Бойко Борисов иска ускорено темпо на работа на българо-македонската комисия, за да има аргументи да подкрепи евроинтеграцията на Северна Македония
Няколкочасовото пребиваване на премиера Бойко Борисов в Скопие на 1 август т.г. трябваше да изпълни няколко задачи.
Първо, да потвърди заедно с колегата си от Северна Македония Зоран Заев, че е имало смисъл преди 2 години съседните държави да нормализират отношенията си и да им дадат нова перспектива с подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество. На 1 август 2017 г. Борисов също бе в Скопие, където заедно със Заев подписаха документа, който придаде нова динамика на отношенията ни и откри пътя на Северна Македония към нейната евроатлантическа интеграция. Две години след подписването на договора Скопие е на път на 3 декември т.г. на срещата на върха на НАТО в Лондон да стане и формално членка на Алианса. И най-новото – двете ни страни да станат съпредседатели на Берлинския процес за интеграция на Западните Балкани в ЕС през юни догодина. Което ако не друго, ще даде допълнителни възможности за срещи на двамата премиери Борисов и Заев при международните прояви по темата. Визитата трябваше да даде и възможност двамата премиери – приятели и колеги, според подмятанията на домакина Заев, да оценят хода на изпълнението на документа и
да реагират, ако нещата не вървят както трябва
На пресконференцията, която по традицията двамата дадоха за местни и наши журналисти, Борисов и Заев отчетоха, че всичко е наред и че инфраструктурните проекти между двете държави се реализират с темпо, непознато досега. Въпреки патоса в думите на Заев за взаимния стокообмен, от началото на т.г. той не бележи ръст. Премиерът на Северна Македония повтори мантрата за онези 580 млн. евро, които ще бъдат вложени в изграждането на жп връзката между София и Скопие, чиято първа копка е от преди… 25 години. Бе отчетен и оптимизъм по отношение на Коридор № 8, макар че ако досега нещо е било излишно трупано около този проект, то това нещо е тъкмо излишният оптимизъм.
Трето, Борисов и Заев трябваше да потвърдят и символния характер на своите лични и институционални връзки. Това стана с поднасянето на венци пред гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас“ под скопското Кале, както наричат крепостта на хълма над Вардар. Освен продължение на вече положената традиция, проявата трябваше да е и послание към всички структури и институции от двете държави, които имат пряка връзка и участват активно в различните форми на двустранното сътрудничество. И най-вече, към членовете от съвместната българо-македонска комисия за история и образование, които през юни изостриха споровете от двете страни с дебата за идентичността на Гоце Делчев.
По тази тема Борисов говори обстойно на пресконференцията, препоръчвайки на комисията до октомври т.г. да се намери решение на този въпрос. Както и по другите теми от работата на този орган, създаден като следствие от договора от 2017 г. Премиерът даде ясно да се разбере, че ако няма решение до посочената дата, ще е поставен пред изкушението да не подкрепи предложението за предоставяне от ЕК на дата за начало на преговори за членство на Северна Македония в ЕС. А не би искал да го направи, защото и през ум не му минавало тъкмо той да откаже подкрепа на Скопие и на Зоран Заев при вземането на това изключително важно решение. За страната, пък и за личната и политическа съдба на премиера Заев, който очевидно продължава своята линия на поведение да търси стратегически външнополитически решения за своята държава, които със своя политически и пропаганден потенциал да компенсират грешките и пропуските във вътрешната и икономическата политика…
Все в тази тоналност, Борисов дори предложи членовете на комисията да се съберат на извънредни срещи в някои от българските курорти – Варна или Бургас, за
да могат да „хванат влака“ до октомври
Председателят на българската част на комисията проф. д-р Ангел Димитров официализира идеята на Борисов и предложи извънредна среща до края на август. Със същата скорост, с която проф. Димитров реши да сондира становището на колегите от Северна Македония за нова динамика и темпо в работата около Гоце Делчев, но и по другите теми, колегата му от Скопие проф. Драги Георгиев отвърна, че това е невъзможно. Повечето от членовете на македонската част от комисията били в отпуск, самият той отивал на почивка от 15 август, пък после щял да ходи някъде си на научен форум, и какво ли не още. Може и така да е, подобни обяснения винаги влизат в работа, когато искаш да намериш по-приемлива форма на отказ. Редовното заседание на комисията, насрочено още през юни, е за 12 и 13 септември в София. Извънредна среща в края на август щяла да претовари програмата.
Но ако оправданието бе спряло дотук, нещата можеше да изглеждат по-приемливо. Но проф. Георгиев даде някои оценки, които разкриват същностните причини за отказа от ускоряване на работата на комисията. Той бил възприел поканата за извънредна среща като призив за двубой, като „призив да изберем време и място и да застанем очи в очи. Това е контрапродуктивно“, заяви още проф. Георгиев, който допълни, че половинчато решение за Гоце Делчев не е никакво решение. А друг негов колега от комисията – Петър Тодоров, заяви, че ако признаят, че Гоце Делчев е българин, защо би трябвало да го вписват в учебниците по история и да го преподават в училище. По-добре смърт, отколкото подобно признание, заяви въпросният Тодоров, или нещо такова…
Всичко това показва, че или Борисов „сбърка ваксата“ с изискването до октомври Комисията да има решение, или че вътрешната съпротива в македонската част от нея е достатъчно жилава, та продължава да държи на линията си на поведение да настоява дискусията да върви бавно. Може би като реакция против политиците „отвън“, освен президентът Стево Пендаровски, който половинчато все пак призна българската идентичност на Гоце. Заев бе възторжен докато бе с Борисов и заедно с него пое риска от критики да открият заедно паметника на полковник Константин Каварналиев. Но още на следващия ден, на самия 2 август, на тържествата над Крушево
отново „забрави“
да спомене българите
като участници
в Илинденското въстание
Да не говорим за лица от политическия и културен елит в Скопие, като Лиле Поповска, дъщеря на починалия акад. Блаже Ристовски, която с критиките си към признанието за българина Делчев потвърди генетичния си антибългаризъм. Или известният театрален режисьор и председател на „Отворено общество“ в Северна Македония Владимир Милчин, който с критичните си изказвания против присъствието на Заев край Дойран на церемонията за паметника на Каварналиев опроверга поговорката, популярна и от двете страни на границата, че крушата не пада по-далече от дървото. При това режисьорът го направи с аргументация, съдържаща архаичните оценки от марксистко-ленинската теория за империалистическите войни на Балканите. А „дървото“, неговият баща, актьорът Илия Милчин доста често в приятелски кръг е споменавал българския си корен.
Ако Борисов и Заев не бяха открили заедно паметника на полковник Каварналиев, визитата на българския премиер в Скопие нямаше да има смисъл. Това е истински пробив в дългогодишното отрицание на всички институции в Македония да разрешат паметникът на героя от Дойран да бъде издигнат. Това отрицание се основаваше на сътворената изкуствено теория, че на територията на страната могат да се поддържат масови гробове на войници и офицери, но не и монументи на отделни военачалници. Те, военачалниците издавали заповедите за действията на армията, целта на които било окупирането на територията на Македония по време на войните, докато войниците били само изпълнители.
Човек да си помисли, че всичко около масовите гробове и гробища на български военослужещи, загинали на територията на днешна Северна Македония, е наред… Което пък показва, че оттатък границата все още има хора, които обичат да вадят скелети от гардероба. Каквото и да означава това.
