Айрис Чан – жената, описала най-масовото изнасилване в историята

  Айрис Чан не е точно военен репортер, въпреки че със своите исторически изследвания и книги за неразкритите ужаси е свършила повече за осветляването на Втората световна война от десетки действащи по времето й репортери, въпреки че е наша съвременничка и ако беше жива, днес щеше да е само на 51 г.

Чан е родена на 28 март 1968 г. в  Принстон, САЩ. Тя е американска писателка, военен журналист от китайски произход и историк. Тя е дъщеря на американски университетски преподаватели, емигрирали от КНР. Завършила е Експерименталното висше училище при Университета Илинойс в Урбан-Шампайн през 1985 г., където по-късно получила степента бакалавър по журналистика през 1989 г. Получава степента магистър в Университета „Джон Хопкинс” в Балтимор. Работила е като кореспондент стрингър във вестника „Ню Йорк таймс” в Урбан-Шампайн. Сътрудничила е с Associated Press и „Чикаго Трибюн”.

Световната й слава като журналист и писател донася книгата й „Насилието в Нанкин: Забравеният холокоуст от времето на Втората световна война” през 1997 г., публикувана към 60-годишнината от клането в Нанкин и разказваща за зверското масово унищожаване на повече от 300 хил. мирни жители на китайския град Нанкин, в това число и изнасилването и убийството на не по-малко от 20 хил. жени (по разследването на Арийс Чан те са 80 хил.) от войниците и офицерите в японската армия. Освен хрониката на събитията и коментираните документи книгата, която била първата англоезична монография за събитията преди 60 г., съдържала интервюта на авторката с оцелелите очевидци от извършеното клане.

В продължение на 10 седмици книгта й е в списъка на бестселърите на вестник „Ню Йорк таймс”. През 2007 г.  върху нейна основа е заснет документалният филм „Нанкин”, който обиколил целия свят и получил филмови премии на кинофестивали в САЩ и Хонконг. Под влиянието на Айрис Чан и нейното разследване Конгресът на САЩ след специални изслушвания приел през 1997 г. резолюция, призоваваща правителството на Япония да поднесе официални извинения за извършените от японската Квантунска армия военни престъпления. Книгата на Айрис Чан дълго време била забранена за отпечатване в Япония – публикувана е едва през 2007 г.

След завършването на работата си върху книгата за събитията в Нанкин Айрис Чан започнала да получава пристъпи на депресия и изгубва съня си. През август 2004 г. преживява нервен срив, в продължение на три дни получава медицинска помощ в психиатричната болница в Луисвил, където попаднала, търсейки материал за своята четвърта книга (за завоюването на Филипините от японците, или по-точно – за т. нар. марш на смъртта в Батаан). Лекарите подозирали, че Чан развива маниакално-депресивна психоза, тъй като тя постоянно приемала различни лекарства. На сутринта на 9 ноември 2004 г. тя била открита недалеч от Лос Гатос, Калифорния, мъртва в своя автомобил, след като се самоубила с пистолет.

Книгата на Айрис Чан за японските военни престъпления в Нанкин претърпява 5 издания в САЩ и е преведена на много езици, включително иврит, китайски, корейски и японски. Британската писателка Мо Хайдер посветила на паметта на Айрис Чан своя роман „Токио”, отпечатан през 2004 г. В САЩ той е отпечатан под заглавието „Дяволът в Нанкин”. За трудния живот на Айрис Чан е написана документална драма от Кристофър Алберт Чан през 2007 г. и е заснет документален филм през 2007 г., а подробна нейна биография също така е отпечатала нейната приятелка Пола Кеймън през 2007 г.