Автор: Симеон Николов – Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, издател на сайта за анализи www.expert-bdd.com
Големият интерес към 55–ата конференция по сигурността в Мюнхен от 15 до 17 февруари т.г. се дължи не само на популярността й като неформална форма за сондиране на мнения, лансиране на идеи и измерване на пулса на световната политика. А и на натрупалите се конфликти и нерешени глобални проблеми. Показателно бе заглавието на ежегодния проучвателен доклад по сигурността, издаван от 5 г. насам: „Големият пъзел – кой ще събере парчетата”, визирайки разпадането на досегашния световен ред и либералния модел.
Според него светът е в епоха на съперничество на великите сили, конфликтът с Китай би могъл да се развие „най–малко” в нова студена война, Русия била обречена на “геополитическа самота”, в света има дефицит на лидерство, ЕС показва недостатъчни усилия за “стратегическа автономия” и настъпва “фаза на продължителна нестабилност и несигурност”. Тоталният натиск на САЩ започна преди конференцията: както на срещата във Варшава с акцент върху Иран (игнорирана от повечето европейски лидери среща), така и с посещенията на държавния секретар Майк Помпео в Унгария, Словакия и Полша, при които подгря темата Китай, призова да не се подкрепя “Турски поток–2”, подписа договор в сферата на отбраната с Унгария и обсъди ракетна сделка.
Замисълът на организаторите да изведат на преден план в програмата германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон като символ на европейското единство се провали заради отказа на Макрон да участва. Хегемонията на Берлин в ЕС се поставя под въпрос и от Париж, различия има и в отношенията им към Русия, Китай и САЩ. В дневния ред на конференцията бяха застъпени темите: отстояване на ЕС, трансатлантическо сътрудничество, последствия от съперничеството на великите сили, бъдещето на контрола на въоръженията и сътрудничеството в отбранителната политика, взаимодействието между търговска политика и политика за сигурност, въздействие на климатичните промени и на технологичните иновации.
Изнесените доклади и дискусиите на първо място показаха задълбочаването на разлома в трансатлантическите отношения, най–вече в изказванията на Меркел и на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Фронтовете са втвърдени и напрежението е високо както никога досега. До истинско разделение в Алианса обаче няма да се стигне, защото се признава, че без САЩ и след Брекзит няма да може да се гарантира сигурността на континента.
С най-сериозни последствия за сигурността е липсата на идеи за спиране на разпада в системата от международни договори по контрола на въоръженията. Между САЩ и Европа се очертаха 6 разминавания: договорът с Иран за ядрената му програма; натискът на САЩ за спиране на “Северен поток–2”; наказателните мита за европейските автомобили; изтеглянето на ВС на САЩ от Афганистан и Сирия; военните бюджети на съюзниците и многополюсността и “Америка фърст”. Договрът с Иран стои на ръба, а с това на ръба е и опитът на ЕС да води самостоятелна близкоизточна политика. Неизяснени са въпросите по приключването на войната в Сирия, някои намерения на Тръмп спрямо Русия, по необходимостта от Европейска армия, липсват отговори относно кибер рисковете и др. Ръководителят на Конференцията посланик Ишингер пледира за сътрудничество с Русия в сферата на защитата от кибер атаки.
Вниманието фокусираха докладите на Меркел и на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Речта на германския канцлер вдигна участниците на крака. Тя отстоя позициите си с аргументи, беше самоуверена, открита и ясна. Докато Пенс си служеше с ултиматуми, предупреждения и възхвали за Тръмп, споменат 30 пъти за 28 мин.
Меркел потвърди, че държи на газовите доставки от Русия, били надеждни и през Студената война, че Русия не бива да изпада в зависимост от Китай, че само чрез договора с Иран могат да се ограничат амбициите му. Основното послание на Меркел беше: Всички заедно, макар и за един многополюсен свят. “Ню Йорк Таймс” отбеляза, че “наблюдаваме нови и стари разломи, които стават по–дълбоки, а нестабилността е неизбежна”. Но за Тръмп фрагментацията в Европа ще остави по–слабите европейски страни по-податливи на влиянието на победителя, смятайки себе си за такъв.
Пенс заплаши с игнориране на съюзническите гаранции и призова европейските страни да попречат на реализацията на “Северен поток-2” и да признаят Гуайдо за президент на Венецуела. Трябва да се отбележи обаче участието на “другата Америка” в лицето на Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите, която заяви: “Ние вярваме в трансатлантизма и в силно НАТО” и на бившия вицепрезидент Джо Байдън, който обеща: “Ще се върнем, не се съмнявайте!” В изводите от конференцията трябва да влязат тезите на външния министър на Германия Хайко Маас, който подчерта: “Субект или обект на световната политика – това е решаващият въпрос, пред който стои Европа.” Затова според него геоикономическият и неополитическият капитал трябва да се преобразуват в основен стълб на международния ред и Европа да развие “собствена геополитическа идентичност”. А ръководителят на конференцията посланик Ишингер заключи, че ЕС се нуждае от стратегия за предотвратяване на загубата на политически способности за влияние в света.
По–войнствено настроен, министърът на отбраната на Великобритания Уилямсън заяви, че трябва с експедиционни сили в Балтика да се покаже на “стария противник” Русия, че “авантюрата й има своя цена”, а руският външен министър Сергей Лавров обвини САЩ, че настройва света срещу Москва. В доклада си обаче подчерта, че тя е заинтересована от силен ЕС, готова е да сътрудничи и отхвърли обвиненията за намеса на Балканите. Германският военен министър Урсула фон дер Лайен призова да се засили военното сътрудничество и оправда американското настояване за коректност в разпределение на тежестите. По въпроса с най-опасните за Европа последствия обаче Договорът за ракетите със среден и малък обсег между САЩ и Русия нямаше конструктивни идеи. И докато големите европейски страни обвиниха единствено Русия в нарушение на споразумението, в самите САЩ се отнасят критично към решението на президента и се поставя въпросът, дали той има право на това без включването на Конгреса. Не бе забелязан и фактът, че основният принцип в НАТО – да няма зони с различна степен на сигурност, се размива, а рецептата е да се възстанови доверието чрез подновяване на заседанията на Съвета НАТО–Русия и връщане на контрола и инспекционния режим.
За първи път бе отделен панел “Сигурността в Югоизточна Европа”, под наслов “Две стъпки напред, една назад”. В него отношение взеха президентите на Сърбия и на Косово Александър Вучич и Хашим Тачи, еврокомисарят Йоханес Хаан, министърът на външните работи на Германия Хайко Маас, Алексис Ципрас и Зоран Заев. В българската страна остана обаче усещането за пренебрегване на приноса ни в процеса на приобщаване на Западните Балкани.
За България обезпокоителна е прогнозата за очертаващата се продължителна нестабилност, както и евентуални зони с по-слаба интеграция в общата европейска политика за сигурност и отбрана. Съюзниците ни подчертават, че биха приветствали наши доклади и предложения, но ние отново не се вписахме с такива, за да потвърдим положителната тенденция с проектите за модернизиране на армията ни и заявим позиции по Западните Балкани и Черноморския регион. А ден преди срещата с вицепрезидента Пенс румънският външен министър Теодор Мелешкану настоя за “голяма международна морска групировка под флага на НАТО и повече въздушен контрол над Черно море”, а Майк Пенс изяви желание да посети бази в България. Но евентуалното подновяване на дискусията в посока “Черноморска флотилия” и военни бази би изострило политическата обстановка в страната в предизборния период.
*Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, издател на сайта за анализи www.expert-bdd.com
