С помощта на съвременните комуникации и съдействието на главния сержант на 26-ия български контингент в Афганистан старшина Ивелин Инджов, зададохме еднакви въпроси на военнослужещи, които сега изпълняват своята отговорна мисия. Въпреки голямата си заетост, отговориха ни подполковник Атанас Георгиев – помощник-национален командир на контингента, той и национален командир на контингента за Кандахар, и подполковник Илия Стойчев – помощник-национален командир, той и координиращ офицер в Националния елемент на 26-тия контингент в Кабул.
– В какви мисии сте участвали и на какви длъжности?
Ат.Г.: Това ми е втора мисия. През 2010 г. участвах в мисия на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Кандахар – Афганистан, като командир на рота.
Ил. Ст.: Участвах в операцията на ЕС „Althea” в Босна и Херцеговина през втората половина на 2006 г., на длъжност старши национален представител, при развръщането на 1-ва лекопехотна рота за охрана на база „Бутмир” в Сараево.
– С какво е особена сегашната мисия?
Ат.Г. : През април предстоят избори в Афганистан. Всичко това е част от процеса на поемане на властта в тази страна от самите афганистанци. На всички е ясно, колко и какви ще бъдат отговорностите на българските военнослужещи в този период.
Ил. Ст.: Тази мисия трудно би могла да бъде сравнена с предишната – обстановката в Афганистан и произтичащите от нея заплахи за сигурността на контингента са напълно противоположни.
– Как преминават дните на миротворците? Има ли напрегнати моменти и по-спокойни часове?
Ат.Г.: Личният състав на пехотните взводове ежедневно изпълнява поставените задачи по охрана на вътрешния периметър на летище Кандахар, пропускателния режим на КПП-4 и патрули по вътрешния периметър на базата от взвод за реакция. Тези задачи се явяват изключително отговорни, тъй като без тях базата в която се намираме няма да може да функционира дори и един ден. Поради тази причина, задълженията, които сме поели в състава на Международните сили ни дават самочувствие и сили да носим всяка несгода на службата и да издържим на натоварването. В условията на операциите по поддържането на сигурността в Афганистан, когато усилията на всички са съсредоточени към нормализиране на обстановката и създаване на условия за едно по-добро бъдеще и просперитет на тази страна, Българската армия трябва да се гордее със своите воини, тъй като тези общи усилия се извършват и с нашата помощ. Сигурен съм, че задачите, изпълнявани от Българската армия тук, са достойни да влязат в историята.
Ил. Ст.: Ежедневието е еднообразно, макар и планирано, и именно поради това, полагаме усилия за разнообразяването му – турнири, спортни занимания и срещи, вечери на българското кино и др. през свободното време. Естествено най-напрегнатите моменти са по време на почти ежедневните ескорти извън базата за изпълнение на служебни задачи и тактическите придвижвания на екипа от съветници до базата за разполагане на партньорското подразделение от състава на АНА. Тук напълно спокойни часове не може да има. Информациите за подготвяни атаки срещу базите на ISAF са ежедневие така, че по всяко време на денонощието сме готови за действие съгласно плана на контингента и установения в базата ред.
– Какво ви е мнението за офицерите в националните елементи? Как се справят със задачите командира на ротата и заместниците му?
Ат.Г.: Командирът на ротата и неговите заместници са с богат опит от участия в мисии и това не може да не доведе до добри резултати. Важното е военнослужещите да имат пълно доверие на своите командири, да чувстват тяхната пълна подкрепа във всеки един момент. Това е и предпоставка за успешно изпълнение на мисията на контингента в реална бойна обстановка.
Ил. Ст.: Считам, че не само офицерите от националния елемент, но и командирите/началниците на формирования от състава на контингента в Кабул, изпълняват безупречно служебните си задължения. С по-голямата част от личния състав прекарахме достатъчно дълго време заедно по време на непосредствената подготовка във в.ф. 52590 – Ямбол, и смея да заявя, че успяхме да създадем истински, много добре сплотен екип. Няма човек, на който да не мога да разчитам.
– Какво е взаимодействието ви с военнослужещите от другите армии?
Ат. Г.: Работата на всеки български офицер в международна среда задължава да се познават в подробности голяма част от дейността на базата, в която е развърнат контингентът. Взаимодействието с международните партньори изисква всеки един от нас да покаже най-доброто от себе си – както при решаването на ежедневните задачи на контингента и взаимодействието с командването на базата, така и при осъществяване на планирането, тъй като по всяко едно време всичко се подлага на преоценка, на качествен и обективен анализ, с цел повишаване на ефективността. Освен това, при моята дейност и работата на моите колеги в състава на Международните сили за поддържане на сигурността, всеки един от нас се чувства длъжен да представи по най-достоен начин страната си, да бъде добър дипломат и да изяви онези качества на българския офицер, които ни карат да се гордеем.
Ил. Ст.: Доброто взаимодействие с военнослужещите от контингентите на другите страни участнички в операцията на ISAF, партньорските подразделения на първи екип съветници от състава на АНА, щабовете на операцията и особено с командването на базата, е от особено значение за успешното и безпроблемно изпълнение на задачите. Течащия процес по редуциране на силите участващи в текущата операция на ISAF с цел преминаване към операция „Решителна подкрепа” (Resolute Support Mission) през 2015 г. също изисква прецизно взаимодействие, предвид на планираното изтегляне на основната част от контингента в Кабул. И мисля, че с общи усилия успяхме да го постигнем.
– Как отбелязахте 10 – годишнината от приемането на България в НАТО?
Ат. Г.: В работна среда.
Ил. Ст.: Направихме това заедно с колегите от румънската армия. Ясно е защо – заедно бяхме приети в НАТО. Организирахме скромно тържество, на което бяха поканени командването на базата и националните командири на всички контингенти в базата.
