Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер тъжно констатира преди евроизборите, че ЕС е пред голям проблем, защото европейците са загубили своето либидо и не се обичат помежду си… Затова времето е точно за книги като тази на големия европеец, както наричали испанския философ Хосе Ортега и Гасет „Европа и идеята за нация” (издателство „Колибри”). Съставител е дипломатът и познавач на творчеството му Лазар Копринаров. Всъщност такава книга приживе на автора не е публикувана, тя е сборник от негови лекции и есета. Като в основата е лекцията му „Някои размишления за Европа”, която авторът изнася пред хиляди слушатели през 1949-а в полуразрушения Берлин. Както и доклада му във Венеция „Съществува ли днес европейско културно съзнание”.
Две теми са пресичали творчеството на испанския визионер – за Испания и за Европа. Времето ги проверява и „Безгръбначна Испания”(1921) и „Бунтът на масите” 9 г. по-късно са диагноза с днешна дата и на Испания, и на Европа. Нататък грижата му е за бъдещето на тази Европа заради опасенията му, че през ХХ в. нациите се превръщат от „шпора” за ускореното развитие на Стария континент в спирачка пред това бъдеще. А неговата идея за нациите се оформя между двете световни войни, когато нациите и национализмите придобиват „шлейф от негативни значения”, както казва съставителят. Ортегианската идея за нациите се оформя в тогавашна Испания, разделяща се с колониите си, но като всяка империя, трудно постигаща вътрешната си културна хомогенизация. Силните периферни национализми са срещу националното единство – неприключил и днес процес. Тогава авторът прогнозира „Испания е проблемът, решението е Европа”.
Актуални и днес са разбиранията му за нацията, като фундаментът е в баланса наследство–проект, традиция–намерение, минало–ангажимент. Но няма нация без авторитетни лидери, които да задават перспективите, да сплотяват хората за големи проекти, към значими обществени цели. Защото нацията е действена програма, за която миналото е един от възможните ресурси. Но съвместните действия за общото бъдеще са задължителни. Нацията се поддържа не от уважение към традицията, а от обща воля за общо бъдеще, смята Ортега и Гасет. А липсата на солидаронст лишава нацията от възможност за подем. Мислителят, обаче защитава тезата за необходимост от обединена Европа без вътрешни граници и смята кризите като естествена среда за нови идеи и развитие. Според него да се чувства принадлежен и към своя народ, и към голямата континентална общност е постоянната характеристика на европееца. Бъдещето той е виждал в самопреодоляването на националните държави и преоткриването на европейската им идентичност заради намирането на обединителната политическа идентичност – европейската „свръхнация”. Но без хомогенизиране на континента и без централизиране на властта в него със съхраняване на „славния плурализъм”.
Книгата е източник на нови идеи за бъдещето на Европа и днес, когато с новия състав на ЕП предстои неотложен разговор за бъдещето на ЕС. Доколкото Европа не се оказа „много стар факт”, както смяташе испанецът: все още е повече егоизмът, а малко солидарността. А лидерите й още не предлагат привлекателни идеи…
