Проф. Димитър НЕДЯЛКОВ
Слави КОСТАДИНОВ
Турските дронове „Байрактар“ са едно от най-обсъжданите оръжия, които Украйна използва в сегашната война с Русия. Това е повод да припомним за едно българско усилие в областта на безпилотните летателни апарати, прекършено по политически причини. Точно когато прототипът на Bayraktar Mini провежда първите успешни демонстрационни полети, на летище Кондофрей българският НИТИ уверено лети. Съдбите на двете сходни конструкции се оказват различни. У нас всичко е затрито с лека ръка заради капризи на овластено невежество с амбиции, докато в Турция, макар и с много усилия и пари се появява завършен продукт. Bayraktar TB2 е тактическа, въоръжена безпилотна летателна система, разработена и произведена от компанията Baykar Teknoloji. Притежава усъвършенстван дизайн и възможности на Baykar цялата система да се произвежда с турски материали.
Системата доказа своята ефикасност в над 400 000 оперативни полетни часа. От първия напълно автономен полет през 2014 г. до наши дни продължава да изпълнява успешно мисии в рамките на турските въоръжени сили, жандармерията и турската национална полиция. В момента
257 платформи Bayraktar
са в услуга на Турция, Катар, Украйна и Азербайджан. Bayraktar TB2 държи рекорда в историята на турската авиация за продължителност на полет от над 27 ч и достигната височина от 11 594 м.
Първите участия в операциите в Сирия „Ефратски щит“‚ „Маслинова клонка“ и „Пролетен щит“ са обнадеждаващи. През 2019 г. е реализиран успешен полет на Bayraktar Akinci с два турбовитлови двигателя и полезен товар 900 кг. Серийният вариант има комуникационен обхват над 300 км, скорост на полет 130–222 км/ч, полезен товар 150 кг (включително 2 ракети и 2 бомби с лазерно насочване). Максималното тегло при излитане е 700 кг. Двигателят Rotax 912 от 105 к.с. поддържа максимална работна височина – 5500–7000 м. Геометричните размери – размах на крилата 12 м, височина 2,2 м и дължина 6,5 м, осигуряват малка ефективна отразяваща повърхност и трудно поразяване от земята и от изтребители.
Въоръженият Bayraktar TB2 е многофункционална платформа, способна да извършва захват на обекти за поразяване с помощта на бордовия лазерен целеуказател. Оборудването на дрона предоставя възможност за предаване и обработка на изображения в реално време. BGAM е уеб-базирано приложение, което позволява на потребителите да гледат предавания на живо, сигурно в мрежата или на таблети, използвайки мобилното приложение през интернет.По избор може да бъде интегриран вграден софтуер към системата за предаване на изображения, позволявайки предаване на живо към мобилни устройства, работещи с Windows. Прехвърлянето на данни от силно защитена мрежа към мобилни устройства е защитено чрез приемане на метод за криптиране от край до край.
Армията на Турция печели световно внимание, когато нейните военновъздушни сили започват демонстрация на сила срещу сирийската войска на Башар ал Асад. Като част от съвместна операция турските военновъздушни сили използват своите дронове Anka-S и Bayraktar TB2, за да нанесат удари срещу настъпващи части на сирийската армия. Турската въздушна кампания е кратка, продължава четири дни, след което Анкара и Москва сключват регионално прекратяване на огъня. Bayraktar TB2 работи в система от шест дрона, две наземни контролни станции, три терминала за наземни данни, два отдалечени видеотерминала и оборудване за наземна поддръжка.
Освен в сирийската операция Турция е използвала дронове Bayraktar TB2 срещу Кюрдската работническа партия (PKK) и Отрядите за народна самоотбрана (YPG) в Ирак и Сирия. Турция е разположила около дузина BayraktarTB2 в Либия, където Анкара поддържа признатото от ООН правителство на националното съгласие (GNA) в борбата срещу Либийската национална армия на фелдмаршал Хафтар. В тези конфликти бойните загуби за Турция са приемливи.
Следва бойна практика на „Байрактар“-ите в регионалния конфликт в Нагорни Карабах, известен сега като 44-дневната война. Резултатът се оценява като
преломен момент в историята на войните
В хода на този кратък, но интензивен конфликт ескадрила азербайджански Bayraktar TB2 на практика елиминира немалък арменски военен потенциал, унищожавайки общо 549 земни цели, включително 126 бойни бронирани машини (до 90 танка Т-72), 147 артилерийски установки, 60 залпови ракетни установки, 22 ракетни системи земя–въздух, шест радарни системи и 186 превозни средства.
По време на бойните действия между Русия и Украйна се разпространяват видеозаписи от успешен удар по руска военна техника от боен дистанционно-пилотируем летателен апарат. Потвърдена е информацията, че Украйна закупила, до 20 ТВ2. Украйна и Турция са подписали споразумение за местно производство, но то все още не е започнало. Безспорен факт е, че вече повече от три седмици след началото на конфликта Bayraktar TV2, продължават да летят и стрелят с управляеми ракети по руски ракетни установки, танкове и влакове за доставки.
Умишлено споменаваме за този пример на съседна държава, пред която някога имахме преднина в усилията си да създадем съвременни измерения на въздушната си мощ в рамките на шесто поколение авиация. България има потенциал да бъде и производител в това ново направление на войната във въздуха. Десетки български фирми пряко или косвено са ангажирани в областта на дистанционно-пилотируемите летателни системи. Примерите за удачни конструкции са десетки. През годините въпреки незаинтересоваността на българската държава,
у нас са разработени повече от 80 типа безпилотни самолета
с различни двигатели: електрически, ракетни, пулсиращи реактивни, турбинни и бензинови. В момента български фирми могат да демонстрират поне дузина различни типа роботизирани въздушни системи.
Натрупаният опит позволява в рамките на броени месеци да се предложи за изпитания прототип от нужния за българската войска клас, включително и такъв с товароподемност до 1000 кг. Години наред обаче българските фирми са дискриминирани, тъй като не се създава оторизирана институция, която да изпитва и сертифицира национални производства. Проблемът е известен и нерешаването му вече има вид на умишлено бездействие в интерес на предпочитащите да „пазаруват“ подобни системи в чужбина. Трябва да се прекрати подобно национално предателство и наистина да се започне процес на инвестиране в отбраната. Турският пример не е нов. Ние сме го имали по времето на Царство България – можем ли да си произвеждаме, купували сме за войската родна техника. Така сме се въоръжили със свои самолети ДАР и КБ. Време е да се върнем към тази практика за авиацията си от 6-о поколение. Нека си спомним, че последните големи доставки на бойни и учебно-бойни самолети са от Съветския съюз и Чехословакия. Преди това от хитлеристка Германия. Тях вече ги няма. Светът се мени прекалено бързо за подобен скъп лукс.
