Доц. д-р Юра Константинова,
Институт за балканистика с център по тракология към БАН
Мицотакис ще притисне Скопие за повече исторически отстъпки
Победата на дясната партия Нова демокрация на предсрочния парламентарен вот в Гърция не е случайна, защото управлявалата досега Сириза изкара един много тежък мандат. Но истината е, че въпреки изключително непопулярните мерки правителството на Ципрас се справи. И то доста добре и договори благоприятни за страната отношения с кредиторите. Но цената за това бяха отстъпките, които удариха по джоба на обикновения грък и най-вече на широката средна класа.
Управлението на Сириза не успя да се справи и с емигрантския натиск. Турция пуска мигрантски тълпи реално от време на време. Кораби и лодки, претоварени с хора, пристигат на гръцките острови и гърците нямат избор, приемат ги и проявяват човещина: какво, да ги оставим пред очите ни да се удавят в морето ли? На острови като Лесбос туризъм вече няма и той е огромен бежански лагер. Докато Сириза решаваше финансовия проблем на страната, бежанският ги удари в гръб – двете най-големи кризи пред Гърция през последните десетилетия. И двете са финансови, но и логистични. Защото гръцките администрация и бюрокрация са слабото място на държавата
В опита да се предотврати хуманитарната криза пред държавата сериозна роля изигра църквата. Почти всеки грък е дарил лекарства или дрехи за бежанците, обществото като цяло показа по-голяма съпричастност и зрялост. Някои търсят за това и историческо обяснение в малоазийската катастрофа през 1922 г., когато Гърция посреща 1,2 млн. свои бежанци от Османската империя. Част от децата и внуците на тези бежанци сега посрещаха емигрантите. Цели квартали от миналия век като „Нея Смирна” в Атина са населени с потомци на бежанци.
Безспорно най-яркият проблем пред кабинета на Нова демокрация обаче е да се удържи икономическата стабилност в държавата. А първият му приоритет е да намали данъците. На второ място трябва да се търсят нови капиталовложения и инвестиции. Предизборният лозунг на победителите във вота беше: Инвестиции, инвестиции и инвестиции. Нова демокрация разпространи цяла книжка с програмата на правителството с приоритетите министерство по министерство. Кабинетът ще заложи на едно по-професионално управление. А едно от основните обвинения срещу Сириза бе, че предлага нови лица, напълно неподготвени да управляват държавата и че допуска управленски гафове, некомпетентност и непрофесионализъм. Но правителството на Нова демокрация е изключително професионално.
Нова демокрация е една от най-старите гръцки политически партии и е дълбоко вкоренена в държавата и обществото. От друга страна, лидерът й влезе в ролята на реформатор. Въпросът е дали той ще успее да се възползва от ореола си на реформатор
стъпвайки на партия, много силна по места, но традиционалистка, консервативна. Това е и личната му битка, защото той има какво да доказва в семеен и личен план.
Един от рисковете пред гръцкото общество е опасността от радикализиране. Това, че ултрадясната профашистка Златна зора не влезе в парламента, е добра новина. Но обвиненията на Сириза, че Нова демокрация прелива кадри към Златна зора, и обратно, създава потенциална опасност при криза.
Същото важи и за гръцкото ляво, защото Сириза не е ултралявото. Гръцката комунистическа партия запазва своите стабилни проценти, а тя е антиевропейска партия. Както и формацията на бившия финансов министър Варуфакис, която успя да влезе в парламента. А Ципрас от януари води дебат, та около неговата коалиция да се обединят останалите леви формации, каквото е Движението за промяна, наследник на ПАСОК. Но лявото обединение засега не се получава, различията са много силни. И си проличаха при подписването на Преспанското споразумение, което много от гръцките леви отказаха да подкрепят. А там Сириза и Ципрас бяха ударени и от Нова демокрация, защото традиционно самата партия е срещу признаването на Македония под каквото и да е име. И дебатът за споразумението беше бурен, но постфактум. Но едва ли Нова демокрация ще се отрече от него въпреки декларациите, които Мицотакис направи.
Аргументът на външния министър в кабинета на Сириза бе, че договорът от Преспа е бил безалтернативен за Гърция, защото иначе тя би била поставена в
щипките на турския „рак“
Гърция има две традиционни геополитически заплахи – от изток от Турция и от север от България (от края на 19 в. до края на Студената война). Днес голямата заплаха за Гърция е от изток. И гърците бяха искрени поддръжници на България по пътя й към ЕС и към НАТО, това беше изгодно за Атина. А с Турция съществуват множество отворени въпроси – от Кипърския, с шелфа, с островите и границите, до въздушното пространство и мигрантите. Има и силно мюсюлманско малцинство, признато в Гърция.
Проблем има и с възраждането и на албанския национализъм. Албанци, които дойдоха в Гърция след падането на социалистическия режим, заявяваха, че са гърци по произход. Но техните деца, родени и учили в страната, започнаха да проявяват албански национализъм, включително в училищата и в гръцката армия. А в Македония има голямо албанско малцинство. Евентуалното разпадане на Северна Македония е лош сценарий за гърците и той не е чисто теоретичен. Това е лош сценарий и за нас. Затова Сириза предприе непопулярната от вътрешнополитическа гледна точка крачка и подписа Преспанското споразумение.
Затова Нова демокрация няма да го оспори, но ще се опита да притисне Скопие за добри условия и за повече исторически отстъпки. Има преплитане на исторически и съвременни проблеми между Скопие и Атина. Но и гърците имат своите „скелети в гардероба“, когато говорим за Македонския въпрос. Винаги съм твърдяла, че българско-македонската комисия по исторически въпроси, създадена с Договора между София и Скопие, трябва да бъде
българско-гръцко-македонска а не да се създават две двустранни комисии. Същото важи и за договора на македонците с България и с Гърция – той трябваше да бъде тристранен. И решението да е общо и веднъж завинаги. Всеки опит да се реши проблемът на парче е грешен.
Историческите разкази на България, Гърция и Северна Македония за това, какво се е случило от Берлинския конгрес до днес, се различават драматично. Ние винаги разказваме историята на държавите от гледна точка на временната политическа конюнктура. И хората, свързани с македонската тема, остават с усещане, че официалната история не е истинска. Това е причината за огромните демонстрации в Гърция при подписването на Преспанския договор. Разделно стоят тези две истини – какво е полезно за държавата в момента и какво народът възприема за правилно. Може би у нас проблемът е по-сериозен, доколкото историята ни отрича македонската идентичност. Но и Гърция има своя проблем, защото населението в Северна Гърция нарича себе си македонци…
В икономически план не очаквам бързи резултати, нито гръцки фирми да се оттеглят от България. Гърция, както и България, е заплашена от изтичане на мозъци от години наред. И заплахата от бягство на млади хора, които са космополити, е за бъдещето на целия регион – опасността е да се превърнем в суровинен придатък и в ниско квалифициран обслужващ персонал. Гърците знаят, че децата, които днес напускат, са по-различни от традиционната гръцка диаспора след Първата световна война, със силни колонии в САЩ, Австралия, Западна Европа, която работи за тях. Т.е. реформите в Гърция за подобряването на качеството на живот са единствената възможна политика на новото правителство.
Очаквам Сириза да се стабилизира в опозиция. Ципрас беше подценен като политик, когато дойде „от нищото“, но той е харизматичен и говори добре на разбираем и в Европа, и сред гърците език, а може и да отправя силни послания. Той успя да закрепи гръцкото ляво, а в Гърция традиционно имат по една силна дясна и силна лява партия. Така двуполюсният гръцки модел оцеля благодарение и на Ципрас, и на това, че свързаната навремето със статуквото Нова демокрация си изигра добре картите. Заплахата от радикализация още съществува, но е овладяна. Нова демокрация усети настроенията на гърците, предложи силна програма и компетентно младо лице като лидер. Песента на Ципрас не е изпята, защото той игра много ловко и гъвкаво между крайно левите и крайно десните. И очаквам да продължи да играе на гръцката политическа сцена.
