Налага се прецизиране на редица законови текстове, показва изследване на Министерството на отбраната.
През 2020 г., с оглед преодоляване на проблемите заради некомплекта от личен състав бяха направени промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). В МО е изготвен Доклад за оценка на въздействието на тези изменения и допълнения.
Какви са накратко резултатите в иначе доста обширното изследване за времето от април 2020 до септември 2022 г.? Обобщени са отговорите на командирите и началниците на структури от въоръжените сили и на публикувания въпросник в сайтовете от други заинтересовани страни. Направени са и някои предложения. Като цяло се вижда, че само с промени в закона и правилниците дефицитът в армията трудно би се стопил.
С промяната на закона е създадена възможност Министерството на отбраната да използва още
3 години над пределната възраст
за звание военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а тези от академичния състав (доценти и професори) – още пет години. Смята се, че така се защитават вложените в тях инвестиции и се осигурява предаването на натрупаните знания, умения и опит на по-младите им колеги.
За ограничаване нарастването на некомплекта допринася и увеличената възраст за приемане на военна служба до 40 години. С помощта на тези изменения се намалява и натискът върху системата за пенсионно осигуряване. В доклада се посочва, че от стратегическа гледна точка промените са изключително полезни за въоръжените сили, именно във връзка с намаляването на нарастващия некомплект.
Независимо от това, те не се оценяват по същия начин от всички заинтересовани страни, тъй като една част от тях не подхождат сериозно към оценяването им, а други се водят от лични интереси, а не от тези на системата. Измененията са постигнали поставените цели и са полезни за организацията като цяло, но препоръката е в дългосрочен план да се разработят мерки за подобряване на социалния статус на военнослужещите и издигане престижността на професията, с цел по-добра реализация на пазара на труда.
Въвеждането на
мандат за престояване на длъжност
за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан І ранг“), които са били на заеманата длъжност повече от 4 години и откажат да заемат предложена им равна или по-висока длъжност, е другият момент от изследването. На сегашния етап то има положително въздействие, но практиката не позволява да се оцени реално постигането на целта.
Създадена бе възможност в интерес на службата пределната възраст на военнослужещите,
упражнили правото си на пенсия,
да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред. Прилагането на това изменение е било полезно спрямо интересите на службата за осигуряването на специалисти със специфична квалификация за изпълнение на стоящите пред формированията задачи.
Наблюдава се, обаче, негативно отношение на по-младите военнослужещи, които няма да имат възможността да получават пенсия и заплата, и да се възползват от това удължаване на пределната им възраст. Част от ръководителите на структури също не одобряват тази промяна. Освен това, остават съмнения за налични възможности за реализиране на корупционни практики, както от страна на военнослужещите, така и от страна на част от командирите/началниците на военни формирования.
Изменението има положително въздействие и е полезно за организацията, но създава напрежение между военнослужещите. 80 процента от попълнилите анкетата оценяват тази възможност негативно, а 75 на сто – като предпоставка за корупционни практики, като две трети от тях са твърдо убедени в корупционната й същност. Фактът, че над 83 процента от тях са офицери, които не получават пенсия, е ясен признак за съществуващо напрежение.
Очевидно е, че разликата, която се получава в стандарта на живот, оказва своето влияние върху мнението на военнослужещите. Малка част от анкетираните дават възможност на пенсионираните да работят, но не и на мястото, на което са се пенсионирали и не на ръководни длъжности. Препоръката е да бъдат прецизирани текстовете, с оглед намаляване на отрицателното въздействие, спрямо военнослужещите, които не са и не могат да упражнят правото си на пенсия по условията на чл. 69 от КСО.
Резултатите от проучването, направено във ВА „Г. С. Раковски“ сред 37 офицера, показват, че създадената възможност за
повишаване на пределната възраст до три години
на военнослужещите, упражнили право на пенсия, които са нужни на въоръжените сили, по решение на министъра на отбраната, не се одобрява от малко над половината от анкетираните офицери („напълно не одобряват“ – 43,2% и „по-скоро не одобряват“ – 16,2%).
Положителна оценка към тази възможност са изразили останалите офицери от Академията („напълно одобряват“ – 24,3% и „по-скоро одобряват“ – 16,2%). В коментарите на военнослужещите по този въпрос е изтъкната необходимостта от ясни и единни критерии за всички, тъй като с увеличаването на пределната възраст до три години на военнослужещите, упражнили право на пенсия, които са нужни на въоръжените сили, по решение на министъра на отбраната, съответно след мотивирано предложение по команден ред, се създават предпоставки за субективизъм и корупционни практики.
Анализът показва, че въпреки позитивните резултати по отношение на некомплекта в следствие на промените в КСО от 2015 г., които дадоха възможност да се получават пенсия и заплата, във въоръжените сили се получиха и
отрицателни ефекти.
Оформиха се две групи военнослужещи. Първата включва тези, които към онзи момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека. Във втората група останаха тези военнослужещи, които, въпреки че могат да упражнят правото си на пенсиониране не го правят.
Водещ мотив за тях е, че няма друга армия в НАТО и ЕС, в която пенсионирани военнослужещи да продължават да служат. По-късно се оформи и трета група. МО отчете възникването на определена сложност в отношенията между военнослужещи с упражнено право на пенсия по КСО и такива, които не са и няма да го придобият до навършване на пределна възраст.
В обозримо бъдеще това можеше да окаже негативно влияние върху поведението и действията на военнослужещите по отношение на службата им, а от там и на способностите на въоръжените сили за изпълнение на декларираните мисии. Част от препоръките в това отношение са създаване на условия за постепенно намаляване на военнослужещите, получаващи пенсия и заплата и повишаване на мотивацията за служба на военнослужещите, които не са ползвали правото си на пенсия.
Необходимо е и премахване на съществуващото разделение между военнослужещите, които могат да се пенсионират и тези които не могат, поради невъзможност да изпълнят изискванията на КСО. При запазване на статуквото след 2029 г. право на пенсиониране ще имат само военнослужещи със звание полковник („капитан І ранг“) и по-високо, се посочва в доклада.
По предложение на депутат бе разширен кръгът на лицата, които участват като членове в
Съвета по отбрана,
чрез включване на командира на Съвместното командване на специалните операции, директора на Служба „Военна информация“ и началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. В доклада се посочва, че увеличаването на състава не е довело до повишаване на ефективността на този съвещателен орган на министъра на отбраната.
Прекомерното увеличаване на броя на членовете му води до усложняване на процедурата по свикване, администриране на дейността му и в определени случаи – по вземането на решения, се отбелязва в доклада. Смята се още, че включването само на част от командирите на командванията в Българската армия, съответно само на началника на една от военнообразователните институции не е обосновано. Срещали се и затруднения за осигуряване на всички членове на присъствените заседания. Препоръката е да се преразгледа съставът на Съвета по отбрана, като се прецени неговото оптимизиране.
В доклада има три основни препоръки за последващи действия. Едната е промени в ЗОВСРБ във връзка със Съвета по отбрана. Втората е прецизиране на текстове в правилника за прилагане на закона, относно реда за удължаване до три години, в интерес на службата, на пределната възраст на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия, по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред, за да се отстранят всякакви съмнения за субективност при вземането на решения. Третата също засяга правилника и се отнася до актуализиране на минималния престой във военно звание спрямо удължената пределна възраст за военна служба.
