Войната в Украйна поне временно тушира амбициите на Република Сръбска за отделяне от общата държава.
Искаме ли да признаем или не – войната в Украйна се превърна в катализатор на процесите в други невралгични райони на европейския континент. Ако досега там е било поддържано напрежение на ниско ниво, което би могло да се отстрани с политически средства, на фона на интензивността на военните действия на Изток все повече стават гласовете за „разчистване на сметките”. Обикновено подобни гласове идват от места, които и без това са слаби звена в регионалната и европейската архитектура на сигурност и стабилност. Както в случая с Босна и Херцеговина (БиХ) на Западните Балкани.
Колко години минаха от подписването на Дейтънския мирен договор, който сложи край на кръвопролитната война на територията на БиХ? Почти 27 години. Но колкото повече времето минаваше, толкова повече ставаха ясни несъстоятелността и липсата на функционалност в структурата на Босна и Херцеговина. Съставена от три етноса, всеки от който получи свое формирование, обединени всички заедно в обща държавна структура, Босна и Херцеговина се превърна в
„черна дупка” за огромните финансови средства
които международната общност отделяше за нормалното ѝ функциониране и осъществяване на реформи. През цялото това време страната бе под прякото наблюдение на представители на Европейския съюз и с физическото присъствие на мисии на НАТО и ЕС, които да гарантират сигурността ѝ.
Но нещата очевидно не вървят, държавната машина, крайно обременена от раздутата администрация, се превърна в хранителна среда за лично забогатяване и корупция, която вече не може да се скрие. Причините са много – и обективни, и персонални, но е факт, че БиХ днес е „болният човек” на Западните Балкани.
За мнозина основната причина за това състояние на напрежение в БиХ е поведението на лидера на сръбската етническа общност в страната и представител на Република Сръбска в колективното председателство Милорад Додик. Той не крие политическите си амбиции да даде повече правомощия на републиканските власти по отношение на основните функции, които до момента централното държавно управление изпълнява. Додик е подкрепен от Белград и лично от президента Александър Вучич, но и от Москва. Той е в остър конфликт със специалния пратеник на ЕС в Сараево, бившият министър на земеделието на Германия – Кристиян Шмит. Двамата си разменят остри реплики в спор, който отдавна е приел сериозни публични размери и внася напрежение в управлението на страната. Дори и в дните на започналата война в Украйна, когато по принцип политиците трябва да бъдат смирени и да обмислят внимателно думите си, Додик определи германеца като „едно нищо”. „Шмит е човек, чиято позиция не е нито важна, нито релевантна”, заяви Додик, след като германецът му бе препоръчал във връзка и в контекста на украинската криза „да не говори няколко дни и да мисли, преди да го стори”. Поводът за новата искра в
личната и политическата неприязън между двамата
бе становището на Додик, че БиХ не трябва да подкрепя санкциите на международната общност срещу Русия, както впрочем направи и Сърбия на Вучич. В това няма никаква изненада, разбира се, каквото и да говорят в Белград и каквито и аргументи да вадят в своя полза, политиката на Додик е резултат на тесни консултации и съгласуване с политиците край Сава.
Всъщност – ако сме искрени, въпросът дали в БиХ би могъл да избухне вътрешен въоръжен конфликт като отражение на войната в Украйна, придоби по-голяма актуалност след превантивните мерки, които силите на мисията на международната общност EUFOR предприеха. Контингентът от войници в началото на март на мисията бе увеличен с още 600 души, разположени на три различни места в северната част на страната и близо до границата със Сърбия. Френските ВВС заявиха, че като част от тренировките за защита на страната ще контролират въздушното пространство не само на Босна и Херцеговина, но и над Западните Балкани. „Самолетоносачът „Шарл дьо Гол” в момента е на оперативно обучение в Средиземно море и от 7 март 2022 г. неговите
самолети „Рафал” ще летят над Западните Балкани
в това число и над Босна и Херцеговина”, се казваше в съобщение на страницата на EUFOR във Фейсбук. От своя страна командването на мисията съобщи, че с оглед на влошеното равновесие в областта на сигурността в Европа и като мярка на предпазливост е било прието доброволното предложение на Франция в следващите няколко дни да бъдат извършени полети на самолети над територията на БиХ. Така мисията на ЕС щяла да демонстрира своята приемственост в поддържането на сигурността и стабилността в държавата и в района в момент, когато международната ситуация е коренно променена.
Дори и мерките на EUFOR да имат тренировъчен характер, те вдъхват достатъчен респект срещу всеки, който би се опитал да лови риба в мътна вода. А и авторитетни представители на международната общност дадоха ясно да се разбере, че всякакви опити за отцепване на Република Сръбска от БиХ са крайно неприемливи. И това беше казано ясно и на тримата членове на колективното председателство на държавата от министъра на външните работи на Германия Аналена Бербок. В рамките на обиколката си из Западните Балкани тя се срещна и разговаря и с Милорад Додик, и с Шефик Джаферович, и с Желко Комшич, лидера на хърватската общност. Додик бил уверил германската си гостенка в това, че Република Сръбска няма планове за отцепване, че ситуацията вътре в държавата не е толкова лоша, колкото някои се опитват да я изкарат. И че няма условия за конфликт или война. В отделно изявление след срещата обаче лидерът на босненските мюсюлмани Джаферович определи разговора си с Бербок като „важен, конструктивен и успешен”, защото германката била потвърдила сериозния ангажимент на Берлин да помогне на БиХ да преодолее сегашната вътрешна криза и да продължи по пътя на евроатлантическата интеграция. Но за това, допълни Джаферович, е нужно да се гарантира нормалното функциониране на държавните органи на БиХ да се вдигнат блокадите и да спрат заканите за нарушаване на суверенитета и териториалната ѝ цялост. Тоест Додик да спре със своите намерения за отцепване. Значи,
все пак криза има и различни оценки на поведението на политиците – също
Както се вижда, посещението на шефа на германската дипломация е било удобен повод тези различия в оценките да излязат на показ и да бъдат поставени на масата. Не че те не се знаеха. Да, всеки от тримата е изложил своите позиции за кризата в държавата, но и тримата са били единодушни, че това, което Германия може да направи в този момент за БиХ, е да каже при какви условия страната може да получи статут на кандидат за членство в ЕС. И да получи подкрепата на Берлин за това, разбира се, следвайки примера с Украйна.
Искането на Сараево не е прецедент, защото и други държави, ползвайки ситуацията с войната на Изток, поискаха ускоряване на техния път към пълноправно членство в европейското семейство. И Северна Македония го направи, дори Косово не си спести изкушението да постави този въпрос. Очевидно е, че извън Украйна, която поиска бърза писта за членство, но не я получи, става дума за малки държави, в които по една или друга причина движението към членство е блокирано, или не се осъществява с желани темпове. Не съм убеден, че използването на създалата се ситуация с войната е най-коректният и политически оправдан инструмент за натиск срещу европейските институции за затваряне на очите пред неосъществени реформи, пред неизпълнени критерии, пред нерешени въпроси на добросъседството. Но си давам сметка, че всяка подкрепа сега, и точно сега, особено ако има и своя конкретен израз по пътя към Брюксел, е форма на защита и на повишена сигурност пред опасностите от въоръжен конфликт някъде на друго място.
БиХ е много далеч назад в своя евроатлантически път. Но пък защо да не опита. Една гаранция за сигурност повече никога не е излишна. Затова и поставих това заглавие – БиХ няма да се цепи, иска в ЕС.
