Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

„Ведно да се бият живи и умрели…”

[post-views]
„Ведно да се бият живи и умрели…”

sn SHIPKA „Братя! Днес е времето да пожертваме всичко за добиване на своята свобода, на своите човешки права! Нека секи българин принесе днес на народния олтар сичко, което има и което може. Днес е времето, когато ние трябва да докажими пред света, че знаеме да са биеме и умираме за своята свобода…Да се не облегаме само на чуждите гърбове! Нека секи българин, каквито и да са неговите мисли и убеждения, каквото и да е неговото обществено положение и състояние, са притече на помощ на своя възкреисающ из робството народ…”

С такъв апел, под заглавие „Войната се захвана”, се обръща към всички българи в. „Нова България” на 21 април 1877 г. По стила на списване може да се познае, че вестникът едва ли е издание на Добродетелната дружина… В него звучи ботевски език, защото изданието е основано от Христо Ботев, а статията най-вероятно е писана от Стефан Стамболов. В своите изследвания професорите Георги Боршуков и Филип Панайотов поясняват, че в деня на преминаването на Ботевата чета в България, в Букурещ е оповестено, че създаденият от поета вестник „Нова България” продължава да излиза. От бр. 53 редактор става Стамболов. 
Жаркият апел към българския народ
е публикуван в последния, 75-ти брой на вестника. Това е един от най-ярките призиви за създаване на Българското опълчение, което само след няколко месеца ще изтрие с кръвта си „срама по челото” и ще реши съдбата на войната и на свободата на България.
В жаркото лято на 1877 г., след шеметния набег на генерал Гурко до Одрин, въпросът с българската свобода започва да става проблемен.  Необезпокояваният от никого Осман паша успява да се придвижи в пеши марш от Видин до Плевен и така да се барикадира там, че след третата неуспешна атака на руските войски полугласно да се заговори за отстъпление. Особено при напора от юг на Сюлейман паша, идващ от Албания с огромни свежи сила. Неразбирателство по върховете на командването застопорява руската армия 
пред плевенските редути
Когато генерал Скобелев пробива отбраната и нахлува с отряда си по улиците на града, не получава жизнено важната помощ и е принуден да се оттегли… Иван Вазов, тогава служител в гражданската администрация в първия освободен град Свищов, си спомня как униват духовете и на руси, и на българи, как започва полугласно ругателство срещу граф Игнатиев – бил подвел императора за турската сила, затова войната се „закучила”…
Положението става критично при напора на Сюлейман паша, който прогонва неполучилия подкрепа отряд на генерал Гурко от Южна България, опожарява Стара Загора и Подбалкана и избива невинното население. Пътят на амбициозния паша е през Стара планина към Плевен. Въпреки, че там са струпани огромни руски сили, съединяването на Сюлейман с обсадения Осман поставя под въпрос и тази руска освободителна мисия… Неизвестно защо северните руски войски не са подготвили отбрана на планинските проходи. Така на връх Свети Никола, станал известен в историята като Шипка, се оказва само един полк – Орловският и българските опълченски дружини, приели вече при Стара Загора 
бойното си кръщение
За всеки военен стратег казусът „Шипка” е бил елементарен. Изчислява се живата сила, въоръжението – брой и качество и като се „тегли чертата”…Сякаш така са смятали и в руското командване, защото са готвели решителен сблъсък при Плеsn PETKOVвен, а не по Старопланинските чукари. Но никой не е предвидил „вековната злоба на роба” и готовността на българите за свободата си „ведно да се бият живи и умрели”… Трите решителни дни на Шипка спират Сюлейман паша и решават изхода на войната, а оттам и въпроса за българската свобода. Прав е Вазов, който възкликва в своята ода:  „На вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори…” Те не са били богатири, не са били дори подготвени войници. Те са немилите-недраги хъшове, бесарабски българи като бъдещите офицери Данаил Николаев и Олимпий Панов, родолюбци като бъдещия министър-председател Димитър Петков, оставил на Шипка ръката си… 
Какви са били тези, които на Шипка извоюваха свободата на България, свидетелства Павел Бобеков, който под заглавие „Българската войска” пише в бр. 26 на в. „Секидневний новинар” от 1877 г.:  „Сека сутрин гледаш да се стичат там (на гарата в румънския град Търговище) многобройни дружини българе, от сякаква възраст и състояние, които радостни и весели се качват на железницата и се отправят към Плоещ, главният стан на българската войска… Щом като влязох в гарата и гледам на една страна в двора събрани много людие. Отидох при тях и с голяма радост видях, че това бяха българе. Тий бяха сичките весели, едни бяха насядали и пееха народни песни, други пък приказваха помежду си, трети най-после стоеха прави и се ядосваха за некои работи, че не биле в редът си. Работата е, че всичките бяха крайно въсхитени. Между тях имаше от всичките възрасти: като захванеш от шестнадесет, та дори до четиридесет и пет годишна възраст…”
„Секидневний новинар” е първият български всекидневник, излизал през 1877 г. в Букурещ, от който са известни около 50 броя. Редакторът му Павел Бобеков е хилядникът на въстаниците в Панагюрище, който след погрома успява да се спаси в Румъния. Тръгва с руската освободителна армия, но заболява и умира едва 25-годишен в Търново, където влиза заедно с генерал Гурко. Стилът и правописът в цитираните текстове е според вида, в който са отпечатани тогава. 

sn STOLETOVВенчаха България с лаврови венци…

„Юнаци! Ако при Стара Загора вие можахте да нанесете на противника небивало поражение, то тука няма да допуснете и кракът му да стъпи, като му дадете още веднъж да изпита вашето юначество и вашата мощ. Подир Старозагорската битка Императорът и цяла Русия гледат на вас като на юначни, неустрашими и самоотвержени войници. Помнете, юнаци, че и Царят, и цяла Русия вам възлагат отбраната на Шипченската позиция, а България чака вашата помощ за освобождението си”. 
Генерал Столетов към опълченците при обявяване на заповедта за отбраната на Шипка

„Това беше първият бой, когато вие влязохте в борбата с враговете. И тук изведнъж се показахте такива герои, с които цялата руска войска може да се гордее и да каже, че не се е излъгала, като е пратила във вашите редове най-добрите си офицери. Вие сте ядрото на бъдещата българска войска! Ще минат години и тази бъдеща българска войска ще каже: „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора!”
Генерал Гурко в заповед към опълченците след битката при Стара Загора 

„Юнаци! Благодря ви за добрата служба и геройството, що показахте във вчерашния бой. Вие се бихте не по-лошо от вашите другари по оръжие – войниците от руската войска, която съществува повече от 200 години.”
Генерал Скобелев към опълченците след битката при Шейново

      

Най-ново

Единична публикация

Избрани