Какво печели Полша от военните сделки със САЩ?

 

В последните две години отношенията между САЩ и страните от ЕС са на исторически хладни нива, а почти цялото внимание на Вашингтон е насочено към Иран и Китай. Американският президент Доналд Тръмп постоянно твърди, че европейците икономисват пари за сметка на САЩ, имайки предвид недофинансирането на сектор сигурност, и по-специално, продължителния отказ на страните от ЕС да отделят по 2% от своя БВП за отбрана. Подобни критики датират още от времето на Дуайт Айзенхауер и почти никой американски президент не пропуска да отбележи, че европейските партньори на НАТО не харчат достатъчно за отбрана. Въпреки поетите ангажименти към 2018 г. само Гърция, Великобритания, Литва, Латвия, Естония и Полша отделят над 2% от своя БВП за военни нужди. На този фон Тръмп и неговият полски колега Анджей Дуда се срещнаха през миналия месец и постигнаха важни споразумения, които ще имат дългосрочен ефект за сигурността на поляците. 

 

 

Полша има горчив исторически опит с Германия и особено с Русия, която е считана и за основна заплаха за националната сигурност на страната. Решение на този проблем Варшава вижда в задълбочаване на отношенията не толкова с НАТО като цяло, колкото със САЩ. Именно затова Полша е един от най-верните американски съюзници в Европа. САЩ подкрепиха твърдо Полша за присъединяването й към НАТО и ЕС, а от своя страна поляците участват активно в мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. 

Дори ако се приеме, че руска военна агресия в Полша е нереалистична на този етап, то не трябва да се забравя, че Москва се старае да изгради нови привилегировани отношения със страните от Западна Европа, основно Франция и Германия, за сметка на държавите от Източна и Централна Европа. Пример за това е проектът за газопровода „Северен поток-2“, както и идеите на френския президент Макрон за изграждане на нови отношения между „ЕС и Русия извън НАТО“. Тъй като това не отговаря на полските интереси, а властите във Варшава ясно обвързват националната си сигурност с енергийната независимост на Европа, Полша потърси помощ и от САЩ срещу подкрепените от Германия планове на „Газпром“ за „Северен поток-2“ и започна активно да внася американски втечнен газ. 

Действията на Полша имат своето логично обяснение. В дългосрочен план руските въоръжени сили не могат да се съревновават с комбинираната мощ на армиите от НАТО, но в краткосрочен план Русия има ресурс да проведе 

дестабилизационна хибридна операция 

в Прибалтика или в Полша, която при краен вариант дори да завърши с военна инвазия по примера на тази в Крим. Не е ясно какъв точно би бил отговорът на НАТО и именно затова Полша изпитва съмнения относно способността на Алианса да я предпази достатъчно бързо в случай на руска военна агресия. Показателен за това е опитът на Грузия, която, въпреки че не е член на НАТО, имаше тясно военно сътрудничество със Запада, но беше оставена съвсем сама във войната срещу Русия през лятото на 2008 г. 

Полша добре знае, че прословутият член 5 от Северноатлантическия договор наистина предвижда помощ за нападната страна от НАТО, но тази помощ не е задължително военна. Въпреки че досега член 5 е бил активиран само веднъж – по повод терористичните атаки на 11 септември 2001 г., отделни страни са се опитвали да го активират и в други моменти, но без успех. Тъй като международните договори работят дотогава, докато страните желаят да ги спазват, вероятно повторното активиране на този член ще зависи изцяло от конкретната ситуация, международната обстановка и интересите на големите страни. А ако наистина се стигне до ситуация, в която Русия и страна от НАТО се конфронтират военно, Москва вероятно ще напомни за ядрения си арсенал по време на преговорите, а това би било крайно неприятна ситуация и може дори да направи невъзможен единния отговор. В тази връзка Полша залага на идеята за въздържане на Русия чрез разполагане на войници от САЩ на своя територия, смятайки, че руснаците не биха атакували американски сили, рискувайки ответен отговор от Вашингтон.

Т. нар. Форт Тръмп, за който Полша настояваше, не се осъществи, но за сметка на това Варшава успя да договори изгодна сделка. САЩ ще увеличат присъствието си в Полша с 1000 свои войници, добавени към вече съществуващите около 4000, които са на ротационен принцип. Освен това американците ще изградят команден център и тренировъчен център в Дравско Поморские с възможност да допълни центрове в бъдеще, ще разположат ескадрила разузнавателни дронове MQ-9 Reaper и сили за специални операции. Също така САЩ ще изградят инфраструктура за своя бойна бронирана бригада (ABCT), бойна авиационна (хеликоптерна) бригада (CAB) и поддържащ батальон (CSSB). 

Полша пък има намерение 

да купи 32 броя от самолетите F-35 

които без съмнение превъзхождат по възможности руските ракети С-300, разположени в Калининград. Очаква се цената да е изгодна, както е изгодна в момента и цената за американския газ, който Полша купува по-евтино от руския, макар че конюнктурата на газовия пазар се мени много бързо. Всички тези и други жестове могат да се интерпретират като своеобразна „награда“ от САЩ за Полша за това, че изпълнява своите задължения по сигурността, което е болна тема за американската администрация. 

Трябва да се отбележи, че това не е първото действие на Полша, насочено към заздравяване на военно-политическите връзки със САЩ и модернизация на армията. Тези действия са в рамките на плана „Висла“, първата част от който се състоеше в осигуряване на противовъздушни системи за отбрана. Първо бяха купени PAC-3 MSE (Рatriot Advanced Capability-3 Missile Segment Enhancement) от Локхийд Мартин, като впоследствие през 2018 г. полското правителство се споразумя за сделка, с които бяха купени противоракетни системи „Пейтриът“. Системата е произведена от Райтеон и е ефективна срещу балистични и крилати ракети, дронове, самолети и други подобни потенциални заплахи. Обявената цена е 4,75 млрд. долара. Втората част от 

плана „Висла“ 

предвижда подобряване на способностите за засичане и унищожаване на балистични ракети, допълнителни системи „Пейтриът“, 360-градусови активни радари и ракети SkyCeptor. Желанието на Полша за модернизация е лесно разбираемо, предвид струпването на руски ракети „Искандер“ в Калининград, които могат да носят и ядрени глави и анексирането на Крим от Русия през 2014. План „Висла“ е одобрен през 2017 г. и предвижда 10-годишно поетапно модернизиране на полската армия, голяма част от неговите детайли обаче са класифицирана информация. 

Въпросът не е само в парите, които Полша ще плати. НАТО и Русия са вкарани в състояние на ракетна надпревара. Русия изгради свой щит от Латакия в Сирия до Финландия на север и струпа ракети, включително и на полската граница, което би могло сериозно да ограничи способността на НАТО да реагира в случай на нужда. В действителност полските инвестиции в нови военни възможности се опитват да отговорят на това предизвикателство, като една от целите е връщане на контрола над Балтийско море. Поради сходни съображения Румъния също предприе план за подобряване на възможностите на армията си в резултат на разполагането на руски ракети в Крим и засилено руско военно присъствие в Черно море. В този смисъл сделката между Варшава и Вашингтон повишава значително сигурността не само на Полша, но и на всички останали страни – членки на НАТО и ЕС. 

В по-глобален план САЩ показаха на своя конкурент Русия, че 

държат Източна Европа под око 

въпреки че са фокусирани върху Иран и Китай. Вашингтон даде ясен знак, че разходите за отбрана на европейските страни ще бъдат централен момент в двустранните им отношения със САЩ и държавите, които се отнасят сериозно към проблема, ще бъдат възнаградени за това. 

Полша е „възнаградена“ и по друг начин. Сделките на Варшава наистина са за много пари, но предвиждат и огромно участие на местната индустрия, за някои от тях то е до 50%, което не само ще модернизира и активизира полския отбранителен комплекс с нови технологии, но и ще създаде много нови работни места. Това е един възможен пример и за България, която, въпреки че все още не отделя необходимите 2% от БВП за отбрана, не е на последните места в Европа по този показател. Въпреки това тенденцията е разходите да се повишават, което отговаря на българския национален интерес за повишаване на способностите на армията и осъществяване на нейната и без това закъсняла модернизация.