На 13 и 14 май 1980 г. Комитетът по планиране на отбраната на НАТО организира среща на министрите на външните работи от държавите членки в Брюксел. На срещата се отбелязва 25-ата годишнина от присъединяването на Федерална република Германия към Алианса и приносът й към отбраната и сътрудничеството в организацията. Основните стратегически въпроси, които се обсъждат на тази среща, обаче са в светлината на съветската инвазия в Афганистан през декември 1979 г. Нахлуването на съветските войски изправя Алианса пред нови предизвикателства и застрашава стабилността в района на Югозападна Азия.
Участниците в срещата изразяват дълбоката си загриженост от факта, че за първи път в следвоенната епоха Съветският съюз използва военна сила, за да наложи волята си на необвързана страна от Третия свят, нещо, което влияе опасно върху цялата стратегическа ситуация. Министрите осъждат това използване на сила, което грубо нарушава Хартата на ООН и застрашава международния мир и сигурност, както и призовават за изтегляне на всички съветски войски от Афганистан. Хората от Афганистан трябва да бъдат свободни и да решават своето бъдеще без външна намеса.
Общото събрание на ООН приема резолюция срещу съветската инвазия със 104 срещу 18 гласа
По време на срещата външните министри от НАТО изразяват надежда, че Съветският съюз ще възстанови условията за по-продуктивни и позитивни отношения между Изтока и Запада. Те подчертават готовността си да продължат търсенето на напредък в областта на контрола върху въоръженията и разоръжаването на основата на балансирани и реалистични мерки.
В комюникето от срещата министрите отново изразяват безрезервната си подкрепа за Договора САЛТ-2 като основен принос към разведряването и сигурността, както и очакване за бързото му ратифициране.
Скоро след това, на 25 и 26 юни, Северноатлантическият съвет организира министерска среща и в Анкара. В турската столица външните министри от НАТО заявяват дълбоката си загриженост от продължаващата съветска окупация на Афганистан. Това окупиране на традиционно неутрална и необвързана страна от Третия свят предизвиква силната съпротива на афганистанския народ и довежда до бягството на 1 000 000 души от страната. Случващото се в Афганистан среща решителното неодобрение на огромна част от международната общност.
Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, която осъжда съветската намеса и искат „незабавно, неотложно и безусловно изтегляне на съветските войски“ от Афганистан. Общото събрание на ООН приема резолюция срещу съветската интервенция със 104 срещу 18 гласа.
Според политолога Жил Кепел съветската „интервенция“ или „инвазия“ е „гледана с ужас“ на Запад, защото се смята за „нов обрат“ в геополитическата „Велика игра“ от 19-и век, когато Великобритания се е страхувала, че Русия иска достъп до Индийския океан. Интервенцията поставя „под заплаха сигурността на Запада“, като изрично нарушава „световния баланс на силите, договорен в Ялта“ през 1945 г.
В първата фаза на войната съветското нахлуване в Афганистан започва с битки с различни опозиционни групи. Съветските войски влизат в Афганистан по два наземни маршрута и един въздушен коридор. Бързо установяват контрол над големите градове, военните бази и стратегическите обекти. Присъствието на съветски войски обаче няма умиротворяващ ефект. Напротив, националистическите настроения се изострят и бунтовете се разпространяват все повече.
Президентът Бабрак Кармал иска от руснаците да прекратят размириците, като вкарат в Афганистан цяла армия за потушаване на бунтовете, защото собствената му войска се оказва неблагонадеждна. По този начин съветските въоръжени сили са въвлечени в борба срещу въстания в градовете, племенни армии и бунтовни афганистански военни части.
За опозиционните групи се доставя оръжие от различни страни. САЩ тайно купуват пленени съветски оръжия от Израел и след това ги изпращат на муджахидините. Египет предоставя старите си оръжия, Турция продава запасите си от Втората световна война. Великобритания и Швейцария изпращат оръжия за противовъздушна отбрана. Китай предлага въоръжение, подходящо за партизанска война и впечатлява всички с перфекционизма си при доставките и контрола на сделките.
Операция “Буря-333”
Разсекретените документи показват, че в края на 70-те години съветското военно ръководство разсъждава доста разумно с изключение на тогавашния министър на отбраната маршал Дмитрий Устинов. Началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Съветския съюз маршал Огарков препоръчва въздържане от всякакви опити да се решават политически въпроси в съседната страна със сила. Но по върховете неговото становище е пренебрегнато, както са игнорирани и мненията на експертите не само от министерството на отбраната, но и от министерството на външните работи. Външният министър Андрей Громико в предварителни разговори също изразява несъгласие за използване на военна сила в Афганистан.
В крайна сметка политическото решение за въвеждане на ограничен контингент от съветски войски (ОКСВ) в Афганистан е взето на 12 декември 1979 г. в тесен кръг. В срещата участват Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Дмитрий Устинов и Андрей Громико, както и секретарят на ЦК на КПСС Константин Черненко. Това са петима членове на Политбюро от общо 12. Целите на ОКСВ в Афганистан не са определени, както и методите на действие. 
Първите съветски части пресичат границата с Афганистан на 25 декември 1979 г., в 18,00 ч местно време. На летищата в Кабул и Баграм по въздуха са прехвърлени десантни части. На 27 декември вечерта спецчасти от КГБ и Главно разузнавателно управление (ГРУ) провеждат операция „Буря-333“. Операцията се осъществява по заповед на шефа на КГБ Андропов. Превзет е дворецът „Таджбек“, където е резиденцията на новия ръководител на Афганистан Хафизула Амин. Амин е загубил доверието на съветските ръководители заради свалянето и убийството на Тараки, и подозрението, че е агент на ЦРУ. Ликвидиран е по време на операцията и на негово място спешно е организирано избирането на Бабрак Кармал за генерален секретар на ЦК на Народно-демократичната партия на Афганистан. До този момент той нелегално пребивава в СССР. Операция „Буря-333“ се счита за начало на войната.
Участието на съветските въоръжени сили в афганистанската война се дели на четири етапа. Първият етап е от декември 1979 г. до февруари 1980 г., когато се извършва разполагането на гарнизоните. Вторият етап – от март 1980 г. до април 1985 г., е свързан с участие в бойни действия против въоръжената опозиция и оказване на помощ в реформирането и укрепването на въоръжените сили на Демократична република Афганистан (ДРА). Третият етап – от май 1985 г. до декември 1986 г. представлява преход от активно участие в бойните действия в поддържане на операции, провеждани от афганистанската армия. Четвъртият етап е характерен с провеждането на политика за национално помирение, подкрепа за армията на ДРА и извеждането на войските до територията на СССР.
Най-напред в Афганистан навлиза контингент от 50 000 души. После броят на ОКСВ се увеличава на 100 000. В първия бой съветските войски влизат на 9 януари 1980 г., когато трябва да се разоръжи въстанал артилерийски полк от армията на ДРА. С времето съветските войски се включват в активни бойни действия и изпълнение на планирани от командването операции срещу най-силните групировки на муджахидините.
