пазари. Опитът на последните 5 държави, приели единната валута, показвал, че в дългосрочен план инфлацията се е повишила твърде слабо – с 0,2–0,3%.
Влизането в еврозоната ще ускори степента на сближаване на доходите с тези в ЕС, а когато те растат, растат и цените. Това обаче не са инфлационни процеси от спекула и непазарно поведение. Няма рискове за покупателната способност на българина, успокои Горанов.
