Петте поколения на семейство GLOCK

Автор; Доц. д-р инж. Георги Маринов

Пистолетите на австрийската компания Glock трайно стоят на вниманието на оръжейните специалисти. Те са подлагани на задълбочени анализи, критики и препоръки, но всеобщо е мнението, че още с появяването си те бързо се превърнаха в хит на военните, полицейските и гражданските пазари.   

Първият модел с обозначение Glock 17  стана популярен у нас, след като беше приет на въоръжение във войските, участващи в операцията „Пустинна буря“ през 1990 г. Той обаче има по-дълга предистория. За пръв път неговият създател Гастон Глок го демонстрира в началото на 1980 г. Той успява да привлече вниманието на военните специалисти от сухопътните войски на австрийската армия и през 1982 г. пистолетът е приет на въоръжение с обозначението Р-80. 
През 1983 г. към него проявява интерес и армията на Норвегия, където за кратко време преминава успешни изпитвания и 300 хил. броя постъпват на въоръжение във войските. Може би това дава стимул и на редица силови структури да обогатят своите арсенали с този нов пистолет.

Интересен е фактът, че още при появата на пистолета в САЩ, той е посрещнат на нож от редица представители на медиите. Журналистите провеждат масирана акция против това оръжие. Те се основават на свои твърдения, че пластмасовият пистолет не може да се улови от системите за сигурност по летищата, банките и др.  Разбира се, това твърдение е опровергано бързо, тъй като в пистолета има достатъчно метални части, способни да задействат системите за сигурност. Днес по приблизителни данни в различни страни на света  се намират над 4 млн. пистолета Glock в различни модификации и калибри.

В най-общи линии произвежданите глокове се свеждат до пет генерации, които се различават помежду си по конструкция, дизайн на рамките и по вида на използваните патрони. Характерна особеност на пистолетите  е широкото използване на високоякостни полимерни материали, издържащи на температура до 200 градуса по Целзий. От метал са изработени  цевта,  затворният блок, спиралните пружини, осите за закрепване на частите, ключалките за пълнителя, плъзгачите на затвора, ударникът и др. 

Glock работи на принципа на отката при къс ход на цевта. Заключването на цевта към затвора при изстрел се осъществява благодарение на правоъгълната форма на патронника, който в изходно положение влиза в прозореца за изхвърляне на изстреляната гилза. При изстрел заключената система затвор–цев се придвижва назад под действието на възникващата откатна сила. Когато куршумът напусне цевта, профилен детайл под патронника достига до рамката и принуждава задната част на цевта да пропадне надолу и да отключи затворния блок. Намаленото налягане в цевта предизвиква по-малка откатна сила, която въздейства върху затворния блок и го придвижва в задно крайно положение, преодолявайки съпротивлението на възвратната пружина. Зареждането на нов патрон в патронника става при придвижване на затворния блок напред под действие на възвратната пружина.  Такава конструкция позволява бързо  произвеждане на следващ прицелен изстрел, което е особено важно при стрелба по бързо движещи се обекти.

Пистолетите Glock са снабдени със скрит ударник, който се привежда в движение от лостова система, свързана със спусъка. Липсва традиционното външно ударно чукче.  Когато ударникът е в изходно положение, пред  ударната игла е спусната предпазна преграда, която не позволява на иглата да достигне до дъното на капсула на патрона. Пред спусъка е разположено допълнително обезопасително лостче, което блокира движението му и предпазва от произвеждане на случаен изстрел. При натискане на обезопасителното лостче ударно-спусковият механизъм се разблокира. Това е принципно нов тип предпазител с обозначение  Safe-Aсtion, който се използва в тройните системи за безопасност.  

Една от причините за високата надеждност е опростената конструкция. Пистолетът има само 33 части. За сравнение следва да се посочи, че пистолети, работещи на същия принцип, имат не по-малко от 49 части. Такава конструкция позволява разглобяване и сглобяване за по-малко от една минута без необходимост от специални инструменти.  Първият вариант на пистолета Glock 17  се счита като първа генерация.  Той е приет на въоръжение след поредица тежки изпитания, които включват хвърляне срещу бетонни и стоманени стени, пускане от височина 68 m, заравяне в пясък, потапяне в морска вода, след което с него е провеждана интензивна стрелба. Предназначен е за стандартните патрони в НАТО с калибър 9х19 Parabellum.
Glock 17 е универсален базов модел, еднакво подходящ за армейско и полицейско оръжие. Останалите му модели се различават помежду си по вида на използваните боеприпаси, габаритните размери и масата, началната скорост на куршума, дължината на цевта, възможностите за избор на вида на водения огън (единичен или автоматичен) и др.

Пистолети Glock първа генерация е произвеждан до 1988 г. Негова отличителна черта е грапавостта по цялата повърхност на ръкохватката. Последната се изработва чрез леене под налягане. Използваният полимер позволява значително намаляване на масата на оръжието в сравнение с пистолетите с метални рамки и повишаване на корозионната устойчивост. Втората генерация пистолети Glock се появява в периода 1988–1989 г. При нея ръкохватката има нов дизайн, който включва участъци с грапавини по страничната повърхност на ръкохватката и напречно набраздяване на нейната предна и задната стена. Освен това напречно набраздяване има и по предната стена на спусковата скоба. Тези новости осигуряват по-надеждно захващане на оръжието при стрелба.    

Пистолетите от тази генерация са били подложени на множество изпитвания от специалисти на американското ФБР. Положителните резултати дали основание на федералната полиция на САЩ да го включи като част от въоръжението на своите служители. Това позволило на пистолета Glock да затвърди своите позиции на международния пазар на оръжията.  Към глоковете втора генерация проявили интерес и армиите на Холандия, Норвегия и  Финландия. В рамките на втората генерация през 1995 г. се появил един субкомпактен модел с обозначение Glock-26. Той имал дължина на цевта 88 мм, като общата му дължина не надвишавала 160 мм и височина 110 мм. Пълнителят събирал 10 патрона, но това било напълно достатъчно за изискванията на гражданския пазар.

Третата генерация  претърпяла някои значителни изменения. В предната долна част на рамката били изработени канали за поставяне на тактически фенер. Това позволило разширяване на оперативните възможности на оръжието при използването му в условията на намалена или при липса на видимост. На страничната повърхност на ръкохватката зад спусковата скоба била изработена вдлъбнатина за палеца. В предната стена на ръкохватката били изработени напречни вдлъбнатини за разполагане на пръстите на дланта. 

Пистолети от трета генерация били изработвани и за други видове патрони  освен с калибър 9х19. Появили се образци, използващи мощните пистолетни патрони с калибър .357 SIG. Изстреляният куршум на патрона получавал начална скорост около 450 м/с и дулна енергия около 1000 джаула. Куршумът имал висока спираща способност. За сравнение куршумът на патрона 9х19 излита с начална скорост около 420 м/с и получава дулна енергия около 490 джаула. Появили се и модели с обозначение G.A.P. (Glock Auto Pistol), които използвали патроните .45 АСР. Този патрон осигурявал на куршума излитане с начална скорост 270 м/с и дулна енергия около 540 джаула. Увеличеният калибър на пистолетите наложил допълнително поставяне в конструкцията на укрепващ щифт на заключващия блок.

За да се подобрят дизайнът и удобството при захващане на оръжието от стрелци с по-малки длани, били разработени скъсени рамки, които били обозначени Short Frame (къса рамка). При тази рамка разстоянието до спусковата скоба било намалено с 3 мм, а общата дължина на пистолета била скъсена с 4 мм. С такива рамки били снабдени моделите Glock-20 и Glock-29. Те били предназначени за патроните 10 mm Auto. Този патрон осигурявал начална скорост на изстреляния куршум около 360 м/с и дулна енергия около 570 джаула. Разработени били и пистолетите  Glock-21 и Glock-30, предназначени за патроните .45 АСР.

През 2009 г. се появила рамката RTF, която се разчита като  Rough Textured Frame (рамка с грапава повърхност). Характерна особеност на грапавостта е наличието на 64 изпъкнали точки в един квадратен сантиметър площ. Такава повърхност осигурявала добро захващане и удържане на оръжието при овлажняване и при наличие на мазнини и кръв. 

Тази рамка обаче била приета нееднозначно. При проведените тренировки дланите на изпитателите били намазвани с вазелин, но голямото количество изпъкнали точки осигурило добро захващане на ръкохватката. Служителите, работата на които се налага непрекъснато да носят оръжие, отбелязват, че тъканите на подплатите на връхните им дрехи бързо се износват и повреждат вследствие на триенето.  Четвъртата генерация включва рамки, ръкохватките на които могат се регулират по обем. Това става чрез набор от наставки, които могат да се поставят и свалят в зависимост от големината на дланите на стрелеца. Тези рамки получават обозначение MBS (Multiple Back Straps – разноообразни задни пластини). В комплекта на оръжието влизат две наставки „M“ и „L“ и закрепващ щифт. 

Базовият пистолет се изработва със скъсена рамка  Short Frame от трета генерация, но с възможност към задната стена да се закрепват наставките от комплекта. При поставяне на „М“ наставката разстоянието до спускавата скоба се увеличава с 2 мм, а с „L“ – наставката разстоянието се увеличава с 4 мм. Замяната се извършва за по-малко от една минута, при което ъгълът на наклона на ръкохватката спрямо рамката не се променя. Пистолетите четвърто поколение вместо една имат две възвратни пружини, разположени една зад друга. При изстрел откатната сила се разпределя равномерно между двете пружини, което, от една страна, намалява  общия откат, а от друга страна, се увеличава експлоатационният ресурс на пружините.

При петата генерация отново се връща дизайнът на ръкохватката от втора генерация, т.е. липсват напречните вдлъбнатини за пръстите на дланите. Запазена е обаче вдлъбнатината за палеца. Бутоните за затворната задръжка и за освобождаване на пълнителя са разположени от двете страни на рамката. По този начин се осигурява възможност за удобно боравене с лявата или с дясната ръка.Разработените Glock 17 Gen 5 и Glock 19 Gen 5 са снабдени с обновена цев с нов полигонален профил на вътрешните нарези. Той позволява значително намаляване на разсейването на попаденията и по-малко износване. Отбелязва се, че новите цеви имат ресурс над 30 хил. изстрела.  За по-бързо и лесно презареждане долната част на ръкохватката е оформена като фуния. Това облекчава замяната на пълнителя в стресови ситуации. 

Подавачите на пълнителите са оцветени оранжево, а долната капачка е удължена и леко закривена в предната си част. Така ваденето на заклинени пълнители става по-лесно и по-бързо. Затворният блок и цевта вече са покрити с ново противокорозионно покритие, получено чрез газово азотиране.  Пружината на спусъка е променена, като при задействане тя се свива, вместо да се разтяга. Екстракторът и ежекторът  също са променени, като водачът и възвратната пружина при Glock 17 GEN 5 са по-дълги от тези при четвърта генерация, спусъкът е по-мек и с по-къс ход.

В последните години се появиха два нови компактни модела с обозначение Glock 43 и Glock 48, които бързо привлякоха вниманието на любители и специалисти.  Glock 43  има цев с дължина само 87 мм и обща дължина 165 мм. Масата му е едва 0,530 кг. Мерната линия на пистолета е дълга 133 мм и осигурява воденето на точен огън на разстояние до 50 м.

Glock 48 е снабден с дължина 185 мм при дължина на цевта 106 мм. И двата пистолета използват 10-зарядни пълнители и са предназначени за патроните 9х19 Parabellum. Неговата мерна линия е по-дълга и достига до 152 мм. Тези пистолети напълно отговарят на изискванията за къси полицейски оръжия и такива за гражданския пазар.