Подполковник Ради Радев е диригент на Гвардейския представителен духов оркестър и главен диригент на Българската армия. Той беше любезен да сподели своите впечатления за настоящето и бъдещето на военните духови оркестри специално за зрителите и читателите на военните медии.
– Г-н подполковник, неотдавна при Вас имаше изпит за попълване на военните духови оркестри, разкажете малко повече, как премина процедурата?
– Съгласно заповед на министъра на отбраната беше проведен конкурс за военни оркестранти за нуждите на военните духови оркестри в Българската армия.
– Имаше ли достатъчно кандидати и отговаряха ли те на изискуемия профил?
– За голямо наше съжаление нямахме достатъчно кандидати. По моя преценка смятам, че веднъж годишно да има конкурс не е достатъчно. Лично мое мнение е, че съвсем скоро трябва да стартира нова процедура за нов конкурс.
– Какви са нуждите на военните ни духови оркестри?
– Почти всички военни духови оркестри имат свободни места, а някъде те са драстични за броя на музикантите в оркестъра, което оказва пагубно влияние както върху оркестъра, така и върху звученето му. По-големият проблем е, че ако своевременно не могат да бъдат запълнени местата, в момента в България нямаме свирещи деца както беше преди и няма на какво да разчитаме. Нямаме избор, нямаме и желаещи кандидати за нашите оркестри.
– Какво е бъдещето?
– Има голяма опасност във времето постепенно самите оркестри да бъдат заличени. Аз не мисля, че Българската армия има нужда от това, защото военните духови оркестри винаги са били на всички важни мероприятия, свързани с протокола в армията, те са много тънка връзка между армията и българския народ. На всеки един празник, във всеки един град без участието на Българската армия, респективно – на военните духови оркестри, празникът не се получава. Ние не трябва да допускаме по такъв нелеп начин да бъдат закрити нашите военни духови оркестри, защото няма кандидати.
– Какво може и трябва да бъде направено в тази посока, за да не се сбъдне мрачната прогноза, според Вас?
– Трябва да бъде направена следващата крачка – да не обявяваме само веднъж годишно конкурс, а постоянно да се обявяват такива, за да може и малкото желаещи, които идват в Българската армия и искат да работят, да могат да бъдат обхванати и съответно – назначавани на длъжности. Разбира се, тук става дума за тези, които издържат конкурса и могат да свирят добре.
– А как става подборът и всеки ли бива назначаван?
– Ние не можем да си позволим да вземем музиканти, които не могат да свирят добре, защото това в крайна сметка ще е още по-голям проблем за нашите оркестри.
– В коя секция, при кои инструменти се усеща най-голяма липса на музиканти във военните ни духови оркестри?
– Това се наблюдава във всички групи на военния духов оркестър. В България от девет музикални училища няма нито един тубист ученик. Тромбоните също липсват като бройка от ученици, валдхорни няма, тромпети също няма достатъчно. Има проблеми със саксофоните. Проблемът е много сериозен и много драстичен както за цивилния музикален свят, така и за нашите военни оркестри.
– Защо е така, на какво се дължи това?
– Българските деца в последните 15–20 г. не искат да свирят на инструменти. Просто тази професия се оказва, че не е атрактивна, за голямо съжаление.
– Възможно ли е да се реши проблемът с по-честите конкурси?
– За мен има смисъл, защото един конкурс има определен ресурс от време. До сроковете на изтичане на конкурса, поне на мен ми се обадиха трима-четирима човека, които са изтървали срока, защото са били извън страната, но имат желание да кандидатстват. Ние трябва да сме много гъвкави като институция, за да може постоянно да даваме възможност хората, които имат желание, да кандидатстват, да не чакат една година. Музикантската гилдия е свободна, хората много пътуват. Има и още един проблем, това е възрастта. За съжаление наши добри музиканти, които са били зад граница, след 15–20 г. работа решават да се завърнат в България, но са изпуснали годините за назначаване в Българската армия и са над 35–36 г. Ние набираме оркестранти до 33-годишна възраст. По тази причина се лишаваме от едни добри музиканти, които са натрупали много добър опит. Трябва да се работи в много близки отношения с музикалните училища, с преподавателите в Музикалната ни академия, да имаме много добра информация, да свеждаме до българските ученици и студенти средата ни на работа и нашата специфика и евентуално да могат да бъдат набирани едни наистина добри кандидати.
– В какво се състои изпитът за военни музиканти и какви са критериите?
– Процедурата на изпита винаги е една и съща. Всеки кандидат е длъжен да може да изпълнява гами до пет знака на инструмента, с който кандидатства, бавен, бърз етюд, пиеса, част от концерт и примависта. Това е първият етап, който лично за мен като музикант е най-важен. Вторият етап е физическа подготовка и третият етап е тест за интелигентност.
Потомствен музикант се яви на изпита
Гроздан Начев беше един от кандидатите за военен оркестрант за оркестъра в Карлово. Той е от Пловдив и свири на кларинет от пет-шест години, но първата му специалност е гайда.
„Аз съм потомствен музикант, моите родители също са музиканти и съм израснал в такава обстановка, в която постоянно се свири и пее, и някак си стана неусетно – и се превърна в начин на живот при мен. Родителите ми не са военни музиканти, но реших да кандидатствам тук, защото това е шанс да се занимавам с музика“, твърди Гроздан.
По думите му в България трудно човек може да се занимава с това, което е завършил, или поне реализацията е малко по-трудна. „За мен това е един шанс, който не исках да пропусна, а и самата работа ми допада, мога да работя в колектив и мисля, че ще се справя с всичко, което ми се зададе като задача“, твърди Гроздан Начев. Той не е служил войник, но това в момента не го притеснява.
