Спирдон СПИРДОНОВ
Точната прогноза на времето може да доведе до промяна на хода на историята, казва началникът на Метеорологичния център на ВВС.
Подполковник Милко Николов е роден на 29.09.1967 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва висше образование с отличен успех – Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност физика, специализация „Физика на твърдото тяло“ през 1992 г. През 2015 г. защитава магистратура по метеорология. Биографията му като инженер метеоролог започва от 1993 г. на летище Доброславци, преминава последователно на летищата Габровница и Граф Игнатиево. По-късно е старши помощник-началник на секция, началник на секция, началник на сектор, а от 2015 г. е началник на Метеорологичен център (МЦ ) на ВВС в база „Командване, управление и наблюдение“ на ВВС. През 2006 г. е метеоролог в първия до този момент контингент на ВВС за управление на летище Кабул – Афганистан, под егидата на ISAF. От 2016 г. е национален представител по военна метеорология в НАТО.
– Г-н подполковник, наука ли е авиационната метеорология?
– Военната метеорология е един от многото специфични (научноприложни) дялове на метеорологията и изучава влиянието на метеорологичните елементи и явления върху хората, техниката и въоръжението, инфраструктурата в състава на видовете Въоръжени сили. Когато се изследват (наблюдават, анализират и прогнозират) метеорологичните условия в контекста на планиране, подготовка, провеждане и оценка на дейностите във военната авиация, говорим за военна авиационна метеорология.
– Колко е важна връзката между оценката на метеорологичното време и победата?
– Днес има доказателства, че около 500 г. пр.н.е. вече е съществувало дълбоко познаване на атмосферните процеси. Приблизително по това време китайският генерал Сун Дзъ казва, че пълна победа ще постигне само този, който познава своите възможности, тези на противника, Земята (полето на битката) и Небето (метеорологичното време). Във военната история на човечеството има много свидетелства за това, колко скъпо струва недооценката на метеорологичното време, например войните на Наполеон. Както и как правилната и навременна оценка могат да доведат до промяна в хода на историята, например точната прогноза за начало на десанта в Нормандия в края на Втората световна война. Основната задача на военните метеоролози е предоставяне на точни, навременни, подходящи, последователни и надеждни метеорологични данни, информация и продукти за постигане на тези победи.
– Къде и как се подготвят военните метеоролози ?
– Необходимо е да изясним, че в БА метеорологични структури има във ВВС (метеорологичен център, метеорологични секции в авиобазите, метеорологични станции) и във ВМС (хидрографска служба, авиобаза „Чайка“). Военните метеоролози са всички служители в тези структури, а именно офицери с висше образование, технически състав (основно сержанти) и метеорологични наблюдатели (сержанти и/или цивилни служители) с висше или средно образование. Преобладаващата част от офицерите са завършили специалност физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и имат магистратура по метеорология, защитена в катедра „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет. Много малка част са с образование по география или артилерийско инструментално разузнаване. Изучаването на основите на атмосферната физика във висше училище е необходимо, но не и достатъчно условие да бъдеш военен метеоролог. Затова в миналото от ръководния състав специалисти, а днес в Метеорологичния център (МЦ) на ВВС се разработват и прилагат методики и програми за обучение на новоназначени военни метеоролози до достигане на задължителните изисквания за изпълнение на функционалните задължения. Отделно се провежда преподготовка при промяна на методите и техническите средства за метеорологично осигуряване.
– През 2022 г. Военната метеорологична служба ще навърши 100 години. Какво остана от това време и какво се промени?
– Подготвяме книга „100 години метеорологична служба в Българските ВВС“. За отбелязване е, че има неща, които не са се променили и до днес. Това са упоритият труд, вдъхновението и непрестанната отдаденост на стотици добри хора, отдали живота си на една не толкова благодарна професия. Друга ярка следа в историята ни са постиженията, повечето с мото „За първи път в България“. Отначало това са първите учебници по метеорология, създаване и развитие на националната мрежа от синоптични и аерологични станции, първите метеорологични прогнози за войската и за гражданството и др. През последните години това са: създаване на уникална за страната метеорологична база от данни (1990 г., от 2022 г. с SQL организация); първата в страната метеорологична WEB страница (в Интернет среда, 1998 г.); ежегодно подготвяне и издаване на уникален календар „Метеорологичен справочник“ (МС, от 2004 г.); военноекспертна оценка и прогноза на климата на страната (през 2005 г., с прогноза до 2015, през 2016 г. с прогноза до 2033 г. публикувана в МС-2022) и др. Третото общо е стремежът за въвеждане на световните постижения в тази област, научни и технически, в непосредственото осигуряване. И досега в България използваме синоптичния метод за прогноза, въведен у нас от военните метеоролози малко след създаване на „Служба за времето“. За тези 100 години напредъкът и в метеорологията, като наука и практика, е внушителен. Но целта е еднаква – ефикасно и ефективно метеорологично осигуряване на всяка военна задача.
– Взаимодействате ли с метеорологични центрове в други държави?
– Метеорологията е интернационална област за обмяна на данни и знания. За нас е важно, че през последните години многобройните ни контакти с колеги от САЩ, Германия, Белгия, Италия и др. доведоха до качествено ново ниво на собствената ни система за обучение, разработване на методики за обработка на данни и представяне на резултатите.
– До каква степен постигате независимост при кризи и ограничаване на съвременните комуникации?
– За да бъдем независими в това отношение и във връзка със Стандартите на НАТО в нашата област през 2006 г., предложихме на Командването на ВВС да предприеме стъпки за създаване на собствена автоматизирана система за метеорологично осигуряване (АСМО). В техническо отношение, освен сигурни свръзки, тази система трябва да има три подсистеми – достатъчен брой автоматични станции за приземни наблюдения (АМС, стационарни и мобилни), 3–4 мобилни станции за сондиране на атмосферата и 4–6 мобилни летищни радара. Целта освен подобряване на качеството на осигуряването е независимо действие на тази ситема при кризи от военен и невоенен характер. Първата стъпка бе направена през 2008 г., когато започна разполагането на 22 АМС във войскови райони на ВВС, избрани така, че да дават информация за времето под т.нар. временно отделени зони. През 2013 г. тази подсистема бе приета на въоръжение в БА. За придобиване и на останалите подсистеми, както и за цялостна поддръжка на системата ще са необходими значителни финансови средства.
– Имате ли готовност за осигуряване на полетите на новите изтребители Ф-16?
– Още след първото посещение на наши колеги в натовска страна (Гърция, 1993 г.) става ясно, че е необходимо цялостно преоборудване с нова метеорологична техника. Това започна през 2001 г. Малко преди началото на първото многонационално военновъздушно учение на наша територия („Кооператив Кий”, септември 2001 г.) на летище Гр. Игнатиево в съответствие със стандартите на НАТО и ИКАО бе инсталирана автоматична летищна метеорологична станция. Интересното е, че в групите на САЩ и Швеция беше включен и метеоролог, т.е. израз на недоверие към нашите възможности да осигурим учението в съответствие със стандартите. За тези двама колеги тези десетина дни си бяха една хубава екскурзия, защото ние самостоятелно и успешно изпълнихме задачите. През октомври получихме и висока оценка на годишната среща на групата по метеорология във Военния комитет на НАТО. Оттогава и досега в множеството многонационални учения, които сме осигурявали, не се е налагало да бъдем подпомагани. Ще се справим и с осигуряването на новите изтребители, като се надяваме и на доизграждане на АСМО.
– Какви са пожеланията Ви към Вашите колеги по повод на Световния ден на метеорологията – 23 март?
– Освен здраве и късмет пожелавам на всеки от нас да припознае себе си в 100-годишната ни история и да трансформира в делата си позитивизма на наследената интелектуална енергия.
