– Най-важното е човешкият фактор – екипажът, който дава душата на кораба. Без екипаж корабът няма да бъде жив. В последните години изпитваме затруднение при попълването с личен състав, най-вече с моряци. Не знам дали това е поради недостатъчната популярност на военната професия. Но в последните няколко месеца се наблюдава раздвижване в набирането на такива кадри. Има все повече и повече набор, приеми на кадрови матроси. Така екипажът се поднови. Някои от по-старите матроси станаха старшини, както си му е редът. Те са хората, които поддържат кораба, карат го да изпълнява задачите си. Командният състав съответно е този, който трябва да сплотява екипажа, да създава условията за извършването на добра работа и за своевременно изпълнение на задачите. Така че всички допринасят еднакво и с висока ефективност за постигането на целите, които се поставят.
– Споменахте, че понякога трудно попълвате местата за моряци. Известно е, че в момента е в ход конкурс за набирането на 100 души за флота. Очаквате ли да дойдат нови моряци и при вас?
– А с неотдавнашното производство на нови лейтенанти дойдоха ли млади флотски офицери да служат на кораба?
– Наистина имаме свободни офицерски места. От новите лейтенанти при нас дойде един щурман, който се присъедини към командния състав на екипажа. Офицерът е бил на стаж тук. От щурман имаме нужда, тъй като навигационната работа е много. Бяхме я прехвърлили на командира на противоминната бойна част, тъй като той е бившият щурман. Затова казвам, че натоварването на някои военнослужещи идва малко двойно, поради това, че липсват хора на някои места.
– От началото на тази година „Смели” премина доков ремонт. Имаше нужда от обслужване на корпуса и някои от механизмите. Бяха подменени част от външната обшивка, наборът от конструкцията на кораба. Да, корабът е доста стар. Но е факт, че като се поддържа правилно, може да плава и да изпълнява задачите си.
– Виждаме, че имате апаратури и механизми от предишни времена, имате ли достатъчно резервни части за тях?
– Наистина проблемът с недостига на резервни части започва да излиза наяве все повече, защото ресурсът вече започва да се изчерпва. Набирането на частите става малко по-трудно. Процесът на набавянето им отнема по-дълго време, тъй като корабът е по такъв проект, че резервните части трябва да бъдат купувани от страни от Източна Европа. Доставянето отнема доста време.
– Във връзка с инвестиционния проект за два нови патрулни кораба за ВМС очаквате ли екипажи от по-старите плавателни съдове във военния флот, включително и от „Смели”, да се прехвърлят на тях?
– Да, при положение че новите кораби ще подменят сега наличните при нас, в дивизиона, екипажите на новите кораби ще бъдат формирани от съществуващите тук екипажи. Затова и хората са силно мотивирани за този момент. Те имат силното желание да служат на по-нова техника. Както се казва – новото си е ново. С по-малко усилия и с по-малко поддръжка то си работи. Докато старата техника е с изтекъл ресурс и функционирането й вече е малко по-трудно.
– Следите ли световните новости, а също продукцията и разработките на трите фирми, които участват в конкурса за новите кораби?
– И трите фирми са се доказали с продукти, които плават в световния океан.
– При създаването на самото задание за конкурса участваха ли и представители на фрегатата?
– От екипажа – не. Участваха от щаба на дивизиона, съответно и от нивото щаб на ВМС.
– Това, че корабът не е от най-новите, пък има предимството, че възможностите му са проверени в реалността, в многогодишната плавателна практика, в учения, мисии и операции. Как предавате тази традиция и опит на младите, как ги въвличате в професията на военния моряк? Има ли някоя професионална тънкост, която те непременно трябва да знаят?
– Тънкост – не. Първото, което бих подчертал, е желанието за служба. Желанието за носенето на морската професия, тъй като тя не е като да си на брега и да си близо до дома. Отсъствието понякога е доста продължително и дотежава. Така че те трябва да имат мотивацията за служба на кораба. Хората си личат от самото начало. А старите мичмани и старшини имат достатъчно опит, за да преценят какво отношение имат към службата новите моряци. При офицерите нещата стоят малко по-различно, тъй като те са си изяснили за какво става дума още по време на петгодишното си обучение във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Колкото до традициите – при идването на нови хора в екипажа ежедневието ги увлича и те бързо свикват с живота на борда. Виждат кое как се прави и си изграждат навика да го правят по същия начин. Така се поддържа приемствеността – винаги трябва хората от по-старото поколение да представят нещата на по-младите.
– Корабът има ли си девиз?
– Девизът, който ми беше представен, когато дойдох тук, е: „Смели” – значи най-добре. Такъв е девизът още от времето, когато корабът е постъпил на въоръжение, и до днес. Смятам, че екипажът достойно защитава и поддържа този девиз. Корабът е постъпил на въоръжение на 22 декември 1989 г. Построен е през 1976 г. Бил е тренировъчен кораб в състава на тогавашния Съветски съюз за обучение на екипажи, идващи от други държави, които са си купили такъв проект кораби. И този е бил първи в серията си. На него са се учили. След това ние сме го приели на въоръжение. Но съответно е минал ремонт и модернизация, преди да ни го предадат.
– Ще чествате ли годишнината от постъпването му на въоръжение?
– Да, тази година е кръгла годишнина и планираме да има честване – празник на кораба, което да се състои около датата 22 декември. Зависи вече каква ще бъде ангажираността. Обикновено учебната година приключва към средата на декември и след това е малко по-леко откъм странични външни прояви, така че ще може да се концентрираме върху подготовката за 30-годишнината.
Бивши подводничари служат на фрегатата
Хора, които служиха преди на подводниците на ВМС, са част от екипажа на „Смели”, казва капитан трети ранг Труфчев. Бивши подводничари в момента има и на другите кораби от военния флот.
„Когато тези хора дойдоха при нас след закриването на дивизиона за подводни операции, аз бях капитан-лейтенант. Забелязах, че някак си те са по-спокойни. И в някаква по-напрегната ситуация са по-уравновесени, умееха да посрещат трудностите по-хладнокръвно и по-уверено. Няма го това шашкане – „ами сега какво ще правим” и т. н. Не знам дали, защото някои от тях са приятели, имат някак по-висока степен на сплотеност. Аз лично си го обяснявам с факта, че в подводницата всеки определя действията на другия човек до него и работят в по-добра екипност”, хвали бившите подводничари капитан трети ранг Труфчев.
Той напомня, че в учението „Бриз” до 2018 г. взимаше участие турска подводница, но в тазгодишното издание на проявата тя отсъстваше. Вместо това се е използвала изкуствена мишена, която имитира действието на подводница. Един канадски кораб, който имаше способността да развърне такава мишена, взе участие в учението „Бриз”, за да може другите корабите да тренират, обяснява капитан трети ранг Труфчев.
Той допълва, че във ВМС се обсъжда необходимостта от придобиването на подводница и възстановяването на подводното дело, което имаше големи традиции у нас. Подводниците са въоръжение, даващо много добро предимство на държавата, която ги притежава, поради скритостта на действията им, категоричен е офицерът.
Година на ремонти и учения
Ремонтът беше извършен в продължение на няколко месеца от началото на годината. Това беше основното и усилията на екипажа бяха насочени към поддържането на кораба и постигането на добри резултати от ремонтната дейност, подчертава капитан трети ранг Труфчев. Веднага след успешната поправка следва ново предизвикателство, което екипажът преминава с чест – подготовката и участието в празника на Военноморските сили през август. Тогава „Смели” беше един от корабите, които участваха в тържествените прояви на Морската гара във Варна. Стотици граждани успяха да се качат на борда и да надникнат във всички кътчета на фрегатата.
Става дума за учение на дивизиона, което беше планирано за пролетта, но поради това, че корабът е бил на ремонт, а останалите кораби – на кампания извън границите на страната, учението е било препланирано за октомври. Намеренията са в мащабния учебен екшън да участва и „Смели”. В случай че ремонтът на механизмите от енергетичната установка е успешен, фрегатата може да се включи и в учението на Флотилия бойни и спомагателни кораби.
От началото на 2020 г., със старта на новата учебна година и на активната плавателна кампания, както обикновено, на „Смели” предстои учение на единичния кораб. Ще се започне със задаването на курсова задача, което е първият основен момент за проверката на екипажа и за стиковането му и се премине през единичното учение на кораба, обяснява капитан трети ранг Труфчев. На него самия пък му предстои сдаване на допуск през следващата година.
През 2020 г. се задават също учение на дивизиона и поредица от прояви от календара на военния флот, в който „Смели” вече 30 г. е един от стожерите на морската сигурност на България.
Голямата тръпка – плитководният риболов
Плитководният риболов ми е голяма тръпка – да съм с въдица в ръка, макара, кофичка, само природа около мен, нищо друго, тишина и спокойствие, но за съжаление напоследък все по-малко време ми остава за това занимание, казва с усмивка капитан трети ранг Труфчев. Обича също излетите в планините.
Роден е на 14 октомври 1971 г. в Търговище. Има роднини във Варна и оттам тръгва връзката му с морето. Завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 2005 г. и започва службата си като офицер именно на фрегатата „Смели”. Година и половина служи като щурман. После става командир на противоподводна бойна част. И така до 2014 г.
След това завършва редовния курс на обучение във Военната академия „Г. С. Раковски” и е назначен в отдел „Подготовка и използване на силите” в Командването на Военноморските сили. „Там имах удоволствието и честта да се занимавам с планирането и провеждането на учението „Бриз”. Бях един от планиращите офицери за учението. Участвах в планирането на „Бриз” през 2016, 2017, 2018 г.”, споделя офицерът. От 1 октомври 2018 г. е старши помощник-командир на фрегата „Смели”.
В личен план – живее на семейни начала с приятелката си. Имат момиченце. А дали един ден ще го насочим към военноморското поприще – може би, но ще видим, времето ще покаже, казва офицерът.
