През 2004 г., само два дни преди официалното приемане на България в НАТО, изтребителната ни авиация встъпи в първото си бойно дежурство за охрана на въздушния суверенитет в интегрираната система за ПВО на НАТО. Нещо повече – страната ни стана гарант за неприкосновеността на въздушните граници и на Европейския съюз. И вече десет години Air Policing (Въздушна полиция) е най-важната бойна задача на българските Военновъздушни сили в мирно време, сравнима по риск и отговорност с мисии като тези в Афганистан, Ирак, Косово, Босна.
На практика Air Policing е мисията на българските ВВС в мирно време, която всяка минута, непрекъснато, 24 часа в денонощието, тества връзката по веригата на участниците в мисията – от Обединения център за въздушни операции на НАТО до дежурната двойка изтребители в Граф Игнатиево.
Ден първи
Летище Граф Игнатиево, на което е разположен преди 62 години 19-и изтребителен авиационен полк, е първото летище, застъпило в бойно дежурство за охрана на въздушните ни граници. Това е летището, от което за първи път излитат пилоти за прехвати на чужди въздушни разузнавателни балони през 50-те години на миналия век, мисии, които днес с право наричаме балонната епопея.
Припомняме тези факти, защото мисията Air Policing на 3-а авиобаза, казано метафорично, не е „написана” на празен лист, а има своята предистория на същото това летище.
Сега, няколко десетилетия по-късно, реалното включване на България в интегрираната система за ПВО на НАТО има своята дата – 29 април 2004 г. От този ден започва 24-часовото бойно дежурство в 3-а авиобаза Граф Игнатиево за опазване въздушния суверенитет на страните от алианса, мисията, наречена Air Policing.
Тази дата за Военновъздушните ни сили е предхождана от сериозни тренировки на пилоти, щурмани, специалисти от Радиотехническите войски и Комуникационните и информационни системи, т. е. всички по голямата верига, призвани да участват в мисията Air Policing.
Въздействието на дежурните сили и средства по самолет-ренегат или въздухоплавателно средство, търпящо бедствие, трябва да докаже готовността на българската система за ПВО да въздейства върху всеки нарушител на въздушните ни граници.
Фактическото встъпване в бойно дежурство по Air Policing на двойката изтребители от авиобаза Граф Игнатиево става след генерална тренировка на 23 март 2004 г. и финален тест на системата на 14 април.
Тази проверка от инспектори на НАТО доказва готовността на дежурните сили да се интегрират в новата система. Тогава командир на авиобазата е полковник (днес генерал-майор, командир на ВВС) Константин Попов.
Мисия – реална
През изминалата 2013 г. многократно дежурните екипажи бяха вдигани по тревога за въздействие по реални цели. Ето какво споделя командирът на 3-а авиобаза бригаден генерал Цанко Стойков.
„Във всички действия по реални цели през изминалата 2013 г. пилотите ни се справиха отлично. При това във всякакви условия денем и нощем. Действаха в рамките на заложените нормативи при всички вдигания по тревога и във въздуха, при действия по командите на всички пунктове, които ги управляваха. По поведението, по действията им не намирам да има някакви разлики от какъвто и да е характер с тренировките по тази мисия.
Вярно, отчита се особеността, че пилотите излитат с въоръжение, че се лети към реална цел и съществува възможност за употреба на оръжие. Но по действията, по начина, по който се изпълняваха командите и по подготовката на летците, не намирам никаква разлика. Това означава, че те емоционално, психически и в професионален план са подготвени и могат да изпълнят тези задачи спокойно и уверени в действията си какво трябва да предприемат във всеки етап от полета.”
Гласът от земята… и бъдещето
Граф Игнатиево е базата, която работи ежедневно с пунктовете за управление. Подготовката на ръководителите на полети от летищния център на базата е отлична, казва генерал Стойков. Имат опит и самочувствие, защото са участвали в много тренировки и в проверки на бойното дежурство Същото може да се каже и за щурманите „Бойно управление” и щурманите-насочвачи, и за ръководителите на полети „Кула” и „Подход” – имат опит и могат да се справят и в по-сложна обстановка и условия, в които се лети. Естествено сред тях има такива с повече опит и такива, които сега го трупат.
Всичко това се отчита и става планово. “Успяхме да повишим класната квалификация на доста от по-младите ръководители на полети. Останалите защитиха класната си специалност „Майстор”.
Това е добре, защото имат достатъчно ръководени полети във всякакви условия – денем и нощем, включително и по бойно използване.”
Тук трябва да припомним, че през изминалата 2013 г. бе тренирана трансгранична операция с нашите съседи. Според командира на базата като процедури и изпълнение затруднения няма. Независимо от по-усложнената обстановка, екипажите успяват да изпълнят всички процедури по предаването и приемането на самолета-цел и да се поберат в заложените нормативи.
Оттук нататък предизвикателството е работата по уточняване на реда при необходимост за кацане на запасно летище в съседна страна, с която България има техническо споразумение. Това е по-особена задача, уточнява генералът. Затова екипажите трябва да са подготвени и за подобна ситуация. Все още има ограничение в техническите възможности на бордните системи за навигация.
Но при една бъдеща модернизация на навигационните системи екипажите имат готовност за изпълнението и на такава задача. Вариантите са както наши екипажи да прелетят до съседна държава, така и да бъдат осигурени екипажи от нашите съседи, които да кацат на летище Граф Игнатиево – готовност да бъдат посрещани, да се осигури техният престой, обслужването на техниката и изпращането им обратно. Разбира се, тези мисии са в процес на уточняване и подготовка. Затова 2014 г. ще бъде посветена на изграждането и на тези звена, за да може базата да изпълнява уверено подобни мисии.
За самочувствието…
“Хората споделят, че на фона на общата обстановка вън от армията и авиацията, ние сме пример с това как обучаваме и възпитаваме военнослужещите в непреходни ценности. Обществото вижда това и го оценява.” – смята командирът на Граф Игнатиево.
… и стимулът
“Мнението ми като командир може да се различава от това на мнозинството летци. Не можем да говорим само за материална и финансова компенсация на това, което те правят и получават. На нещата гледам комплексно. Сигурен съм, че може и е нормално да получават адекватен стимул.
За отговорностите, които носят, за риска, който поемат, за работата, която извършват. Но ние не можем да бъдем остров в океана. И държава в държавата. Не можем да изпъкнем като някакъв връх в обществото в обстановката, в която се намира нацията. Предполагам, че и не това е целта и на пилотите.
Вероятно говорим за реално и достойно възнаграждение, което да им позволи спокойно и уверено да изпълняват натоварващите мисии, които отнемат много голяма част и от личното им време. Заради натоварването то не е достатъчно и за семействата им. Лишават ги от присъствието си. И те се чувстват ощетени. Затова решаването на този въпрос трябва да се търси по средата.” – е коментарът на бригаден генерал Стойков.
Силвия Желева
