Мнозина обясняват решението за сегашната война в Украйна като субективна грешка на Владимир Путин, но тя може да бъде разглеждана и през на призмата на геополитическата теория за възходящите сили. Такава е била Русия преди Първата световна война, Германия през втората половина на 30-те години на миналия век, Китай днес. Мощта на възходящите сили расте по-бързо от тази на техните конкуренти и това им дава основание и самочувствие да търсят преразглеждане на съществуващия международен ред.
Именно преценката, че страната му е възходяща сила може да е довела Путин до решението да започне война за завладяването на Украйна. Според мен, а и според повечето анализатори Русия не е такава сила, но все пак в последните години Москва увеличи своята военна мощ, особено в областта на ракетното въоръжение. А и безпроблемната анексия на Крим през 2014 г. увеличи самочувствието на Путин и му даде основания да иска преразглеждане международния ред в Европа, възникнал след Студента война. Или най-малкото – да сложи ограничител за постоянно разрастващите се размери на победата на Запада. Неговото послание е: Вашата победа приключва на западните граници на Украйна. Не можете да капитализирате до безкрайност разпадането на Съветския съюз, все пак то се случи преди 30 години, а днешна Русия е много по-силна от тази в края на 1991.
Драмата на Русия е в инструментите, които тя има на разположение, за да търси преразглеждане на международния ред в своя полза. Москва няма много възможности за проектиране на мека сила върху чуждите държави, защото нейната обществено-политическа система не е привлекателна. Не може да залага и на китайския модел на постепенна мощна икономическа експанзия, с която да впримчва в своята орбита нови партньори. Това е невъзможно, защото в икономиката Русия въобще не е велика сила, по показателя номинален Брутен вътрешен продукт е някъде на 11-12-то място в света. Така остава само военната мощ – нещо, което руснаците имат самочувствието, че притежават. И съответно експанзията на Москва придобива формата на война, а не на изплитане на нови регионални съюзи или на масирани инвестиции в икономиките на чужди държави.
Нападението срещу Украйна може да се разглежда и като превантивен удар. Путин естествено знае, че Украйна не може да бъде приета в НАТО в обозримо бъдеще, но се опасява, че Северноатлантическия пакт може да влезе в Украйна със своята военна инфраструктура. Или пък просто да достави на Киев оръжейни системи в достатъчно количество и качество, така че след няколко години победата на Русия в евентуална война с украинците да бъде много по-трудна.
Досегашното развитие на бойните действия показа, че възможностите на Русия дори и във военната област са доста по-скромни от това, което се предполагаше. Но това става ясно постфактум, решението за нападението е взето от Путин, а не от мен и вас, и при това преди да се знае, че руската армия ще се представи толкова неубедително в тази война.
Макар че не изпращат войски в помощ на Украйна, западните държави на практика също са във война с Русия. Тя не се води с танкове и ракети, а на икономическия фронт. Основно оръжие са санкциите, а целта е Русия да бъде изолирана от световната икономика и по-конкретно – от световната финансова инфраструктура и от достъпа до високи технологии. Това е първата голяма постмодерна война, преди това с тежки санкции е удрян Иран, но те не са били толкова всеобхватни, а и иранската икономика е по-малка от руската, така че глобалният ефект е бил доста по-незначителен.
Резултатът от икономическата война е дори по-важен от изхода на чисто военната схватка в Украйна. Той ще покаже доколко ефективен е контролът на Запада над световната финансова система, а също и колко големи жертви са готови да направят западните държави, за да победят.
Ако остане сама, Русия няма шанс да преодолее финансовата и технологична блокада, въпросът е доколко Москва може да разчита на Китай, за да неутрализира поне частично щетите за нейната икономика. Пекин не би искал конфликтът в Европа да приключи бързо, защото той отвлича вниманието на американците от противостоянието им с Китай. Но ако предоставят на Русия пълен достъп до своята финансова инфраструктура, китайците рискуват да бъдат ударени от вторични санкции и по този начин също да влязат в конфликт със Запада. А и търговията с Китай и ползването на китайските разплащателните системи могат само частично да заместят интеграцията на Русия в световната финансова система. Въпреки всички заричания, че двустранната руско-китайска търговия ще се извършва в национални валути, поне 80% от нея преминава през долара и еврото. А и коя китайска фирма при сегашната ситуация би се съгласила износът и за Русия да бъде заплащан в рубли!
Ясно е едно – Русия ще изпадне в огромна зависимост от Китай, това е единственото й спасение, а икономическото тегло на двете държави е несъпоставимо – китайският БВП е 10 пъти по-голям от руския и тази дистанция ще се увеличава.
Китай ще помага на Русия, но едва ли заради нея ще тръгне на тотална икономическа война със Запада. Китайците все още не са готови за такъв сблъсък, защото изостават в редица високотехнологични сфери и се нуждаят от интеграция в световните производствени вериги. Образно казано – Китай е един от най-силните играчи в шахматната партия на световната геоикономическа надпревара и се надява един ден да излезе победител в нея. А Путин не може да разчита на такова нещо и затова направо ритна дъската. Но ако оставим настрана икономиката, Пекин гледа с огромен интерес какво ще се случи с опита на Русия да ликвидира Украйна. Защото китайците си имат своя Украйна – тя се казва Тайван. Така както Путин е убеден, че украинската нация е изкуствено откъсната част от руския национален организъм, Китай смята Тайван за своя временно отцепила се провинция. И ако един ден китайците се опитат да си върнат острова, сътресението за глобалната икономика ще бъде в пъти по-голямо от това, породено от войната в Украйна. Защото Тайван дава повече от половината от световното производство на чипове, които са в основата на всякакви високотехнологични стоки. Светът може да преживее без руското зърно и дори без руския нефт и газ, но без тайванските чипове – не.
