Д-р Милена Катошева*, Росица Цонева
В Националната библиотека премина интересна изложба на Националния литературен музей и Къща-музей „Димитър Димов“, посветена на писателя ни с европейски мащаб. Знаем много от важните събития в живота на автора на „Тютюн“ и неговите криволици. Но други не са така известни и са свързани със семейството му, познат и в европейски среди като сериозен учен, доцент по ветеринарна медицина. По-малко е известно, че и биологичният му баща Тотьо Димов, и вторият съпруг на майка му, прекрасната и просветена Веса Харизанова, Руси Генев, са служили в Българската армия.
Тотьо Димов
Тотьо Димов е роден през 1880 г. в Габрово в семейството на Цана и Димо Денчеви, бащата бил кожар. Обичал книгите, четял много и рисувал добре – дарба, която наследил и Димитър Димов. Бил музикален, свирел добре на китара. През 1897 г. семейството се преселва в София. Същата година Тотьо постъпва във Военното на Н. Ц. В. училище, което завършва като старши протупей юнкер на 31 декември 1900 г. и „съ Височайша заповед № 1 отъ 1 Януарий 1901 год. е произведен в „чинъ подпоручик“.
Командирован е в 14-и Македонски пехотен полк в тогавашната Дупнишка и западната половина на Самоковска околия. Тотьо Димов служи известно време в София и Цариброд и в началото на 1904 г., вече с чин поручик, се настанява в Дупница. Не знаем кога високият, кротък и много добър човек, по думите на дупничани, Тотьо Димов и Веса Харизанова се срещат, но една от квартирите на младия офицер е през няколко къщи от дома на семейството на Спас и Фикия Харизанови, за чиято дъщеря ще се венчае 4 г. по-късно.
На 28 януари 1908 г. Тотьо Димов е командирован в 34-ти пехотен троянски полк в състава на 9-а Плевенска пехотна дивизия и заминаването му ускорява женитбата му с Веса на 3 февруари 1908 г. във Военния клуб в Дупница. След връщането си в полка е произведен в чин капитан и назначен за адютант на полка. В Ловеч се ражда и синът им – бъдещият голям писател Димитър Димов. На гърба на сватбената снимка Веса Димова е записала: „На 25 юни 1909 г. в 4 ч и 3 м сл. пладне, четвъртък, ни се роди дете – момче, в гр. Ловеч.“
А на снимката от службата му в полка най-вдясно е капелмайсторът на полка Камен Луков, създател на церемониалния марш „Весели и в боя“, композиран в окопите при Чаталджа и Одрин (1912–1913). През 1917 г., на Дойранската позиция маестро Луков композира и за първи път е изпълнен от военния духов оркестър маршът на 34-ти Троянски пехотен полк – „Троянци“, по стиховете на Любомир Бобевски „Героите на Дойран“.
От 1 януари 1911 г. кап. Димов е преведен отново в 14-и Македонски пехотен полк и назначен за командир на картечната рота. При избухването на Балканската война полкът е включен в състава на 7-а Рилска пехотна дивизия, част от новообразуваната 4-та Българска армия.
Близо 3 месеца до 20 март 1913 г. капитан Тотьо Димов е в Солунската болница, покосен от тиф, а Веса Димова го посещава. Той отказва едномесечния отпуск и се връща в ротата си. На 17 май 2013 г. сключеният в Лондон мирен договор слага край на Балканската война, но не и на конфликта на Балканите. И на 17 юни по заповед на Фердинанд 4-та Българска армия атакува досегашните си съюзници в района на Щип и Кочани. На 9 юли 1913 г. край бреговете на р. Брегалница се води едно от най-ожесточените сражения на Междусъюзническата война. Загуби понася и картечната рота на кап. Димов, а между 12,00 и 13,00 ч пообед при вр. Китка пада убит и командирът й. На 18 юли е сключено примирие, а на 28-и е подписан Букурещкият мирен договор.
В личния архив на Димитър Димов се съхранява възпоминателен сборник за загиналите във войните 1912–1918 г. герои офицери. В него е и портретът на кап. Тотьо Димов. Наред със стиховете на Иван Вазов и Димитър Подвързачов е поместено и едно стихотворение на Иван Димов, посветено на неговия брат.
След сражението от 9 юли картечарят Димитър Въжаров пренася от бойното поле тялото на своя командир, по-късно погребан в Царево село, в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“.
Житейските пътища на баща и син ще се пресекат по-късно, в с. Ваксево (Кюстендилско), където през 1936–1937 г. Димитър Димов е участъков ветеринарен лекар. Оттам Тотьо Димов тръгва към бойното поле. В архива на музея се съхраняват варианти на автобиография на писателя, като независимо по какъв повод са писани, неизменно започват по един и същи начин: „Роден съм на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща ми е бил офицер и е убит във войната в 1913 г. …“
Руси Генев
Вторият съпруг на майката на писателя, Руси Генев, е роден в Дряново през 1887 г. в семейството на Гуна и Димитър Генев – син на известния в Търново уста Гено, съдружник на майстор Колю Фичето. Съвсем малък, Руси заминава за Петербург при леля си Ефросиния Събева, омъжена там за Николай Сполатбог – офицер от щаба на ген. Гурко, в чийто дом отсядали Тодор Минков, Екатерина Каравелова и др.
През 1905 г. Руси Генев завършва пълния курс на Владимировския киевски корпус с успех 10,50 по 12-балната система и е изпратен в Константиновското артилерийско училище в Петербург. През 1907 г. педагогическият комитет поставя условие – за да бъде произведен в офицерски чин, юнкер Генев трябва да приеме руско поданство. Той отказва, отчислен е от училището и се връща в България.
През 1907 г. е назначен в 6-а батарея на 1-ви дивизионен артилерийски полк в Разград, където получава първия си офицерски чин – подпоручик. През март 1910 г. подполковник Генев е приведен на служба във 2-ро планинско артилерийско отделение – Дупница. През март 1910 г. там се завръща и капитан Димов със семейството си и двамата офицери служат заедно около 2 г. и се сближават. Преди да тръгнат на война, Руси Генев оставя на съхранение у Димови своите книги.
В навечерието на Балканската война, на 29 септември 1912 г., вече поручик, Руси Генев е адютант-разузнавач на 4-то нескорострелно круповско отделение от 2-ри планински артилерийски полк. Първият си орден за храброст получава в боя за Кърджали. Участва в пленяването на Явер паша и в боевете при Булаир и Шаркьой.
В Междусъюзническата война се сражава в един и същи район заедно с капитан Тотьо Димов и дни след гибелта му като командир на Първа батарея, поручик Руси Генев е тежко ранен при колиби Тодоровци. По време на примирието Веса Харизанова посещава ранения офицер в болницата в Дупница. През следващите години те се сближават и на 31 янури 1918 г. сключват брак.
По време на Първата световна война Руси Генев е в състава на 7-а Рилска дивизия като началник на противотанковата батарея в Демир Хисар, а за изключителната си смелост получава втория си орден за храброст.
През 1919 г. Руси Генев е вече на служба в София заедно със семейството си. През 1923 г. се уволнява и завършва едновременно Софийския и Свободния университет за политически и правни науки („право“ и „специалист отдел дипломат-консулски“) и работи в сферата на тютюнопроизводството и търговията с тютюни.
И като офицер, и като тютюнев експерт Руси Генев се отличавал с високата си интелигентност и начетеност, богата обща култура, с интерес към литературата, театъра, музиката, свирел на флейта и пиано и добре танцувал. Той пише драми, статии, сътрудничи на вестници, превежда.
Освен че се грижи и обича Димитър Димов като собствено дете, напътства го, възхищава се на писателския му талант, гордее се с успехите му, Руси Генев оказва неоценима помощ при създаването на романа „Тютюн“. В архива на къща музей „Димитър Димов“ се съхранява негов ръкопис от 88 страници, в който са описани особеностите и тънкостите на тютюнопроизводството и на хората от този свят.
* Д-р Милена Катошева е главен уредник в Къща музей „Димитър Димов“ към Националния литературен музей.
