Костадин Филипов
Няма грешка – двата президентски мандата на проф. Георге Иванов, сегашният държавен глава на Република Северна Македония, име, което той не приема, приключват. Македонските гласоподаватели са призвани да излязат пред урните и да изберат следващия държавен глава, чийто мандат според Конституцията на страната е 5 г.
Това е първият изборен цикъл след промените в основния закон на страната, една от които – може би най-драматичната, е смяната на името от Република Македония на Република Северна Македония. Това е първият вот след подписването на Протокола за членство на страната в НАТО и очевидната близка перспектива до края на годината страната да заеме и официално мястото си като 30-ата членка на Алианса. На всичко отгоре кампанията съвпадна с вихъра на междупартийното противопоставяне между управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и опозиционната ВМРО–ДПМНЕ.
Както се вижда, все сериозни политически предпоставки за разгръщането на бурна, но и интелигентна и смислена президентска кампания. Да, де, ама ако става дума за някоя държава с дълга парламентарна и демократична традиция, а не за югозападния ни съсед, който все още не може да бъде сигурен в своята крехка нова държавност и в ефективната работа на институциите си. Може би и заради това се получи кампания, която нито се отличаваше с някаква новост на идеи за развитието на страната и на обществото, нито като опит да се избегне от досегашната традиция всеки президентски изборен цикъл да бъде обременяван от проблеми, за решаването на които бъдещият държавен глава на страната няма конституционни пълномощия. С други думи, на всеки президентски избор да се гледа като на парламентарен или дори местен. А
основният дебат беше главно за и против Преспанския договор
и предизвиканите от него конституционни промени.
Така че всеки кандидат трябва да внимава, освен ако не иска да се превърне в някакъв аватар на досегашния президент проф. Георге Иванов, който по време на цялото си пребиваване в резиденцията под хълма Водно край Скопие, особено през втория мандат, пет пари не даваше за Конституцията на страната. И веднъж създал прецедент да я наруши, превърна прецедента в тъжна антиконституционна практика. Която, дай Боже, никой от тримата кандидати, които в неделя, на Цветница, 21 април, ще премерят сили в изборното състезание, да не повтаря.
Да, 3-ма са основните кандидати за нов, 6-и поред държавен глава на страната. И тримата не са членове на партиите, които ги излъчиха. Минават за независими непартийни членове, което е стар и познат трик да привличат избиратели извън твърдото, а в случая с ВМРО–ДПМНЕ – извън яростно твърдото партийно ядро. И тримата са професори, макар и по различни специалности. Гордана Силяновска-Давкова, излъчена от опозиционната ВМРО–ДПМНЕ е конституционалист. Стево Пендаровски е експерт в областта на сигурността и международните отношения. Бях готов да напиша, че е кандидат на управляващия СДСМ на премиера Заев, но веднага се сетих, че той е продукт на едно ново за политическата сцена в Северна Македония понятие – консенсусен кандидат.
Зад кандидатурата на Стево застанаха около 30 партии от управляващата коалиция начело със социалдемократите, в това число и най-голямата и влиятелна партия на албанската етническа общност в страната – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети. Всъщност Ахмети пръв предложи
формулата на „консенсусен президент”
която означава 2-те най-големи политически сили на македонците и на албанците предварително да се договорят за обща кандидатура в изборната надпревара. Така и стана – СДСМ и ДСИ в пряка комуникация на лидерите им Зоран Заев и Али Ахмети се спряха на Стево Пендаровски, а останалите над 25 партии „ситна бурания”, както казват в Северна Македония за дребните риби и за политическия планктон, просто се наредиха в редичката зад „консенсусния кандидат”. Това пък даде повод на винаги заядливия и рязък в изказа си проф. Любомир Фръчковски, някогашният министър на вътрешните и после на външните работи, в коментар за тази „формула” да нарече Пендаровски „договорен кандидат”. Фръчковски гостува в Лектория „Македония” на Македонския научен институт и имахме време да си поприказваме. Партийният консенсус му се вижда прекалено интелигентно определение, да не говорим, че не е и напълно вярно.
Впрочем „масовата” партийна подкрепа зад Пендаровски, поне в предизборните анкети, не гарантира и масова електорална подкрепа, защото в нито една от тях няма констатирано решително предимство пред основния кандидат – Гордана Силяновска. И двете последни анкети, поръчани от ТВ „Канал 5”, дават ле-е-е-ка преднина на Пендаровски – 38,3% за Стево и 33,2 на сто за Гордана Давкова, според агенция „Рейтинг”. По-малка е разликата между двамата, макар и отново в полза на Пендаровски – 27,2 за него и 23,25 за кандидатката на ВМРО–ДПМНЕ на друга агенция. Което пък
прави битката
на 21 април крайно интересна
Третият кандидат е политолог и някогашен журналист, с голяма условност, доколкото някогашни новинари няма. Това е Блерим Река, излъчен от 2 от по-малките парламентарни партии на албанците – Съюза на албанците на Зиядин Села и едната „Беса” на Африм Гаши. В споменатите вече анкети Река печели съответно 16 и 11 на сто от гласовете на избирателите. Повече не може и да се очаква. И тук традицията е спазена, когато 2-те големи партии на македонците излъчват свои претенденти, кандидатът на която е и да е партия на албанците е обречен да бъде 3-ти. Такава е логиката на нещата с оглед на демографската картина в страната и с оглед на съотношенията вътре в избирателното тяло. Но с кандидатурата на проф. Блерим Река, и при положение че ДСИ на Али Ахмети застана зад консенсусно-договорения кандидат Пендаровски, Села и Гаши имат амбицията да покажат влиянието си сред албанския политически корпус. И още нещо, съвсем традиционно, при втория тур, който очевидно ще трябва да се проведе на 5 май, и то между Пендаровски и Силяновска, да изтъргуват гласовете на своите избиратели по принципа – който даде повече, отиваме при него…
Още преди кампанията да започне официално на 1 април, се появиха мераклии да се явят на изборите като независими кандидати. Изискването пред тях бе да съберат най-малко 10 000 подписа на граждани, за да одобри ЦИК кандидатурите им. И тези избори не са изключение – нямаш ли подкрепата на някоя от големите политически формации или коалиции зад гърба си, няма смисъл да хвърляш пари на вятъра в кампания. Нямаш ли партийни структури да вършат работа на терен, си напълно безнадежден случай. За Пендаровски и Силяновска нямаше проблем, те изпълниха другото конституционно условие – да имат подкрепата на най-малко 30 депутати. Десетте хиляди подписа на Река бяха събрани от активистите на двете партии, които го подкрепят. „Ситната бурания” и тук отпадна.
Кампанията приключва днес вечерта. Събота е ден за размисъл. Лично аз си имам свой критерий за този вот – пожелавам на братовчедите оттатък границата да изберат президент, който най-малко прилича на досегашния.
А и още нещо – ще стискам палци на „моя” кандидат в
един друг избор – този за кмет на Охрид
След смъртта на досегашния Йован Стояновски в града край езерото се провежда избор на нов градоначалник. Като независим там се явява Михаил – Милчо Трендафилов-Нанче. Свестен мъж, идва от бизнеса, истински охридчанин, милее за града си. Той е човекът, който поведе съгражданите си преди години и продължава и до днес да се бори против изграждането на 32-метрово минаре на джамията в самото сърце на града, до пешеходната зона. Джамията има разрешение за консервация и реставрация, отдолу под нея има няколко пласта християнска култура, в това число и раннохристиянски храм, но някой решил да си вдигне и минаре. Кой ли? Само това да беше направил Милчо, му стига да спечели доверието на хората от Охрид, града под защитата на ЮНЕСКО.
