Шоколад с прясно мляко на два века – 2

Костадин Филипов, 
Брок-Вевей-София    
Швейцарците са практични до крайност, но и разумни до практичност. Такива, каквито са, те си имат своите фетиши. Един от тях е шоколадът, наред с кравите, чистотата, реда и точността. Не знам кой е най-старият или най-силният, но във всеки случай тази година отчитат (в точността не се съмнявайте!) двеста година от деня, в който Франсоа-Луи Кайе е произвел първия шоколад с тази марка. Замесил дошлото оттатък Атлантика какао с прясно мляко, издоено от кравите красавици наоколо, сложил захар и шоколадът тръгнал. И досега, два века оттогава, в Музея на шоколада във фабриката на фирмата в Брок, в кантона Фрибург, ще ви кажат, че техните шоколади са единствените в света, които се правят от прясно мляко. Всички останали фирми по света, в това число и останалите швейцарски, ползват мляко на прах.
Няма как да не им повярваш. Самата фабрика е построена на място, което предполага повече да се изградят я затворени туристически комплекси, я някое химическо заводче с димящи и смърдящи комини, я нещо друго, което да не си е на мястото. Тучни зелени ливади с крави върху тях, по-красиви от жените, както биха ви казали, над тях се издига вертикална скала на върха с обилна зеленина. Типичен алпийски пейзаж, с малките дървени къщи на селцето, с църквата с невисока камбанария – да снимаш и да пращаш картички с този пасторален пейзаж. И тъкмо тук наследниците на първопроходеца Франсоа-Луи в края на 19-и век чучнали фабриката си, нарушавайки по този начин дълголетната промишлено – строителна традиция предприятията да се строят там, където е работната ръка. Те решили, че 
ще им е по-изгодно да отидат там, където е суровината
Намерили мястото край селцето Брок, на около 40-тина километра от брега на Женевското езеро при Вевей. Съобразили профила на сградата на фабриката с околния пейзаж по начин, по който те да са в относителна хармония. И заработили, създавайки постепенно имиджа на своя шоколад като най-доброто, което швейцарското прясно мляко и отвъдокеанското какао, забъркани внимателно и с любов,  могат да дадат на любителите на шоколада.
Да си призная, изпитах леко разочарование, когато, търсейки Музея на шоколада, пристигнахме в Брок и попаднах на комплекс от модерни метални паралелопидни халета, които сега обкръжават първата сграда на Кайе. Тя, със строгата си фасада прилича повече на болнично заведение, отколкото на производствен дом. Сега там е настанен Музеят на шоколада, а модерните  метални халета са част от производствения комплекс, който продължава да бълва трите стандартни вида от лакомството – млечен, бял и черен. Опитах се да поспоря с дъщеря си, която беше нашият гид в пътуването до Брок, че някак си не ми звучи екологично, та дори и естетически всичко това с модерните метални кубове. Но когато се огледаш и видиш чистотата наоколо, когато поемеш прозрачния  въздух, който опиянява, когато аха да протегнеш ръка – и едва ли не докоснеш пасящите наблизо крави, си даваш сметка, че прословутата практичност на швейцарците и този път има право.
Иначе в Музея най-напред те вкарват да видиш историята на какаото и неговото пренасяне отвъд Атлантика от Латинска Америка. На трудния му път към трапезите на европейските кралски дворове и най-накрая – превръщането му благодарение  на изобретателността на местните хора и в съчетание с природния вкус на естественото прясно мляко, в това, което днес е продукцията на „Кайе“. Всичко е направено със стил, използвани са мултимедийните технологии и практики, разказът е лек и увлекателен, като изненадите следват една след друга. В отделните зали може да се проследи цялото развитие на шоколадовото производство. Дори, ако предварително си дал заявка, можеш в работилницата сам да опиташ да направиш от гъстата сладка и вкусна смес. Докато в края на обиколката не стигнеш в залата за дегустация, където се предлагат поне тридесет вида шоколадови бонбони, опитването  на които приключва при третия или най-много четвъртия вид. Защото колкото и да си лаком, колкото и предварително да си се настройвал, че „о, ако ми падне, ще видите вие!“, в крайна сметка приключваш още в началото. Вероятно тъкмо в това е и търговско-рекламният трик да се наситиш от дегустацията, но понеже пътеката така или иначе те отвежда в магазина с продуктите на „Кайе“, 
няма начин да не си купиш нещо
Пък и си даваш сметка, че въпреки своята популярност, въпреки претенцията за използване на прясно мляко, въпреки чудесния вкус в устата след пробата, а може би точно заради всичко това накуп, „Кайе“ не се намират в България. Значи  „Кайе“ стават за подаръци като нещо уникално и типично швейцарско
И взимаш плетената кошничка, за да я напълниш
Впрочем, и тук местните хора са си направили сметката. Цените на предлаганите продукти, излезли само преди часове от производствените халета, не са по-ниски от тези на супермаркетите, да речем. Някакви бонуси за това, че си пазарувал от фабриката няма. Сто грама „Кайе“ струва 2,30 франка, колкото и навън. Малко или много е това, не знам, но за качеството гарантирам. Както се казва, за тях е нормално, за нас – не.
Сега „Кайе“ е в състава на хранителния гигант „Нестле“, чиято централа е на брега на Женевското езеро, почти в центъра на Вевей. И доколкото знам, тази марка е единствената, която е част от „Нестле“. Други марки шоколади там не се произвеждат или предлагат. Със своята популярност и оборот на истински шоколад „Кайе“ им е достатъчен.  Сливането на двете фирми – „Кайе“ и „Нестле“ е станало през 1929 г., когато в САЩ и в света е започвала Голямата депресия. Едни източници твърдят, че основателят на „Нестле“ Анри Нестле, просто си харесал закъсалия „Кайе“ и го купил. Други, които ми се струват по-достоверни, твърдят, че двете фирми чрез сливането си в тежък период на местната и на световната икономика са преодолели натиска на мощни американски фирми да бъдат купени заради високото качество на продукта. А и заради перспективата вложените средства да се върнат многократно в бъдеще. Тази версия ми изглежда по-вярна, защото акцентира не само на икономическата логика, но и на патриотичния порив на двете швейцарски фамилии да устоят на съблазънта да продават. И да запазят производството си там, където са го започнали. Въпреки конгломерата от най-различни националности и раси, какъвто представлява днес швейцарската нация, чувството на привързаност  и патриотизмът са нейна ярка отлика.
И фетишите са част от тази отлика. Като погледнеш, и самата Швейцария като цяло е фетиш и мечта за много народи и държави от земното кълбо. Заради шоколада, който стана на двеста години, но и не само заради него…