На естрадата зад музея “Земята и хората” в Южния парк на столицата се проведе Деветият Софийски летен фестивал на джаза (A to JazZ Festival), който отново събра над 30 хилядна публика. Феноменално, защото традиционно джаз фестивалите по света са по-камерни, мащабите им са многократно по-малки от българския.
На Канарските острови, където през октомври 2018 се проведе най-голямото изложение за world музика – WOMEX, българският фест се представяше от една от главните организаторки – Мила Георгиева. Чувайки за 30-хилядна публика, участниците не можеха да скрият изненадата си. Неслучайно трите дни джаз бяха заснети от френската телевизия MEZZO, която ще го излъчи по екраните на 54 милиона души по целия свят.
Друго ценно качество на феста е желанието на организаторите да представят музиканти, които са в своя апогей и са световни звезди. Трудно е, хонорарите им са големи, а планираните концерти запълват календара им за години напред. Ще започнем със звездата, която закри A to JazZ Festival третата вечер и накара публиката буквално да полудее.
Джейкъб Колиър е два пъти носител на Грами
(награда с цената на филмовите оскари) за 2016 и на “Jazz FM”с албума си “В моята стая”, а след това композира и записва мащабния музикален проект “Djesse” – 4-томна творба, включваща 40 композиции, с която показва, че е сред най-смелите и заслепяващи музикални умове. Британският певец е на 24 години, мулти инструменталист, продуцент вундеркинд. Изключителен виртуоз – свири на инструменти от всякакъв вид. Най-силни са му клавишните, но последната вечер показа какво може и на ударни, на бас китара, на класически бас, на вокодър (ефект, който превръща неговото пеене и свирене в цял хор). Джейкъб използва цялата палитра на инструментите – от най-автентични и примитивни (народни, традиционни) до най-модерните електронни. Разнообразен, с магическо излъчване. Задаваше теми на различните части от хилядната публика и така дирижираше различните възгласи, сякаш звучеше гигантски хор. Не съм виждал българска публика да пее и танцува едновременно така колективно и индивидуално, съучаствайки в импровизацията. Въпреки че той е на елитно ниво, (едва ли има много хора в света, които осъзнават колко е сложно, това което прави, твърди музиканта Юлиян Стоянов), Джейкъб го представя максимално разбираемо и смилаемо, за да може широкия кръг публика да го оцени. Хора на неговото професионално ниво обикновено се затварят сред супер елитарна аудитория. 
Сред ярките изяви на джаз феста беше и друга звезда-чудо – тромпетистът от Ню Орлеънс Крисчън Скот а Тунде Агжуа. Колоритна личност, 36-годишен.
Издънка на род от индианските племена
които французите са открили при идването си в Ню Орлиънс. Крисчън е син на индианец и цвентнокожа. Дядо му е бил вожд, сега и той е коронован за вожд на едно от местните племена в Ню Орлиънс. Племената и до ден днешен правят сбирки, за да поддържат обичаите си и музиката си, част от които (госпълът) дава първия образ на джаза. Крисчън проведе майсторски клас за младите български джазмени. Разясни им как се прохожда в този бизнес – освен да си добър артист кое е това, което те прави звезда. За да направиш кариера е нужно да си наясно и с най-малките стъпки. Дори и най-простото нещо, като да предложиш себе си и да свириш в клуб, изисква да си подготвен и да знаеш какво искаш да постигнеш, как да се предложиш така, че собственикът да се съгласи да рискува с теб – все пак от качеството на артистите зависи дали хората ще се върнат отново в този клуб.
Друг голям акцент сред българските присъствия беше Теодосий Спасов с проекта “Вяра” – смес от фолклор и джаз. Музикантите от бандата на Крисчън Скот слушаха Теодосий и групата му, нечували българска музика досега, гледаха захласнати – зашеметени от невероятните ритми и виртуозността на музикантите. Виртуозност от различен тип, не като на Колиър. Съставът е от 9 души – съчетание на български фолклорни инструменти: гъдулка, гайда, тъпан, с типичните за джазовите формации китари, пиано и перкусии.
Теодосий беше на невероятна висота
както винаги. Постигаше съчетание от ярки индивидуалности и изрядна ансамбловост, за да се домогне до мистичното, необозримото, невъзможното и неочакваното. Публиката реагираше бурно.
Прея пя на втория ден на фестивала – тя е цветнокожа българка, която е изградила собствен стил и публиката я прие страшно горещо. Представи новия си албум с нейното име – експеримент от джаз, соул и други популярни стилове. Дебютният й сингъл (2014) “Малките неща” е четвъртата най-слушана в страната ни песен, задминавайки изпълненията на Кейти Пери и Еминем. Третият ден също беше интересен с перуанската банда Ритмос Негрос, в която участват и българи. Говорят и на български, и на испански, и на английски. Разчитаха изцяло на перуанските ритми. Публиката ги прие много топло – единствената група с ясно изразено латино звучене.
Силна беше изявата и на Бигбенда към катедра “Поп и джаз изкуство“ на Музикалната академия, ръководен от тромпетиста и композитор Мишо Йосифов. Бяха включени освен класически бигбендови композиции, аранжименти на любими соул и фънк пиеси. Композиции на Гершуин, Натали Кул, Арета Франклин, пиесата „Хопа-Хопа-Тропа” на Христо Йоцов и още много други.
