Прагматизмът надделя над емоциите при визитата на Дмитрий Медведев в София
„Не сме Троянският кон на Русия в НАТО“. Това заяви премиерът Бойко Борисов на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, който бе на посещение в София в края на миналата седмица. Само два-три дни по-късно у нас кацна и руският министър-председател Дмитрий Медведев – човек номер две в московската властова йерархия, който дори един мандат (2008–2012) „топлеше“ мястото на Путин като президент на страната. Въпреки фамилията си Медведев не дойде като представител на руската мечка, която иска да ни изяде меда, а като делови човек, преговарящ по съвсем конкретни икономически проекти.
Посещението на Дмитрий Медведев в България не бе натоварено с някаква символна значимост и акцентът му не беше свързан с политическите отношения между Москва и София. В полето на сигурността и геополитиката Русия продължава да бъде в конфронтационни отношения с Европейския съюз и НАТО и причината за това е ясна – анексията на Крим през 2014 г. Овладяването на стратегическия полуостров логично бе последвано от военното му укрепване, а това неизбежно засили напрежението в Черноморския регион, където има три държави от НАТО. И понеже Русия няма никакво намерение да връща Крим на Украйна или пък да намали нивото на милитаризация на полуострова, а България, както правилно отбеляза премиерът Борисов, е лоялен член на НАТО, то особено геополитическо сближаване между София и Москва не може да се очаква. Но това не пречи между двете страни да се развива взаимноизгодно икономическо сътрудничество.
Чисто икономическият характер на визитата на Медведев бе подчертан от състава на неговата делегация – в нея липсваха министрите на външните работи или на отбраната, но затова пък бяха включени няколко техни колеги с икономически и социални ресори. Както и шефовете на двете големи държавни корпорации – Алексей Милер на „Газпром“ и Алексей Лихачов на „Росатом“.
Две съотношения резюмират икономическите връзки на България с Русия: 8:1 и 5:1. Първото ни казва, че вносът от Русия за 2018 г. е около осем пъти по-голям от българския износ за руския пазар. Става дума за стоки обаче, тук не влизат туристическите продукти и апартаментите, за които руснаците плащат в България. Една трета от българския износ за Русия са лекарства. Забравете за домати, праскови и мотокари – това е далечно минало, България е изгубила руските пазари за селскостопански стоки далеч преди влизането в ЕС. Обемът на търговията между двете страни зависи почти изцяло от международните цени на нефта и газа – те заемат близо три четвърти от руския износ за България. Когато нефтът е скъп, стокообменът расте, когато е евтин – обратно, но физическите обеми на вноса са почти непроменени. Санкциите на ЕС срещу Русия не влияят абсолютно никак на българско-руската търговия, защото Евросъюзът не е забранил вноса на нито една руска стока или услуга. Руските контрасанкции влияят незначително, най-вече върху износа на български млечни продукти за Русия.
Второто съотношение се отнася за газа – Русия транзитира пет пъти повече газ през българска територия, отколкото продава за вътрешно потребление в България. Това означава, че за Москва транзитът винаги ще бъде по-важен вътрешният български пазар. И че „Газпром“ може да направи някаква ценова отстъпка на „Булгаргаз“ в замяна на правилното подреждане на транзитния пасианс на руския газов гигант.
И така, двете главни теми, заради които Медведев дойде в София бяха бъдещето на АЕЦ „Белене“ и на руския газов транзит през България. От своя страна българският премиер и неговите министри теглеха чергата към туристическия бизнес, и по-специално към това – как да докараме повече руснаци по българските курорти.
По отношение на „Белене“ новината е, че „Росатом“ е готова да бъде не само доставчик на оборудването, но и инвеститор в бъдещата атомна централа. С уговорката, че руснаците все пак първо искат да видят изготвената от българското правителство финансово-икономическа обосновка на проекта, а след това да решат дали да участват в очаквания конкурс за инвеститор в централата. Евентуално влизане на „Росатом“ в АЕЦ „Белене“ няма да е никак безпроблемно от гледна точка на регулациите на Европейския съюз, но не е невъзможно. А българското правителство е категорично, че държавни гаранции за изкупуване на тока от бъдещата централа няма да има, и това охлажда ентусиазма на сериозните западни играчи в този бранш. Ясно е обаче, че трябва да се вземе някакво решение за съдбата на този проект, който се провлачи вече повече от три десетилетия. Защото засега напредъкът за последните няколко месеца се измерва само с това, което каза премиерът Борисов – поръчаните и платените от България два реактора сега са „увити в найлони“, а миналата година бяха „в кашони“.
Най-горещият въпрос в икономическите отношения между София и Москва сега е за транзита на руския газ през България
Визитата на Медведев не доведе до някакъв радикален тласък по тази тема, но осветли много ясно начина, по който я разглеждат двете страни. Премиерът Борисов каза, че транзитът на руския газ по маршрута от българско-турската до българско-сръбската граница е част от планирания газов хъб „Балкан“, който ЕС принципно одобрява. Колегата му Медведев обаче подчерта категорично, че одобрението на Европейската комисия за този транзит тепърва трябва да бъде получено и Москва разчита българските власти да работят по въпроса.
Нещо повече – късно вечерта след първия ден от визитата на Медведев в София руската държавна агенция ТАСС пусна новина за изявление на шефа на „Газпром“ Алексей Милер, в което той казва, че руснаците няма да участват в газовия хъб „Балкан“. Причината е, че всичкият газ на компанията, доставян в Югоизточна Европа, е дългосрочно договориран. Звучи логично – хъбът не е за играчи, разчитащи на дългосрочни договори, а динамична търговска площадка, на която множество фирми сключват сделки всеки ден. Друг е въпросът, че „Газпром“ вече не е онази консервативна компания, която познаваме отпреди години – сега тя играе и на спот пазара в хъбовете в Западна Европа. Но позициите й на тамошните газови пазари са много далеч от монопол, а явно в нашия регион дългосрочните договори са по-удобни за руснаците.
Така че сега остава да видим каква ще бъде позицията на Европейската комисия относно планирания руски газов транзит през България. От повече двустранни разговори между София и Москва явно няма смисъл. Най-логично е Борисов, Медведев и техните енергийни министри да седнат на преговорната маса заедно с комисаря по енергетиката на ЕС и с директора на Генерална дирекция „Енергетика“ в Европейската комисия и в този тристранен формат да решат какво да правят.
Любопитни бяха и българско-руските разговори на тема туризъм
Факт е, че руските туристи в България са били най-много през 2013 г . – 695 хил., след което броят им леко намалява. Но тази тенденция не е свързана с геополитиката и санкциите на ЕС срещу Русия. Обяснението е много по-елементарно – от втората половина на 2014 г. цената на нефта тръгна рязко надолу, което нанесе силен удар на руската икономика. Рублата се обезцени силно и съответно по-малко руснаци имаха възможност да почиват в чужбина. В последно време девалвираха и валутите на страни като Турция и Египет, които са конкуренти на България в сегмента на евтините туристически дестинации, и това пренасочи някои руснаци към тези по-топли страни. Естествено, ние можем само да се радваме, че българският лев е стабилен и по закон курсът му е обвързан с еврото. А за привличане на руските туристи могат да се направят други неща, най-важното от които е снижаване на тежестта на визовото бреме. Визите трябва да се издават лесно, ако може – на летището, и да бъдат на символична цена. Неудачна е идеята за държавно субсидиране на чартърните полети от Русия за България, защото това означава да бъдат измъкнати пари от джобовете на огромното мнозинство български данъкоплатци и да бъдат дадени на малцината собственици на хотели и други туристически обекти.
В крайна сметка визитата на Дмитрий Медведев в София показа, че българско-руските отношения могат да се развиват в прагматично русло, без да мерим с моралния и историческия капкомер кой кого освободил и поробил и кой на кого трябва да е благодарен, признателен, обиден или сърдит. Но и без да забравяме, че при сегашната геополитическа конфигурация България и Русия са в различни лагери.
